Определение № 50811 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 443/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Л. П. срещу решение № 1307 от 07.12.2021 г. по в. гр. дело № 703/2021г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение № 260018 от 15.02.2021 г. по гр. дело № 308/2020г. на Врачански окръжен съд /ВрОС/, с което са отхвърлени като неоснователни: предявеният от касаторката срещу И. В. С. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 16.09.2019 г., обективиран в нотариален акт № 46, н. д. № 193/2019 г. по описа на нотариус Р. С., с район на действие Врачански районен съд и с рег. № 26 към НК, поради липса на представителна власт на пълномощника на продавачката – ищца, и инцидентният установителен иск с правно основание чл. 590 вр. с чл. 580, чл. 579, вр. с чл. 576 ГПК за установяване нищожността на нотариално удостоверяване на пълномощно от 13.08.2019 г. на нотариус Е. С., с район на действие Врачански районен съд и с рег. № 598 към НК. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените установителни искове да бъдат уважени, като й бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ищцата навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: 1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?“, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 ТР № 1 / 04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, в решение № 212 / 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, Второ т.о. и в решение № 24 / 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, Второ г.о.. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поставя следните въпроси: 1. „Трябва ли датата, записана в щемпела на нотариуса да отразява действителната дата на извършване на нотариалното удостоверяване? Представлява ли разминаването на датата на подписване на документа и записаната в щемпела на нотариуса дата на удостоверяване на документа /в случая на подписа на упълномощителя и на съдържанието на документа/ основание за нищожност на нотариалното удостоверяване?“; 2. „Допустимо ли е извършването на корекции в текста на документ, чието съдържание вече е удостоверено от нотариуса, когато това касае вида и обема на предоставените права с пълномощно за извършване на разпоредителни сделки с имот?“; 3. „Как се извършва поправка на вече заверено съдържание и подпис на документ /пълномощно/ от нотариус и допустимо ли е в този момент вмъкването в текста във вид на поправка на качествено нови правомощия на упълномощеното лице?“ и 4. „В хипотезата на удостоверяване на пълномощно за разпореждане с имот, допустимо ли е извършването на поправки в текста, касаещи съществени промени в делегираните права на упълномощеното лице или следва да бъде изготвено изцяло ново пълномощно?“. Ответникът по касационната жалба - И. В. С. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т.е. тя е допустима. Въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото, че ищцата е придобила въз основа на договор за продажба от 2016 г. правото на собственост върху апартамент № 13 с идентификатор 12259.1017.83. 2. 13, находящ се в [населено място], с площ от 120. 45 кв. м., както и че с договор за продажба, оформен в нотариален акт № 46, н. д. № 193/2019 г. по описа на нотариус Р. С., с район на действие Врачански районен съд и с рег. № 26 към НК, ищцата, представлявана от пълномощника си М. С. Й., е продала на ответника горепосочения свой апартамент. В нотариален акт № 46/2019 г. като приложение е описано 1 брой заверено пълномощно, като ищцата не е твърдяла, че то е изготвено след нотариалната продажба. САС е посочил, че ищцата е представила по делото пълномощно, с което тя е упълномощила М. С. Й. да я представлява пред нотариус и банки с цел – ипотекиране на процесния апартамент, което пълномощно е с нотариално заверен подпис на упълномощителя от 13.08.2019 г. от нотариус Е. С., с рег. № 3465, и с нотариално заверено съдържание от същата дата, с рег. № 3466. Същевременно пълномощно със същите заверки и регистрационни номера на нотариус Е. С. е представено и от ответника, но с различно съдържание, според което ищцата упълномощава М. С. Й. да я представлява пред нотариус с цел - разпореждане с процесния апартамент. От приетата като доказателство по делото справка от общия регистър на нотариус Е. С., въззивният съд е намерил за установено, че пълномощно с рег. № 3465 от 13.08.2019 г. – за удостоверяване на подписа и с рег. № 3466 от 13.08.2019 г. – за удостоверяване на съдържанието, с упълномощител - ищцата и упълномощен – М. Й. е качено в регистър Единство на 13.08.2019 г. в 17. 18 ч., а на 16.08.2019 г. е качено в регистър Единство пълномощно със същите регистрационни номера, но с допусната добавка, според която пълномощникът се упълномощава да се разпорежда с имота на упълномощителката. Ищцата на 13.08.2019 г. е заверила нотариално и подписа си под декларация по чл. 264 ДОПК и под декларация по чл. 25 ЗННД. Нотариус Е. С. е представил горепосоченото пълномощно в първоначалния му вариант, с което ищцата упълномощава М. Й. да я представлява пред посочените институции за ипотекиране на собствения й процесен имот, върху което е направена добавка на ръка от нотариуса, без дата, неподписана от упълномощителката, според която пълномощникът има право да представлява упълномощителката пред нотариус и да се разпорежда с имота й. В о. с. з. на 06.10.2020 г. ищцата е признала факта, че подписите в оригиналното пълномощно, използвано при нотариалното изповядване на продажбата и в двата броя декларации, са нейни. В същото о. с. з. ищцата е заявила, че след като са подписали при нотариус С. пълномощно, се е наложило след време да се върнат при него, и че е подписала второ пълномощно, което не е прочела, като са й казали, че първото пълномощно ще се анулира. От гласните доказателства в процеса /показанията на свидетелите П. И., П. П., С. С. – съпруга на нотариус Е. С. и М. Й. – пълномощника по оспореното пълномощно/, САС е приел за установено, че ищцата и М. Й. са живяли заедно, на семейни начала, през 2018 г. - 2019 г., и тъй като ищцата е имала пълно доверие на М. е взела решение да ипотекира процесния апартамент, за да може М. да изтегли заем от банка. Посочил е, че от показанията на свидетелката С., която е адвокат и работи в кантората на съпруга си нотариус С., се установява, че в нотариалната кантора първо е дошъл М., който е донесъл личните карти, след обедната почивка са дошли двамата с ищцата, като пълномощното е било написано предварително в кантората; ищцата го е прочела, прочела и декларациите, нотариалната заверка е била извършена и двамата са си тръгнали; след ден-два ищцата и М. дошли отново и поискали да се направи добавка в пълномощното, тъй като така им казали от банката; на ищцата е било предложено да бъде изготвено ново пълномощно, но тя заявила, че няма пари за ново пълномощно; добавката в първоначалното пълномощно е била направена на ръка и е подписана от нотариус С.; първоначалното пълномощно е било качено в регистъра; ищцата не е харесала добавката на ръка и е поискала пълномощното да бъде написано на компютър и тогава е изготвено ново пълномощно с включената добавката; ищцата е прочела новото пълномощно, заявила, че е съгласна и го е подписала, а нотариус С. няколкократно й разяснил, че това е пълномощно за разпореждане с имота. Въззивният съд е посочил, че първоначално ищцата е предявила иск за недействителност на процесния договор за продажба, твърдейки, че имотът е продаден с пълномощно със съдържание, непозволяващо извършването на продажба на имота. В отговора на исковата молба, ответникът, оспорвайки иска, е заявил, че действително първоначално пред нотариус С. продавачката е била представлявана от пълномощник с пълномощно да ипотекира имота, но поради отказ на нотариуса да изповяда покупко - продажбата се е наложило ищцата и пълномощникът да поискат изготвяне на второ пълномощно – за продажба на имота, с което ищцата е запозната и го е подписала. С молба от 06.10.2020 г. ищцата е уточнила иска си, като такъв по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, твърдейки, че оспорената продажба е извършена без представителна власт, тъй като нотариалното удостоверяване на съдържанието и подписа на пълномощното, с което е извършена продажбата, е нищожно - добавката в съдържанието няма дата и подпис на упълномощителя; нарушена е разпоредбата на чл. 579, ал. 3 ГПК; на ищцата не е разяснено какво подписва при изготвянето на пълномощното със съдържанието, включващо добавката; подписът на ищцата и саморъчното изписване на имената от ищцата не е положено пред нотариуса в нарушение на чл. 589, ал. 2 ГПК; налице е разминаване между действителната дата на поправката и отразената в регистъра към НК. Съобразно изложените от ищцата горепосочени твърдения, САС е приел, че е сезиран с първоначален иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на договора за продажба от 16.08.2019 г., сключен за продавачката чрез пълномощник, съобразявайки задължителните указания в т. 2 ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледал е и предявеният от ищцата инцидентен установителен иск за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесното пълномощно на основание чл. 590 вр. с чл. 580, чл. 579 вр. чл. 576 ГПК. Намерил е така предявените искове за неоснователни. Посочил е, че съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договор, за който е предвидена нотариална форма, следва да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Съгласно чл. 590 ГПК удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа, като към заверката се прилага разпоредбата на чл. 580 ГПК, съответно. При едновременно удостоверяване на подпис и съдържание на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3 ГПК. Съгласно чл. 580 ГПК заверката на нотариуса следва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му, името на нотариуса, пълното име, ЕГН на упълномощителя, документ за самоличност и т. н.. Въззивният съд е заключил, че в чл. 576 ГПК изчерпателно са изброени основанията за нищожност на нотариалните действия, като в процесния случай релевантни са разпоредбите, отнасящи се до нищожност поради нарушение на изискването за лично явяване на участващите лица, прочитането на съдържанието на акта, полагането на подпис, нарушаването на изискването за съдържание на заверката. Счел е, че процесното пълномощно отговаря на посочените в закона изисквания за валидност. То макар да е фактически подписано на 16.08.2019 г., вместо удостоверената от нотариуса дата – 13.08.2019 г., има ясно съдържание, изразена е воля за упълномощаване на М. Й. да представлява ищцата по сделки за разпореждане с процесния имот и пълномощното е подписано от ищцата. Извършена е от нотариуса проверка на самоличността и документите на упълномощителя. Съгласно показанията на свидетелката С. съдържанието на пълномощното, така както е изготвено на 16.08.2019 г. е прочетено и разяснено на ищцата и тя се е съгласила с него, като е положила подпис и е изписала името си под него. Пълномощното е с нотариално заверено съдържание и подпис, съобразно изискването на чл. 37 ЗЗД; посочен е нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, т.е. формално, от външна страна, пълномощното отговаря на всички изисквания на закона. Според САС фактът, че пълномощното, с което е изповядана процесната сделка, е с нотариална заверка от 16.08.2019 г., а не както е отразено удостоверяването – от 13.08.2019 г., мотивира извод за неистинско удостоверяване на дата, но не и за нищожност на нотариално удостоверяване поради липса на дата. Независимо по какви причини нотариусът е удостоверил различна дата, от тази на която е извършил заверката на подписа и съдържанието на пълномощното, това според решаващият съд не води до нищожност на нотариалните действия. След като е установено по делото, че пълномощното от 16.08.2019 г. изразява волята на ищцата, която е потвърдена пред нотариус, който е заверил съдържанието и подписа на пълномощното и тази заверка е извършена преди изповядването на разпоредителната сделка с имота на ищцата, нотариалното удостоверяване е действително и такава е и упълномощителната сделка. Поради това действията на пълномощника обвързват ищцата, тъй като първият е действал в рамките на представителната си власт, съобразно волеизявлението на упълномощителката в пълномощното. По основанията за допускане на касационното обжалване: Настоящият касационен състав намира, че са налице сочените от касаторката - ищца общо и допълнително основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения първи процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този въпрос, който е с обуславящо значение за крайния изход на конкретния спор, е налична задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и безпротиворечиви решения по чл. 290 ГПК /№ 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о., решение № 228/ 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о., решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о. и др.), според които въззивната инстанция като втора решаваща инстанция, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, дължи излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, включително обсъждане на всички приети доказателства и на всички доводи и възражения на страните в мотивите на въззивното решение, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд не е обсъдил всички наведени от ищцата основания за недействителност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесното пълномощно /липсата на дата на поправката в съдържанието на пълномощното и на подпис на упълномощителката върху същата; опороченото нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното, изразяващо се в наличието на удостоверяване под един и същи номер на един и същи документ на различно съдържание, обосновано с нанесена поправка в първоначалния текст, която не е извършена според изискванията на чл. 580 и сл. ГПК и др./, като е ограничил правните си съображения само досежно достоверността на датата на нотариалното удостоверяване и автентичността на подписа на упълномощителката и върху двата текста на пълномощното, както и до извод за знание на ищцата за съдържанието на поправеното пълномощно, т.е. до налично съгласие за разпоредителни сделки с процесния апартамент /последното, нямащо отношение към иска за нищожност на нотариалното удостоверяване/. Поради това следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалвания съдебен акт по горепосочения процесуалноправен въпрос, за да се провери дали е постановен в съответствие или в противоречие с гореизложената практика на ВКС. От въпросите на касаторката, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, може да бъде обобщен един правен въпрос, който е от значение за крайния изход на спора и по който не е формирана практика на ВКС, поради което ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: При нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощно за извършване на сделка в нотариална форма допустимо ли е под формата на поправка да бъдат удостоверявани съществени промени в учредената представителна власт на упълномощеното лице?. На основание гореизложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по горепосочените правни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,