Определение № 394 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 18/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. [фирма] срещу решение №436 от 08.10.2012г, поправено с решение №458 от 18.10.2012г по гр.дело № 623/2012г. на В. окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 11.06.2012г по гр.д 35/2012г на Районен съд Мездра, постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата. Прието е, при че съкращението на ищеца подборът не е бил законосъобразен ,при него е липсвала реална оценка по критериите 329 ал.1 КТ относно нивото на изпълнение на работата. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с принципните становища в практиката на ВКС кога изискванията, свързани с подбор са спазени и несъобразяване от въззивния съд с ТР №3/2011г ОСГК, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като въпрос в тази връзка не е формулиран При основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставят въпроси дали свидетели, които са служители в предприятието- работодател и са участвали в комисията по подбор, следва да се третират като заинтересовани, дали свидетели ,които имат висящ трудов спор с работодотеля относно прекратяване на Т. при същото съкращение, което е предмет и на спора с ищеца по делото, следва да се третират като заинтересовани .Според защитата, съдът не е дал вяра на оценяването и поради това въпросът е с решаващо значение ,в обосновка се цитира и ТР №3/2011г ОСГК, кпоред което извършването на подбора и неговото съответствие с действителното положение се доказва с всички доказателствени средства, вкл. свидетели Ответникът по жалбата В. Н. Х. е заявил писмен отговор. Обжалваното решение е в съгласие с трайната практика по всички въпроси. Не търси разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Доводът е за противоречие на обжалваното решение с указанията по ТР №3/2011г ОСГК, по който довод лисват конкретни пояснения и липсват съдържателни мотиви. Въззивният съд не само е цитирал като задължителна практика ТР №3/2011г ОСГК ,съобразил е съдържанието на указанията, що се отнася до предмета и естеството на съдебната проверка за законосъобразност при задължение за подбор, по отношение допустимите доказателствени средства включително. Не е формулиран и правен въпрос ,което е общо и най- съществено изискване към касатора, предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, при цитираното основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК включително. Формулираните по- нататък два въпроса от процесуално естество, за отчитането на заинтересованост при снети свидетелски показания, нямат връзка с решаващите съображения на съда по делото. Както фактите, предпоставили първия от въпросите, така и фактите, предпоставили втория въпрос, се третират в практиката като относими при преценката за възможна заинтересованост. Въззивният съд обаче е формирал решаващите си изводи си не като се е позовал на възможна заинтересованост на свидетелите, за игнорира показанията им, а въпреки тази заинтересованост и като е кредитира показания - дори заинтересован, свидетелят на ответника не установява факти в интерес на ангажиралата го страна Изтъкнато е ,че свидетелят - участник в комисията по подбора, който единствен е имал непосредствени впечатления от работата на ищеца, не е посочил нито един факт като причина и основание за дадената явно ниска персонална оценка от комисията, т.е че ищецът работи по-зле от останалите ,което заедно с други доказателства за факти и връзките между тях, както и доказателствени празноти по обстоятелства в тежест на ответника по иска, е довело съда до извод, че има обективно несъответствие на оценката с реалните качества на ищеца, проявен субективизъм и незаконосъобразно прилагане на критериите за подбор. Видно е ,че съдът не е игнорирал гласните доказателства, нито изтъкнатата възможна заинтересованост се оказала решаваща за изводите на въззивния съд по фактите, както необосновано касаторът счита и поддържа, за да придаде относимот на поставените въпроси. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.