Определение № 3898 от 01.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ж. Б. К., чрез адв. С. Р., срещу определение № 834 от 11.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 525/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен за оставяне без уважение на частна жалба срещу определение № 5 от 04.11.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Сливен, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана в т. I, акт № 136/2018 г. въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.н.д. № 898/2018 г. на Специализирания наказателен съд. Частната касационна жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: Следва ли отново да бъдат отменени обезпечителни мерки при наличие на съдебно производство, когато обезпечителните мерки са отменени от прокурора преди внасяне на делото в съда и образуване на съдебно производство? Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 94/03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 675/2022 г. на I г. о., ВКС. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че с молба до Служба по вписванията – гр. Сливен, Ж. Б. К. е поискала заличаване на възбрана, наложена въз основа на обезпечителна заповед от 02.04.2018 г., издадена по н.ч.д. № 898/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд. Възбраната е наложена за обезпечаване на предвиденото в чл. 253, ал. 4 НК наказание „глоба“ за Ж. К. и е вписана в Служба по вписванията – Сливен под вх. № 2397/20.04.2018 г., акт № 136, том I, дв. вх. № 2394. Към молбата е приложено Постановление от 28.10.2019 г. по пр.пр. № 550/2015 г. на Специализирана прокуратура, с което на основание чл. 234, ал. 8 НПК са отменени допуснатите по реда на чл. 72, ал. 1 НК обезпечителни мерки, описани в обстоятелствената част, в т. ч. процесната възбрана. С определение № 5/04.11.2024 съдия по вписванията при Районен съд– Сливен е отказал заличаване на възбраната с мотив, че постановлението от 28.10.2019 г. на Специализирана прокуратура не представлява акт, подлежащ на вписване или акт, въз основа на който може да бъде заличена възбрана. На 27.05.2024 г. е внесен обвинителен акт в Сливенския окръжен съд от прокурор в Окръжна прокуратура – Сливен по обвинението на Ж. Б. К. и други лица за извършени престъпления по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3, пр. ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3, пр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК, въз основа на който е образувано НОХД № 349/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. При така приетото за установено, въззивният съд е счел за неоснователно твърдението на К., че е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията, тъй като няма данни обезпечението да не е послужило. В тази връзка е посочил, че досъдебното производство, по което обезпечението като мярка на процесуална принуда е наложено, не е приключило с влязъл в сила акт. Приел е, че не е налице и хипотезата на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 234, ал. 8 НПК взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на посочения в разпоредбата срок. Само в случай, че прокурорът бездейства и не изпълни задължението си по чл. 234, ал. 8 НПК, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. Посочил е, че в случая наказателното производство, водено срещу жалбоподателката, е във фазата на съдебно производство, като е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 349/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. При наличието на съдебно производство компетентен да се произнесе по мерките за процесуална принуда, респ. за тяхното изменение или отмяна вече не е прокурорът, а съдът, разглеждащ делото. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателката Ж. К. правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие с посоченото в изложението за допускане на касационно обжалване определение № 94/03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 675/2022 г. на I г. о., ВКС. С това определение е прието, че в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК прокурорът е овластен да се произнесе по отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК мерки за процесуална принуда за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата. Разяснено е, че в чл. 234, ал. 8 НПК е установено ограничение във връзка със сроковете на процесуалната принуда, като се предвижда, че взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на посочения в разпоредбата срок. Това правомощие на прокурора касае всички видове мерки за процесуална принуда, взети спрямо обвиняемия, като единствено по отношение на мярката за обезпечаване на гражданския иск е предвидено и едно специално условие - ако основанието за нейното налагане е отпаднало, въведено с цел да не се засегнат правата на пострадалия, доколкото гражданският иск може да бъде разглеждан и извън наказателното производство, както и при неговото прекратяване. В последната хипотеза, при която обвинителен акт не се внася в съда, ако разглеждането на гражданския иск се извършва по реда на ГПК пред гражданския съд извън наказателното производство, само гражданският съд, но не и прокурорът, ще бъде компетентен да отмени наложената от прокурора мярка за процесуална принуда. По отношение на останалите мерки за процесуална принуда обаче разпоредбата на чл. 234 НПК не ограничава правомощията на прокурора, който следи служебно за настъпване на отменителното основание и само ако той бездейства и не изпълни задължението си по ал. 8, в ал. 9 изрично е предвидено, че мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. Отбелязано е, че наказателно-процесуалният закон изрично предвижда съдебна намеса при налагането на мерките за процесуална принуда, докато при тяхната отмяна предоставя правомощия и на прокурора. Настоящият състав споделя тази практика, която, макар да е постановена по различен правен въпрос, дава основание да се направи извод, че след като във фазата на досъдебното производство е издадено постановление от прокурор за отмяна на допуснатите на основание чл. 72 НПК мерки за процесуална принуда за обезпечаване на глобата, няма основание да бъде отказано вписването на тази отмяна с мотив, че липсва санкция от съда, който разглежда делото, образувано въз основа на внесен обвинителен акт. С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, следва да се приеме, че неправилно въззивният съд не е зачел правната последица на постановен от овластен държавен орган акт - постановление на прокурор, издадено на основание чл. 234, ал. 8 НПК, с което е отменена наложената от съда възбрана върху недвижими имоти. Неправилно въззивният съд е приел, че след като е внесен обвинителен акт и наказателното производство е продължило в съдебна фаза, е необходимо произнасяне от съда, който разглежда делото, по въпроса за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда, при наличие на влязло в сила постановление на прокурор. Не следва различен извод и от нормативната уредба в НПК. Като краен резултат обаче обжалваното определение е правилно. Производството по вписване е формално, като проверката по чл.32а от Правилника за вписванията се свежда до това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона - дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Ако някое от тези изисквания не е изпълнено и към молбата не са приложени изискуемите се документи, следва да се постанови отказ за вписване. В случая видно от молбата, отправена до съдията по вписванията, с нея са представени пълномощно, разписка за внесена държавна такса, обезпечителна заповед и постановление. Последното е приложено в един екземпляр с направена заверка за вярност от упълномощения от заявителя адвокат, с което не е изпълнено изискването на чл. 8, ал.2 от Правилника за вписванията за представяне на оригинала от документа и официално заверен препис от него или два такива преписа. Неизпълнението на изискването за представяне на два официално заверени преписа от документа е основание за постановяване на отказ за вписване. Ето защо и правилно в определението си съдията по вписванията е приел, че в случая не е спазено и изискването на чл. 32а, вр. чл.8, ал.2 от Правилника за вписванията. По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение