Определение № 2943 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез процесуален представител адв. А. М. против решение № 85/16.02.2026г. постановено по в.гр.д. № 1143/2025г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1459/29.11.2023г. постановено по гр.д. № 1687/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от Г. И. Т. с ЕГН [ЕГН] против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК] иск е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 12437.18 лева, представляваща цена на начислена електрическа енергия за периода 11.02.2023г. – 11.05.2023г. в обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], ап. ...., с кл. № 1500203721 и аб. № 0510602070, за която сума е издадена фактура № 0109140909/31.05.2023г. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявеният иск да бъде отхвърлен. Касационният жалбоподател счита, че макар въззивният съд да се е позовал на мотивите и указанията по приложението на закона, дадени с решение № 695/20.11.2025г. по гр.д. № 4794/2024г. на ВКС, III ГО, е постановил решението си в разрез с тях. В противоречие с предписанието на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ и събраните по делото доказателства, окръжният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на тази правна норма и в полза на електроразпределителното дружество не е възникнало правото едностранно да коригира потреблението на ищеца по указания в нея ред и методология. Поддържа, че установеното по делото от протокола на БИМ и от всички други събрани доказателства, че промяната в схемата на средството за измерване чрез монтирането на допълнителен шунт, свързано към платката, не само е нарушило схемното му решение, но и обективно е довело до неизмерване на значителна част от потребената от абоната ел. енергия, е игнорирано от въззивния съд. Твърди, че в случая е налице техническа неизправност, но е налице и външна намеса в схемата на електромера. Това изключва приложението на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ, доколкото установената в него методология за изчисляване на количеството електрическа енергия е приложима само, ако не е установена външна намеса при проверка или отчет. В писмен отговор ответникът по касация Г. И. Т., чрез процесуален представител адв. М. Н. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищци по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: В решението си постановено в производство по чл. 294 от ГПК след решение № 695/20.11.2025г. по гр.д. № 4794/2024г. на ВКС, III ГО въззивният съд е приел, че исковата сума е начислена на ищеца вследствие преизчисление при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия на основание чл. 50, ал. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ за допълнително количество ел. енергия в размер на 18 950.00 kWh на обща стойност 12437.18 лева за периода от 11.02.2023г. до 11.05.2023г. Заключенията на основната и допълнителна СТЕ, приети пред първата инстанция установили данни за техническа неизправност и неправомерно вмешателство върху процесното СТИ, без данни за неправомерно вмешателство върху схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа. Проведеното в БИМ – Велико Търново метрологично изследване на процесното СТИ с помощта на измервателна станция – стенд, посредством специализиран софтуер е констатирало, че средството за измерване има самоход и електромера отчита електрическа енергия, дори когато абоната не потребява такава и при кратко временно включване е установена грешка + 100%. Извършено е повторно измерване с еталонен уред, при което вещото лице е установило, че при наличие на самоход, получените резултати са нереални. Експертът е установил, че СТИ има самоход, както при направени шунтове на една от двете бобини на токов датчик на първа измервателна система, така и при премахването на мостовете и възстановяване на нормалното състояние на електромера, както и че наличието на самоход означава, че електромерът отчита електроенергия, дори когато абонатът не потребява такава. Според експерта наличието на самохода след премахването на шунтовете означава, че той не е следствие на поставените мостове. Според експерта наличието на самоход на електромера не позволява измерване на грешката, тъй като измерванията на грешката са неверни, защото софтуерът не може да регистрира импулсите от самохода, отделно от импулсите на натоварването – грешката варира при извършените изследвания от -100 % до +100%. С оглед установеното вещото лице е констатирало, че електромерът е технически неизправен и не може да се ползва за средство за търговско измерване. Заключението на допуснатата при повторното разглеждане на делото СТЕ е установило, че изчисленото в справката количество електроенергия е на база 1/3 от пропускателната способност на трите измервателни системи на СТИ при 8 часово дневно ползване за период от 90 дни /чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ/. А съгласно констатация на БИМ в случая преминалата електрическа енергия през първа измервателна система не се отчита точно и СТИ има самоход. Няма методика в ПИКЕЕ за изчисляване на електроенергия за корекция при така описаната фактическа обстановка. Експертът е предложил варианти за стойността на преизчислението в хипотеза на изчисляване при средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година /чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ/ - 761.98 лв., както и изчисление на стойността на електроенергията в резултат на самохода за 90 дни – 991.54 лв. При тези факти, от правна страна въззивният съд съобразно задължителните указания на ВКС, обективирани в решение по гр.д. № 4794/2024г. по приложението на закона е приел, че приложима в случая е хипотезата на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ и отношенията между страните следва да се регулират съгласно това правило. Изложил, че съгласно това правило в случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен разписан в три точки ред. Посочил, че хипотезата на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ не свързва изрично възможността за извършване на корекция на сметката за предоставена електрическа енергия с целенасочено човешко поведение, а е в причинна връзка с техническата неизправност на СТИ. Изтъкнал, че от значение е обективният факт на повредата, в резултат на която количествата използвана електрическа енергия, която преминава през измервателната система, не могат да бъдат отчетени. Съдът съобразил установеното, че направеният допълнителен шунт, късо с припой не е въздействал върху измервателната способност на електромера, който според експертното заключение отчита електрическа енергия дори и тогава, когато не се потребява в обекта. За недоказано по делото приел наличието на неправомерна манипулация, която да е довела до непълно измерване на потребяваната енергия или измерване с грешка извън допустимата, обуславящо приложение на методиката по чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Доколкото исковата сума се претендира на това основание, а предпоставките за приложението му са останали недоказани по делото, извел решаващ извод, че за ищеца не е възникнало задължение за доплащане на цена на потребена електрическа енергия на твърдяното основание. С оглед установения самоход на електромера приел, че е налице надотчитане на непотребена електрическа енергия. Така обосновал основателност на предявения отрицателен установителен иск, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт. В изложението си касаторът „Електроразпределение Север“ ЕАД поддържа наличие на специални основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси: 1/ Присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти? 2/ Длъжен ли е съдът да зачете това доказване при формиране на решението си по спора, в случай че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред? 3/ Допустимо ли е съдът да не възприеме допуснато, изслушано и прието като доказателство заключение на вещо лице без да се мотивира и да прецени същото спрямо другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 от ГПК? 4/ При установена външна намеса в схемата на електромера намират ли приложение изчислителните методи, предвидени в чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ? Поддържа, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС установена с решение № 207/02.04.2024г. по гр.д. № 4817/2022г., на ВКС, IV ГО; решение № 25/02.07.2020г. по гр.д. № 2976/2019г. на ВКС, II ГО; решение № 267/04.03.2014г. по гр.д. № 30/2013г. на ВКС, I ГО; решение № 163/03.02.2021г. по гр.д. № 123/2020г., III ГО; решение № 117/22.01.2021г. по т.д. № 1409/2019г., I ТО; определение № 3602/09.07.2025г. по гр.д. № 1013/2025г., III ГО; определение № 4913/30.10.2025г. по гр.д. № 2423/2025г., IV ГО. По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставените в изложението въпроси са решени от въззивния съд по значим за изхода на делото начин, но даденото по тях разрешението от окръжния съд не противоречи на практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В относимата за случая практика на ВКС по поставените въпроси и дадено разрешение, съобразно което въпросът за доказателствената сила на официалните документи е установен в закона, като същите имат материална доказателствена сила за документираните с тях действия на длъжностното лице, издател на документа, за възприетите от него факти и за направените пред него изявления. По отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българския институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. Вещите лица обичайно дават заключения въз основа на познанията и опита си в съответната сфера на познанието, относима към спорния въпрос, въз основа на вече осъществени факти, които не могат да бъдат наблюдавани пряко от тях, освен в случаите когато се касае до оглед и освидетелстване, поради което за да бъдат възприети и ценени заключенията им не се изисква те пряко да са възприели тези факти или те да са се осъществили пред тях. Съобразно разпоредбата на чл. 202 от ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. Във всички случаи при преценка на доказателствата съдът следва да изхожда от тяхната съвкупност и взаимовръзка, а също така и от логическите и опитните правила. Поради това той следва да приеме за установен факт, който обикновено, според опитните правила, съпътства друг – установен по делото факт, освен ако това следствие не е опровергано от данните по делото. В последния случай обаче съдът трябва да посочи с какви доказателствени средства и как точно е установено това опровергаване. В случая въззивният съд, за да постанови решението си не е отрекъл материалната доказателствена сила на протокола на БИМ/2023г., който сочи видима външна намеса в схемата на електромера, че същият не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията на точност при измерване, но е установил и наличието на самоход, като за час СТИ регистрира 0.7 kWh. В същото време от заключенията на приетите по делото СТЕ, които оценил като обективно и професионално изготвени и съгласно чл. 202 от ГПК възприел заедно с всички останали доказателства по делото, приел, че наличието на самоход преди и след премахването на шунтовете означава, че самохода не е вследствие на външната намеса – поставените мостове. Въз основа на така установеното приел, че в конкретния случай отношенията между страните следва да се уредят съгласно методиката по чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ, която в случая не е приложена от електроразпределителното дружество. Предпоставките на твърдяното от последното основание за преизчисление по изчислителните методи по чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ посочил, че по делото не са доказани по безпротиворечив начин, на което основание извел решаващия си извод, че исковата сума е недължима от ответника. Че отношенията между страните в настоящия случай следва да се регулират по правилото на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ е прието и в решение № 695/20.11.2025г. по гр.д. № 4794/2024г. на ВКС, III ГО, в изпълнение на дадените указания с което е постановено и обжалваното решение. С оглед установеното от заключението на вещото лице по приетата СТЕ при новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, съдът е приел, че в исковия период вследствие установения самоход на СТИ е налице надотчет в обекта на потребление спрямо евентуално дължимата сума на преизчислението по приложимата методика на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ. Ето защо заключил, че дължими суми от ответника на това основание не са доказани по делото. Трайна е практиката на ВКС, съгласно която указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон са задължителни за въззивния съд и тяхното несъобразяване води до незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение. Ето защо като е съобразил задължителните указания на касационната инстанция и е постановил решението си в съответствие с тях, въззивният съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС. Следователно по делото не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а този по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК е изключен с оглед установената практика на ВКС по поставените въпроси, която не е неясна, противоречива или нуждаеща се от промяна, както и с оглед на това, че касаторът не е обосновал отговорът на конкретен въпрос да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При служебно извършената проверка съдът в случая не установи обжалваното решение на Окръжен съд – Велико Търново да е вероятно нищожно или недопустимо, или да е очевидно неправилно. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът по касация Г. И. Т. има право на поискани разноски. Доказаният размер на разноските под формата на платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 600 евро. В този размер, разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение