Определение № 50462 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1853/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ф. Селска, С. С. В. и П. С. Н. срещу решение № 561 от 18. 04. 2022 г. по гр. д. № 3280/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260034 от 7. 06. 2021 г. по т. д. № 83/2019 г. на Кюстендилски окръжен съд са отхвърлени исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на С. С. В., П. С. Н. и Н. Ф. Селска, конституирани в производството на мястото на починалия ищец С. Н. Селски, и на Н. Ф. Селска срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Н. Александров В. – внук на първоначалния ищец С. Селски и на ищцата Н. Селска, настъпила в резултата на ПТП на 15. 07. 2014 г., за сумата от 45 000 лв. общо за С. С. В., П. С. Н. и Н. Ф. Селска и за сумата от 45 000 лв. за Н. Ф. Селска. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподатели оспорват извода на въззивния съд, че първоначалните ищци С. Н. Селски и Н. Ф. Селска не са материално легитимирани по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния внук Н. В. при ПТП. Считат, че по делото са доказани създадената между починалия и неговите баба и дядо особено силна връзка и действително претърпени от последните неимуществени вреди по повод смъртта му, надхвърлящи обичайните за родствената им връзка. Твърдят, че въззивният съд е игнорирал събраните по делото доказателства и конкретно установените факти, сочещи на съществуването на горевизираните две предпоставки за пораждане на спорните материални права. Допускането на касационното обжалване касаторите основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касаторите и извърши преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоначалните ищци С. Селски и Н. Селска не са активно материалноправно легитимирани по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. В., тъй като по делото не се установява да са налице предпоставките да се направи изключение от разрешенията в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., а именно съществуването на особено близка връзка между тях и претърпени от посочените ищци сериозни по интензитет морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за родствената им връзка с починалия. Изтъкнал е, че в настоящия случай от показанията на свидетелите се установява, че отношенията между загиналия и неговите баба и дядо са били много близки, отличаващи се с обич, уважение и взаимна подкрепа. Решаващият състав на апелативния съд е приел, че несъмнено внезапната смърт на любимия внук е причинил силно страдание на С. и Н. Селски, мъката им не е отслабнала с годините – за дядото включително до смъртта му, но тези нематериални вреди, които са тежки, са обичайни при загуба на близък, обичан човек, още повече внуче. Подчертал е, че от заключението на съдебно-психологичната експертиза за изпадането на бабата и дядото в състояние на силен стрес и невъзможност за нормално функциониране непосредствено след смъртта на внука им, както и за емоционално напрежение, тревожност и негативна промяна в живота им по-късно не може да се направи извод, че интензитетът на тези вреди надхвърлят нормално присъщите за връзката между баба и дядо от една страна и внук от друга. Въззивният съд е взел предвид, че не са установени такива конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за връзката между бабата и дядото и внука им, тъй като по делото няма данни Н. В. да е бил отглеждан от баба си и дядо си, той да е бил единственият им родственик, на когото да разчитат в живота си и старостта си. По тези съображения решаващият състав е счел, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. В изложението на основанията за достъп до касация, инкорпорирано във въззивната жалба, касаторите поставят три групи материални и процесуални въпроси. Първата група въпроси са относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг. Твърди се, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2016 г., ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което са налице основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Втората група въпроси, въведени с изложението на касаторите, касаят прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя. По отношение на тази група въпроси позоваването на касационните жалбоподатели е отново на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по въведените въпроси в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС в посочени в изложението решения по чл. 290 ГПК. Третата група въпроси, формулирани от касаторите, се свеждат до процесуалния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, като във връзка с този въпрос са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторите сочат, че въззивният акт е постановен в отклонение от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, ІV г. о. по обобщения процесуален въпрос. По въпроса относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно тази практика материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, след обсъждане на гласните доказателства и заключението на съдебно-психологичната експертиза, е приел, че отношенията на починалия Н. В. и неговите баба и дядо С. и Н. Селски са били много близки, като внезапната смърт на В. им е причинила силно страдание и мъката им не е отслабнала с годините. Счел е обаче, че се касае до обичайни страдания по повод на смърт на обичан близък човек, особено внуче и по делото не се установява починалият да е бил отглеждан от баба си и дядо си, както и те да са разчитали единствено на него. При тези фактически констатации преценката на въззивния съд, че не е налице материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик, е в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС по релевантния материалноправен въпрос, с която актът на въззивния съд е съобразен, изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. Поставените въпроси по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обусловят допускането на касационен контрол. Тъй като исковете са отхвърлени поради отсъствието на материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП техен внук, въззивният съд не се е произнасял по размера на обезщетенията. По тези съображения не може да се приеме, че въпросът за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд и значим за изхода на споровете. По обобщения процесуален въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които са решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства относно съществувалите отношения между първоначалните ищци С. Селски и Н. Селска и техния внук, загинал при ПТП. Мотивите на въззивния съд обективират подробно обсъждане на показанията на свидетелите Р. В., Ц. Ф. и Ц. М. и на заключението на съдебно-психологичната експертиза, събрани в първоинстанционното производство, и формираните въз основа на тях изводи за връзката на родствениците и претърпените от посочените ищци неимуществени вреди. Във въззивното решение, при съобразяване на доводите на страните, е аргументирано становището на съда, че бабата и дядото не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техния внук с оглед липсата на създадена особено близка емоционална връзка между тях, обусловила морални болки и страдания от смъртта му, надхвърлящи нормално присъщите за родствената им връзка. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд напълно се е съобразил със задължителната и постоянна практика на ВКС по процесуалния въпрос, поради което не са налице въведените допълнителни основания за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на преценка на съдържанието на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Настоящият състав намира, че не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. С оглед доводите на касаторите следва да се посочи, че фактическите констатации на въззивния съд от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Твърдението за несъответствие на изводите на съда на фактическия и доказателствен материал по делото представлява оплакване за неправилност, чиято основателност не може да се преценява в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение