Определение № 329 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 324/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощниците му адвокат Г. И. и адвокат Л. Т., против решение № 10387 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 4310 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4260 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 12410/2014 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД, гр. София против Столична община ревандикационни искове по отношение. на поземлени имоти с идентификатори 68134.1611.4620; 68134.1611.4855; 68134.1611.4922; 68134.1611.4948; 68134.1611.355 и 68134.1611.4799, находящи се в гр. София, район „Студентски“, „ж. к. „Малинова долина“. Постановените първоинстанционно и въззивно решение са обезсилени и е прекратено производството по предявените от ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД, гр. София против „ПАРК“ АДСИЦ, ЕИК 131401280 искове с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на поземлени имоти с идентификатори 68134.1611.4079; 68134.1611.4080; 68134.1611.2583; 68134.1611.4815, находящи се в гр. София, район „Студентски“, „ж. к. „Малинова долина“, на основание чл. 233, изр. второ ГПК. Столична община е подала чрез пълномощника си адвокат А. В. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че претендираното от ищцовото дружество право на собственост е основано на следните твърдения: ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД, гр. София е правоприемник на Държавен застрахователен институт, създаден със Закона за Държавния застрахователен институт от 1946 г. По силата на чл. 6 ЗДЗИ, цялото имущество на прекратеното „Първо застрахователно дружество „България“ е преминало в патримониума на „ДЗИ“. Последното дружество, съгласно нотариален акт № 1, том VIII, регистър 1413, дело № 1319/1941 г. се е легитимирало като собственик на находящите се днес в гр. София, район „Студенстки“, местност „Малинова долина“, пл. район „Южна градска територия“ 3-та част, имот пл. № 355, нанесен в кадастрални листове № 685, 686, 703 и 704 по кадастралния план на гр. София, местност „ж. к. „Малинова долина“ с площ по графични данни от 117 119 кв. м., затворен от координати на гранични точки от точка 1 до точка 68 съгласно Трасировъчна скица за имот пл. № 355, при граници съгласно Акт за държавна собственост № 04445/24.03.2005 г. на Област С., Дирекция „АКРРДС“: имоти с пл. № 1366, 1367, 1608, 2913, 1153, 2283, 328, 338 и бул. „Климент Охридски“, ведно с находящите се в него сгради: къща с площ от 56 кв. м.; работилница с площ от 57.29 кв. м., яхър с площ от 348 кв. м.; обор с площ от 269.75 кв. м. и паянтова постройка с площ от 112 кв. м. С Постановление № 42 на МС от 13.01.1951 г. е била създадена Опитна пчеларска станция при Министерство на земеделието, на която посоченият имот е бил прехвърлен, а с ПМС № 887 от 30.07.1951 г. са уредени отношенията между „ДЗИ“ и Министерство на земеделието – възмездно, чрез заплащане по балансова и инвентарна стойност от Министерство на земеделието. Отчудителният ефект не е настъпил, тъй Министерство на земеделието не е заплатил стойността на имота, поради което е настъпил реституционният ефект по силата на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти и на ПМС № 60 от 16.04.1992 г., с което са били отменени всички постановления, разпореждания и решения на МС, с които са отчуждени недвижими имоти във връзка с прилагането на актовете, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ. Със Закона за застраховането е бил отменен ЗДЗИ, с Разпореждане № 95/24.10.1997 г. на МС, „ДЗИ“ е бил преобразуван в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование „Държавен застрахователен институт - ДЗИ“ АД, като по силата на чл. 17, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./ е придобил активите и пасивите на „ДЗИ“, с решение № 20 от 07.04.2006 г., постановено по ф.д. № 15506/1997 г. от СГС е вписана промяната в наименованието на „ДЗИ" АД, като „Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество /ЗПАД/, като по посоченото фирмено дело са вписани следващите промени в наименованието - „Застрахователно акционерно дружество ДЗИ“, а от 2012 г. е „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД. С констативен нотариален акт № 105 от 12.05.2005 г., том III, рег. № 8810, дело № 452/2005 г. по описа на нотариус, вписан под № * в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Районен съд София ищецът е бил признат за собственик на имот с площ от 117 119 кв. м., включително процесните имоти, а с решение от 11.12.2009 г. постановено по в. гр. д. № 1473/2008 г. на СГС, влязло в сила, по което е бил ответник е било установено, че Българска академия на науките е собственик на част от процесния имот, като ревандикационните искове, имат за предмет останалата част от имот. пл. № 355. В отговора на исковата молба Столична община е оспорила основателността на исковете с доводи, че „ДЗИ“ е учреден със закон, с който е утвърден държавния монопол в застраховането, извършено е одържавяване на имоти, които са му били предоставени в разпореждане, а след това са били предоставени на Министерство на земеделието, поради което не попадат в приложното поле на реституционния закон, както и не са включени в капитала на „ДЗИ“ при неговото преобразуване. Същите имоти по силата на § 7 ПЗР на ЗМСМА са със статут на частна общинска собственост и като такива били актувани от Столична община. Направила е възражение за изтекла придобивна давност за периода от 1991 г. до датата на завеждане на исковата молба. Апелативният съд е приел за установено, че със ЗДЗИ /ДВ, бр. 143 от 27.06.1946 г./ е създаден Държавният застрахователен институт с белезите на държавно юридическо лице, упражняващ държавния монопол в застраховането, като държавната стопанска дейност е организирана на бюджетен принцип със Закона за бюджета. Със Закона за самоиздръжката на държавните и държавно автономните стопански предприятия /ДВ, бр. 131 от 1946 г./ държавата предоставя в разпореждане на всяко предприятие имущество, с което то до деня на обособяването му на началата на самоиздръжка е работило и което имущество съставлява неговия капитал - чл. 6. Процесните имоти са част от имоти с обща площ 220 декара, които са били собственост на „Първо застрахователно дружество „България“, съгласно нотариален акт № 13 от 1941 г. и по силата на ЗДЗИ са били включени в капитала на „ДЗИ“. С постановление № 42 от 13.01.1951 година /л. 21 от първоинст. п-во/ на Министерския съвет е създадена Опитна пчеларска станция при Министерство на земеделието, като мястото на ДЗИ на което са устроени пчелините на ДЗИ е прехвърлено безвъзмездно на Опитната станция, ведно с помещенията за персонала и до 50 дка работна земя от стопанството. Ръководният и техническият персонал, работещ в пчелините на „ДЗИ“ е преминал на щат към Министерство на земеделието. С постановление № 887 от 30.07.1951 г. на МС /л. 22 от първоинст. п-во/ от капитала на „ДЗИ“ са извадени още 160 дка, които са прехвърлени на Министерство на земеделието, ведно с пчелина, сградите и инвентара. Извършената във въззивната инстанция тройна техническа експертиза установява идентичност на част от имота на „Първо застрахователно дружество „България“ с процесните имоти. Процесните имоти – държавна собственост след датата 30.07.1951 г. г. не са било повторно включени в капитала на „ДЗИ“. „ДЗИ“ след приемането на Конституцията на Република България през 1991 г., на Търговския закон и на Закона за застраховането /отм./, по силата на чл. 17, ал. 2 от ЗППДОБП /отм./ с Разпореждане № 95 от 24.10.1997 г. на МС на Република България е преобразуван в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Процесните имоти не са включени в капитала на преобразуваното дружество „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД, което е впоследствие е вписано в Търговския регистър като „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД. Ищецът е бил признат за собственик на имот с площ от 117 119 кв. м. с констативен нотариален акт № 105 от 12.05.2005 г., том III, рег. № 8810, дело № 452/2005 г. по описа на нотариус, вписан под № * в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Районен съд София С решение от 11.12.2009 г. постановено по в. гр. д. № 1473/2008 г. на СГС, влязло в сила, по което е ищецът бил ответник е било установено, че Българска академия на науките е собственик на част от имота, описан констативен нотариален акт № 105 от 12.05.2005 г. При така възприетите факти, апелативният съд е направил извод, че ищецът не е собственик на процесните имоти и не е могъл да придобие правото на собственост върху тях на посочените от него две основания. Посочил е, че е несъстоятелно твърдението на ищеца, че с двете ПМС №№ 42 и 887 от 1951 г. са били одържавени /отчуждени/ процесните имоти и в негова полза са възникнали реституционни права по силата на чл. 2 ЗВСВОНИ и ПМС № 60 от 16.04.1992 г., което е обезпечило реституцията по чл. 2 ЗВСВОНИ. Това е така, защото одържавяването на процесните имоти било е извършено със ЗДЗИ и реституционни права са възникнали не за държавното юридическо лице – приобретател „ДЗИ“, а за акционерите на „Първо застрахователно дружество „България“ или на техните наследници, които могат да се позоват на реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ. В този смисъл е решение № 294 от 15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 33/2009 г., ІV г. о. на ВКС. Процесните имоти са били извадени от капитала на „ДЗИ“ през 1951 г. и повторно не са били включени, поради което с акта на преобразуването на „ДЗИ“ в еднолично акционерно дружество с държавно имущество /Разпореждане № 95 от 24.10.1997 г. на МС на Р. България/ не са включени в капитала на „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД, което е с последно фирмено наименование в Търговския регистър като „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят следните въпроси: 1) какъв е статута на Държавния застрахователен институт към създаването му със Закона за Държавния застрахователен институт (ЗДЗИ, обн. ДВ бр. 143 от 1946 г.). Представлява ли ДЗИ държавно или държавно-автономно предприятие по смисъла на Закона за самоиздръжка на държавните и държавно-автономните предприятия (ЗСДДАП, обн. ДВ бр. 131 от 1946 г.); Въпросът е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обоснован е с тезата, че в решение № 294 от 15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 33/2009 г., ІV г. о. на ВКС, на което се е позовал въззивния съд е дадено неточно тълкуване. С решението е прието, че „Със закона за самоиздръжката на държавните и държавно-автономните стопански предприятия (ДВ бр. 131 от 1946 г.) държавата предоставя в разпореждане на всяко предприятие имущество, с което то до деня на обособяването му на началата на самоиздръжка е работило и което имущество съставлява неговия капитал – чл. 6. От нализа на този текст следва, че средствата на предприятието, с което то осъществява своята дейност, са държавна собственост, те се считат като предоставени му от държавата. Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост. В ЗДИ (ДВ бр. 300/1948 г.) е изяснено, че държавните имоти се управляват и стопанисват от министерства или подведомствени им учреждения и предприятия, на които са предадени, или от народните съвети. Следователно с Постановление № 2187/27.07.1950 г. на МС държавата, като собственик на имуществото, посочено в списъка-приложение към акта, се е разпоредила за какви нужди да бъде използвано то и от кои държавни юридически лица да се стопанисва и управлява, като го е иззела от ДЗИ и предоставила на други държавни предприятия“. Касаторът счита, че това тълкуване предполага, че Конституцията на НРБ от 1947 г. и ЗДИ (обн. ДВ бр. 300/1048 г.) да намерят приложени към момент, в който не са били приети, когато ДЗИ е придобило процесния имот по силата на ЗДЗИ (обн. ДВ бр. 143/1946 г.) и тъй като такова обратно действие не им е придадено изрично, КНРБ и ЗДИ не могат да служат като ориентир в рамките на систематично тълкуване по въпроса какъв е видът на собствеността, която е възникнала по силата на ЗДЗИ (обн. ДВ бр. 143/1946 г.). Единственият нормативен акт, посочен в цитираното решение на ВКС, който е действал към влизането в сила на ЗДЗИ и който може да служи за тези цел е ЗСДДАП. ДЗИ обаче не може да бъде квалифицирано като държавно, нито като държавно автономно предприятие по смисъла на този закон. ЗСДДАП предвижда специален ред, по който се създават държавни и държавно автономни предприятия, който се прилага само за тях. В чл. 3 от закона е предвидено създаване на специална комисия към всяко министерство, която трябва да направи предложение за обособяване на дадено предприятие като „като отделна стопанска единица на началата на самоиздръжката“. Съгласно ал. 2 на чл. 3 решенията на тази комисия влизат в сила след одобряването им от Министерски съвет (МС), а чл. 4 посочва, че МС със същото решение предвижда, че предприятието придобива отделна юридическа личност след вписване на решението на МС в областния съд, където се намира неговото управление. По делото не е установено ДЗИ да е създадено след осъществяване на посочения фактически състав, а напротив ДЗИ е създадено с различна структура и по различен ред, предвидени в ЗДЗИ (обн. ДВ бр. 143/1946 г.) – качеството юридическо лице и имуществото, което трябва да премине към него, са предоставени по силата на закона. Въззивният съд е приел, че ДЗИ към момента на създаването му е подчинен на режима на ЗСДДАП, което има пряко отношение към крайните му изводи, а по поставения въпрос няма и съдебна практика, която да е съобразена с действителния смисъл на посочените закони. 2) със Закона за Държавния застрахователен институт (ЗДЗИ, обн. ДВ бр. 143 от 1946 г.) извършено ли е одържавяване на имота, собственост на „Първо застрахователно дружество „България“ чрез предвиденото преминаване на имуществата на прекратените застрахователни дружества изцяло и по право към ДЗИ; Въпросът е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е свързан с изводите на съда относно правото на реституция за ищеца след отнемане на имота през 1951 г. Обоснован е с тезата на ищеца, че нормата на чл. 6 ЗДЗИ (обн. ДВ бр. 143/1946 г.). предвижда, че от деня на влизане на настоящия закон в сила застрахованите състави и имущества по заварените акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни), взаимозастрахователни сдружения на държавните и държавно-автономни застрахователни служби и фондове и на съществуващите по силата на особени закони при отделни ведомства и професионални дружения застрахователни, пенсионни и посмъртни каси и фондове, без включените в Института за обществени осигуровки, държавните пенсионни фондове и пенсионните фондове на служителите при Българска народна банка и мини „Перник“ преминават изцяло и по право върху Държавния застрахователен институт. Точното прилагане на чл. 6 ЗДЗИ изисква изясняване на установеното в закона правило, предвид факта, че КНРБ от 1947 г. още не е била приета и не съществува въведената с нея общонародна собственост, за да се приеме, че по силата на закона и установения държавен монопол в застраховането, собствеността на имуществата на прекратените застрахователни дружества, сдружения, фондове и каси е станала държавна. В решение № 294 от 15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 33/2009 г., ІV г. о. на ВКС (на което се е позовал въззивния съд и което не съставлява практика на ВКС по чл. 290 ГПК) е застъпено становището, че със ЗДЗИ (обн. ДВ бр. 143/1946 г.) е извършено одържавяване. В мотивите е прието, че „Държавния застрахователен институт има белезите на държавно юридическо лице. Той е създаден със закон, в който е определено, че застраховането е монопол на държавата. Същият закон определя организационната му структура, управление и дейност, както и неговото имущество. Процесният магазин е част от средствата, предоставени от държавата, направо с нормативния акт, с който е създадено и юридическото лице с посочения предмет на действие. По същото време в сила е делението на правото на частна и публична, а също така Конституцията от 1879 г. и търговското законодателство, което не променя обаче горния извод за характера на ДЗИ, което е създадено през 1946 г., когато държавната стопанска дейност е организирана на бюджетен принцип със Закона за бюджета. Със Закона за самоиздръжката на държавните и държавно-автономните стопански предприятия (ДВ бр. 131 от 1946 г.) държавата предоставя в разпореждане на всяко предприятие имущество, с което то до деня на обособяването на началата на самоиздръжка е работило и което имущество съставлява неговия капитал – чл. 6. От анализа на този текст следва, че средствата на предприятието, с които то осъществява своята дейност, са държавна собственост, те се считат като предоставени му от държавата. В определение № 28 от 18.01.2016 г. по гр. д. № 3715/2015 г., І г. о. на ВКС са формирани мотиви за специалния статут на ДЗИ като организация с нестопанска дейност н имуществото на прекратените застрахователни дружества, сдружения, фондове и каси, като изрично ДЗИ е изключена от приложното поле на ЗСДДАП. Посочено е, че „Изводът на съда, че ДЗИ е автономно предприятие по смисъла на Закона за самоиздръжката на автономните предприятия е незаконосъобразен. ДЗИ е създаден по разпореждане на закона като организация с нестопанска дейност (учреждение в широкия смисъл на думата) с имуществото на прекратените застрахователни дружества, сдружения, фондове и каси. Работело е на стопанска сметка, поради което има белезите и на стопанска организация. Наред с това е било овластено да осъществява определени властнически функции. Това му особено положение е наложило и особеното му регламентиране извършено със Закона за ДЗИ от 1969 г. Този му статут е налагал неприлагането по отношение на него на някои общи нормативни актове.“. Нито в ЗДЗИ от 1946 г., нито в ЗДЗИ от 1969 г. е предвидено, че държавата предоставя за управление имущество на ДЗИ. Видно от чл. 2 ЗДЗИ от 1969 г. Държавният застрахователен институт отговаря за своите задължения с имуществата си, с изключение на основните си средства. Касаторът счита, че противоречивото тълкуване на чл. 6 ЗДЗИ от 1946 г. обуславя необходимостта от изясняване на законовото правило, за да бъде приложено в неговия действителен смисъл. Същевременно не е ясно дали употребената от законодателя дума „преминават“ има предвид имуществената на прекратените застрахователни дружества и каси да станат собственост на ДЗИ, без да се променя характера на собствеността или по силата на закона собствеността на имуществата се придобива от държавата 3) извършва ли се одържавяване на имот по силата на постановление на Министерски съвет, с което е разпоредено конкретен имот, собственост на ДЗИ, да бъде предоставен на държавно учреждение срещу заплащане на стойността му; Въпросът е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обоснован е с тезата, че с ПМС № 887 от 30.07.1951 г. процесните имоти се прехвърлят от ДЗИ на Министерство на земеделието срещу заплащане на балансовата и инвентарната им стойност. Въззивният съд е приел, че имотите не са отчуждени от ДЗИ и съответно неговият правоприемник ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД не може да твърди, че собствеността върху същите е възстановена на основание ПМС № 60 от 16.04.1992 г. за прилагане на § 2 ЗВСОНИ. С посоченото ПМС са отменени всички постановления, разпореждания и решения на МС, с които са отчуждени недвижими имоти във връзка с прилагането на актовете, посочени в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ в периода 1947 – 1962 г. Мотивите на въззивния съд са в противоречие с разпоредбите на ЗДЗИ (обн. ДВ бр. 143 от 1946 г.), който предвижда създаване на ДЗИ като самостоятелно юридическо лице с отделно имущество. След като ДЗИ е имало отделно имущество, то извършеното с ПМС № 887 от 30.07.1951 г. прехвърляне представлява именно отчуждаване на процесните имоти, което води до придобиването им от държавата, представлявана от министъра на земеделието. В това си качество ДЗИ е легитимирано по смисъла на ЗВСОНИ във връзка с възстановяване на правото на собственост върху процесните имоти. Поддържа, че по поставения въпрос липсва съдебна практика и е необходимо по тълкувателен път да се изясни дали ДЗИ може да претендира възстановяване на собствеността, която е възникнала в негова полза. 4) налице ли е конкуренция на реституционни права по ЗВСОНИ и ПМС № 60 от 16.04.1992 г. между наследниците на акционерите на „Първо застрахователно дружество „България“ и Държавен застрахователен институт по отношение на недвижими имоти, преминали към Държавния застрахователен институт по силата на Закона за Държавния застрахователен институт (ЗДЗИ, обн. ДВ бр. 143 от 1946 г.) и Постановление № 887 от 1951 г. Въпросът е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е свързан с извода на въззивния съд, че правото на реституция е възникнало за акционерите на „Първо застрахователно дружество „България“ ЕАД или техните наследници, които единствено могат да се позовават на реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Касаторът поддържа, че по прилагането на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ във връзка с правата на бившите акционери на прекратените със ЗДЗИ от 1946 г. застрахователни дружества и по-конкретно по въпроса дали по силата на закона за последните възниква право на собственост върху имотите, притежавани от прекратените застрахователни дружества, липсва практика на ВКС. Практиката по прилагане на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ е единствено на ВАС. Позовава се на решение № 10166 от 29.09.2016 г. по адм. д. № 10821/2013 г., ІІІ отд. на ВАС, с което е прието следното: „Съгласно чл. 7, ал. 4 и чл. 10 от Закона за ДЗИ от 1946 г. на акционерите от национализираните акционерни застрахователни и презастрахователни дружества (български и чуждестранни) ДЗИ връща внесения от тях основен капитал в размер на номиналната стойност на акциите им, като последните не могат да търсят от Българската държава или от Държавния застрахователен институт каквито и да било обезщетения, освен указаните в този закон - чл. 11. Правото върху стойността на акциите се изсрочва в три години от деня, в който институтът обяви плащането - чл. 10, ал. 3. Съгласно цитираните разпоредби на този закон, бившите акционери или наследниците им биха имали право само на номиналната стойност на акциите, притежавани от тях, в национализираните застрахователните дружества, респ. на обезщетение за тях, ако последните не са изсрочени по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Закона за ДЗИ от 1946 г. Качеството на акционери /наследници на акционери/ в национализираното дружество не прави заявителите собственици на недвижимите имоти- собственост на дружеството по силата на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ, на която се позовават процесуалните представители на касаторите, за да обосноват наличие на материалноправна предпоставка на ЗОСОИ за обезщетяване на доверителите си с компенсаторни записи в заявените два недвижими имота. Да се възприеме това разбиране, означава да се приеме, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ дава на бившите акционери повече права, отколкото те са притежавали към деня на национализацията. Не това е смисълът и целта на реституционния закон (ЗВСОНИ), респ. на ЗОСОИ. Целта, заложена в тях, е да се постигне справедливо компенсиране на бившите собственици за одържавените им имущества в резултат на проведената със законите, визирани в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, национализация. Правото на обезщетение е реципрочно на правата преди национализацията и това е смисълът, заложен в реституционните закони, респективно - смисълът и целта на ЗОСОИ. С реституционните закони не може и не е допустимо да се създават повече права, отколкото собствениците са имали към деня на национализацията. Касаторите не са били собственици на двата имота по делото, същите са правоимащи спрямо акционерния капитал в прекратените по силата на ЗДЗИ дружества, поради което законът не им дава право на обезщетяване спрямо имотите, преминали към ДЗИ като собствени на процесните застрахователни дружества.“ Поддържа и че липсва съдебна практика по прилагането на § 1 от ПМС № 60 от 16.04.1992 г. по отношение на имоти, отнети от ДЗИ срещу заплащане, без плащането да е извършено. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. Тези четири въпроса са относими към формираните от въззивния съд изводи, но по тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК доколкото почиват на правно необоснованата теза на касатора, че е възможно създадено от държавата юридическо лице с национализирано от други правни субекти имущество да има реституционни права по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. В този смисъл неотносимо към изхода на спора е дали ДЗИ е държавно или държавно автономно предприятие по смисъла на ЗСДДАП, обн. ДВ бр. 131 от 1946 г. ДЗИ е създаден със самостоятелен закон. Със ЗДЗИ от 1946 г. застрахователната дейност става монопол на държавата и се осъществява от създадения ДЗИ. Независимо, че към този момент действа Конституцията от 1879 г. и Търговския закон от 1897 г. новосъздаденото юридическо лице ДЗИ съставлява държавно предприятие (учреждение, доколкото възложената му дейност не е стопанска), а не частноправен търговец, участващ в гражданския оборот, т.е. обединение на физически или юридически лица за постигане на обща цел, формиращо воля чрез органите на юридическото лице. Посоченото е видно от нормите на глава III ЗДЗИ от 1946 г., определящи устройството на ДЗИ (управителят и двамата подуправители, както и част от членовете на управителния съвет се назначават от Министерски съвет, а директорите, които са членове на управителния и дирекционния съвет – от управителния съвет, длъжностните лица имат правата и задълженията на държавни служители, Министерският съвет утвърждава ката и заплатите, както и бюджета на ДЗИ; контрола се осъществява от Министерски съвет чрез Министъра на финансите)., според които държавата назначава управителните органи и контролира дейността им, включиотелно и относно финансовите параметри. Именно държавата прекратява заварените застрахователни дружества, като постановява, че имуществото им преминава към ДЗИ. Разпореждането от страна на държавата с това имущество, предпоставя осъществен акт на национализация, каквато именно е извършена със ЗДЗИ от 1946 г. Отговорът на втория въпрос се съдържа в ЗДЗИ от 1946 г., който премахва частната инициатива в областта на застраховането, обявява тази дейност за държавен монопол и не по предвидения в действащия към момента Търговски закон от 1879 г. ред прекратява заварените юридически лица и с имуществото им създава нов правен субект, чрез който държавата да осъществява обявената за неин монопол застрахователна дейност. След като ДЗИ е създаден през 1946 г. като държавно учреждение чрез което държавата осъществява установения от нея монопол в застрахователната дейност, то и национализираното недвижимо имущество на субектите по чл. 6 ЗДЗИ от 1946 г. е държавно и държавата свободно е можела да го предоставя за ползване на едно или друго държавно предприятие или учреждение. Със ЗДЗИ от 1946 г. ДЗИ не е създадено като капиталово търговско дружество доколкото не носи нито един от белезите, уредени в Търговския закон от 1879 г. Неотносимо се явява обстоятелството дали е заплатена стойността на недвижимите, които с разпореждане на Министерски съвет са отнети от ДЗИ и са предоставени на друго държавно учреждение, тъй като дори и плащане да не е осъществено, това не може да обуслови приложение на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Законодателят изрично е предвидил, че одържавените по Закона за ДЗИ от 1946 г. имоти се реституират по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, а съгласно чл. 3 ЗВСОНИ право на възстановяване на собствеността имат лицата, от които имотите са отнети. Възстановяването на правото на собственост настъпва само в определените от законите хипотези и по фактическия състав, уреден към момента на настъпване на реституционния ефект. ЗВСОНИ не урежда фактически състав, при който да настъпи реституция в полза на юридическо лице, създадено от държавата с принудително национализирано имущество. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ това имущество подлежи на реституция на лицата, от които е отнето по силата на ЗДЗИ от 1946 г. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен петият въпрос: какво е доказателственото значение на акта за държавна собственост в хипотеза на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл. 17а ЗППДОбП-отм. Вписването в акта за държавна собственост (без проведено производство по оспорване на официалния документ), че имотът е включен в капитала на държавно предприятие, преобразувано в търговско дружество, задължава ли съдът да приеме, че имотът е включен в капитала на търговското дружество; Въпросът е във връзка с извода на въззивния съд, че процесните имоти са били извадени от капитала на ДЗИ през 1951 г. и повторно не са били включени, поради което с акта за преобразуването на ДЗИ в ЕАД с държавно имущество с Разпореждане № 95 от 24.10.1997 г. на МС на РБългария не са включени в капитала на „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД, което е с последно фирмено наименование „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, като се твърди противоречие с практиката на ВКС по решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 431/2010 г., ІІ г. о., даващо тълкуване, че „Извършените в акта за държавна собственост отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и стопанисване и за последващо включване на имуществото в капитала на търговско дружество при преобразуване на държавното предприятие, извършени от длъжностно лице в кръга на правомощията му, се ползуват с доказателствена сила до установяване на противното. Актът за държавна собственост е официален документ. Същият следва да бъде изрично оспорен, за да се открие производство по чл. 154 ГПК /отм./. Възраженията срещу акта, основани на твърдения за притежавани собствени права върху имота не могат да бъдат приравнени на оспорване по смисъла на чл. 154 ГПК /отм./ и актът за държавна собственост следва да бъде преценяван по правилата на чл. 143 ГПК /отм./.“ Касаторът поддържа, че въззивният съд не е зачел като доказателства Акт за частна държавна собственост № 04445 от 24.03.2005 г., в чиято графа 9 „Предоставени права върху имота“ е посочено: „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД /съд. Рег. По ф. д. № 15506/1997 г. по описа на СГС/ на основание РМС № 95/24.10.1997 г. …“, като информацията е пренесена в графа 11, където е отразено, че имотът е включен в капитала на „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ ЕАД, преобразувано в „ДЗИ“ ЕАД. С оглед посочената обосновка въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС. Тълкуването по решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 431/2010 г., ІІ г. о. е дадено във връзка с данни по АДС, съставен на 27.11.1997 г. за предоставяне на имот за оперативно управление, т.е. т.е. за зачитане на факт, от значение за чл. 17 а ЗППДОбП-отм., осъществен преди преобразуването, като самия АДС е от преди преобразуването. По настоящото дело фактите са различни, доколкото преди преобразуването липсва документ, установяващ, че имотите отново са били предоставени на ДЗИ след предоставяне на имотите на Опитна пчеларска станция при Министерство на земеделието през 1951 г. същите отново са били предоставени на ДЗИ, а самият АДС, на който се позовава касаторът е съставен пред преобразуването на ДЗИ. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставени и шестия въпрос: длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните; Касаторът твърди противоречие с посочената практика на ВКС, която дава тълкуване, че задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Република България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта за доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Въззивният съд също има задължение да постанови решението си, като обсъди всички допустими и относими доказателства; в рамките на оплакванията е длъжен да отговори на всички доводи и оплаквания на страните; при проверката по чл. 269 ГПК в качеството си на съд по същество следва да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните. Непосредствена цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което работата на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обоснован е с доводите, че въззивният съд не е осъдил твърденията на ищеца относно качеството на ДЗИ на самостоятелно юридическо лице, различно от държавните предприятия, нито относно придобиването на право на собственост върху имуществата на прекратените със ЗДЗИ от 1946 г. застрахователни дружества, сдружения и каси, от Института, а не от държавата. Не са обсъдени съображенията, касаещи действащата към този момент Конституция, нито твърденията, че към момента на приемане на ЗДЗИ от 1947 г. не са действали нито КНРБ от 1947 г., нито ЗДИ от 1948 г. или ЗС от 1952 г.. Не са обсъдени твърденията на ищеца относно отчуждителния ефект на ПСМ № 887/30.07.1951 г., нито обстоятелството, че предвиденото заплащане на балансовата стойност на имотите не е осъществено, както и обусловения от последното извод, че отнемането на имотите от ДЗИ с ПМС през 1951 г. не е станало по предвидения за това ред срещу обезщетение. Липсва обсъждане на приетия като доказателство АЧДС № 04445/24.05.2005 г. и отбелязването в него, че имотът е включен в капитала на ДЗИ. Не е обсъдено и позоваването на чл. 17а ЗППДОбП и т. 2т на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че за да се приложи цитираната норма, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Във връзка с твърденията за тези необсъдени доводи са поставени предходните пет въпроса. Доколкото по тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване, следва че въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и по шестия въпрос. Седмият въпрос е „какви са предпоставките за придобиване на имот от община на основание § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА“ и е неотносим към изводите на въззивния съд, който е отхвърлил исковете не защото е приел, че собствеността е придобита от Столична община на основание някоя от хипотезите на § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА, а защото е приел, че ищцовото дружество не е собственик на процесните имоти. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение