Определение № 4177 от 13.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4931/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по обща касационна жалба, подадена от В. И. Г., П. С. П. и М. С. П., всички представлявани от адвокат А., против решение № 194 от 01.08.2025 г., постановено по в.гр.д. № 181/2025 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 54/29.01.2025 г., на Районен съд – Дупница по гр.д. № 1804/2024 г., с което е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор № ***.*.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-244/15.12.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от 10.10.2023 г., с адрес на поземления имот: общ. С. б., [населено място], [улица], с площ от 999 кв.м., между и при права: Й. Е. Х. - 6/12 ид. ч., В. И. Г. – 4/12 ид. ч., П. С. П. 1/12 ид. ч., М. С. П. – 1/12 ид. ч.

Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че ответниците не са доказали придобиването на идеалната част на ищцата от имота по давност. Поддържат, че съдът е игнорирал част от доказателствата, както и установения факт, че ищцата не е имала достъп до процесния имот.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Посочват следните въпроси като правни:

1.Може ли да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът, който не е техен владелец, ако е превърнал държането върху чуждите идеални части във владение по смисъла на чл.68, ал.1 от 3С с едностранни, явни и недвусмислени действия, с които отрича владението на другия съсобственик, изразяващи се в упражняване на явна, спокойна, непрекъсната, несмущавана фактическа власт върху целия имот, ограждане на целия имот, по начин другият съсобственик да няма никакъв достъп до имота, стопанисване на целия имот като свой собствен, като демонстрира тази промяна на намерението си спрямо цялото общество и другия съсобственик, който има възможност от тези действия да узнае, че неговото владение е отблъснато? Ползва ли презумцията на чл. 69 от ЗС владелеца на чужди идеални части в отношенията му с лицето, което е притежавало правото на съсобственост върху имота в началния момент на давностния срок и върху последния ли е възложена доказателствената тежест да установи, че е налице основание за упражняване на фактическата власт. т.е. имотът е бил държан за другиго?

2. Ако съсобственикът на 1/2 идеална част прехвърли собствеността си на трето лице, без да уведоми за тази сделка съсобственикът на другата 1/2 идеална част, който към този момент осъществява явна и демострирана и обективирана по общодостъпен начин спрямо всички лица /включително и пред стария и новия съсобственик/ фактическа власт върху целия имот /вкл.и върху чуждите идеални части/, стопанисва го, свои го, оградил е същия и недопуска никакви други лица до имота, следва ли да се счита, че тези действия демонстрират намерение за своене и на идеалните части на новия съсобственик и налице ли е осъществяване на владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС по отношение на новия съсобственик или е налице държане по смисъла на чл. 68, ал.2 от ЗС ?

3.Ако новият съсобственик на 1/2 идеална част от имот не е уведомил за сделката по прехвърляне на собствеността съсобственика на другата част от имота, не е заявил никакви претенции за собственост и не е предприел никакви действия, целящи отблъскването на установеното владение върху неговите идеални части от другия съсобственик, то фактът, че владелецът се намира в имота, свои го, оградил го е по начин никой друг освен него да няма достъп до имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва ли да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС? За да прекъсне придобивната давност, новият собственик на 1/2 част от имота следва ли да уведоми лицето, упражняващо фактическа власт върху целия имот за сделката, с която е придобил 1/2 от имота и да предприеме съответните действия по указания в чл. 116 ЗЗД начин?

4. Представлява ли действие, което преобръща владението в държане, тайното влизане в имота от новия съсобственик, без знание на лицето, което е собственик на другата 1/2 идеална част и осъществява явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху целия имот, свои същия, оградил го и го стопанисва? Прекъсва ли това действие придобивната давност, която тече за лицето, което упражнява фактическа власт върху имота?

По поставените въпроси се поддържа противоречие с решение № 180 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 1173/2023 г. на ВКС, I г.о., решение № 174 от 02.12.2015 г. по гр. д. №1744/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 60173/2021г. по гр.д.№ 1431/2021 г. на ВКС, I г.о., решение № 31/2016г. по гр.д.№ 4539/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 2/11.04.2019 г. по гр.д.№ 1117/2018 г. на ВКС, II г.о. и решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, II г.о.

5. Данъчното деклариране на имота от новия собственик на 1/2ид.ч. представлява ли действие, което прекъсва владението, осъществявано върху неговите идеални части от собственика на другата 1/2 идеална част и обективира ли това деклариране преобръщане на владението? Поддържа се противоречие с решение № 533 от 21.08.2024 г. по гр.д. № 467/2023 г на ВКС, II г.о.

Ответната страна Й. Е. Х., представлявана от адвокат Г., оспорва да са поставени въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на ВКС. Възразява, че постановеното решение е допустимо и правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- съделител, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, съставът на Окръжен съд- Кюстендил е приел, че правата и на двете страни произтичат от правото на собственост на С. Г.. С. Г., с нотариален акт № 37 от 25.05.1988 г. на нотариуса при РС-Станке Димитров, е прехвърлил възмездно правото на собственост на 1/2 идеална част от своя имот на С. Г. по време на брака му с В. Г., а другата 1/2 ид. ч. от имота прехвърлил на дъщеря си Д. С. Б. с нотариален акт № 150 от 27.12.1988 г. Приел е за установено, че Д. С. Б. е починала на 07.06.2018 г. и нейни наследници по закон били Е. В. М. и О. В. Ч., а те са се разпоредили със своята 1/2 ид.ч. от имота, придобита по наследство, в полза на Й. Е. Х. с нотариален акт № 198 жт 29.11.2018 г. по описа на нотариус с район на действие РС-Д. А. Р.. Съдът е приел за недоказано възражението на ответниците В. Г., П. П. и М. П., че са придобили по давност целия процесен имот.Този извод съдът е обосновал с показанията на изслушаните по делото свидетели. Свидетелите П. Г., Л. Г., И. Г. и О. Ч. установявали безпротиворечиво, че ответниците са преградили процесния имот на две части, както и че има част от имота - задната част, която не е оградена, където имало денивелация, мястото било обраснало с храсти и трудно се минавало. Според свидетеля П. Г. преграждането на имота се наложило, тъй като кучета му влизали вътре. Свидетелката Л. Г. установявала, че ответниците работели имота и че цялото място е тяхно, че не е виждала друг да обработва имота.Поставянето на вътрешната ограда свидетелката обяснявала с това да не влизат кокошките към моравата. Свид. И. Г. установявала, че между нейния и процесния имоти оградата е правена взаимно, но до средата, защото С. заявил, че на леля му Д. няма да прави ограда и затова я направил до мястото, където минава вътрешната мрежа. Установявала още, че В. и С. са обработвали мястото на Драга няколко години и след това спрели, като мястото обрасло. Установявала още, че понякога от семейството на В. са влизали в имота от страната на Д., за да косят. Заявява, че е разговаряла със дядо С., който й е споделил, че половината парцел е дал на С., а другата- на Д., но искал това да се запази в тайна. Свид. О. Ч. установявала, че след смъртта на дядо й С., С. и В. оградили имота и не им позволявали да минават през него, за да стигнат до тяхното място и това наложило да минават през имота на свид. И. Г.. Твърдяла, че В. и С. поставили ограда вътре в имота, след смъртта на дядо й, защото майка й /Д. Б./ обявила, че другата половина е преписана на нея. Споделяла още, че след придобиването на собствеността върху процесния имот ищцата водила разговори с ответниците, от които разбрала, че оспорват правото й на собственост. При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че не се доказва твърдението, че още през 1988 г. С. и В. Г. са били уверени, че целият имот е станал тяхна собственост, доколкото владението им е било предадено изрично и ясно от дядото, който ги уверил да считат имота за своя еднолична собственост. Съдът е посочил, че не са събрани доказателства за предаване владението на целия имот. Изслушаните свидетели Г. и Ч. установявали, че дядо С. споменавал, че другата половина от имота е прехвърлил на Д. От показанията на тези свидетели съдът е извел извод, че дядото не е имал идея да е прехвърлил целия имот на С.. Установявали още, че приживе Д. е посещавала нейната част от имота, макар и рядко, като първоначално достъп до него е осъществяван през входната врата на [улица], а след като й е бил отказан, през имота на свид. Г.. От друга страна съдът е посочил като житейски нелогично С. Г. да е прехвърлил само половината, а не целия имот, ако в действителност волята му е била С. и семейството му да придобият правото на собственост върху целия имот. Съдът приел, че показанията на посочените свидетели не могат да обосноват извод, че ответниците и техният наследодател са осъществявали фактическа власт през периода от 1988 г. до 2024 г. и върху частта от имота на ищцата, тъй като показанията им в тази насока са общи. Липсвала конкретизация на извършваните фактически действия- какви дейности са били извършвани, в кои части на имота през кои години. Съдът е приел, че установеният факт, че процесният имот е ограден, не водел до краен извод за осъществена фактическа власт от ответниците и в частта на ищцата. Приел е за безспорно от събраните по делото гласни доказателства, че в имота има поставена мрежа. Съдът не кредитирал показанията на свидетелите П. Г. и Л. Г. за момента и причините за поставяне на вътрешна ограда в имота поради противоречия между същите и приел, че не е установена сочената от ответниците причина за поставяне мрежата в процесния имот. Предвид изложените съображения съдът е приел, че възражението на ответниците е останало недоказано и страните са съсобственици в процесния имот. Предвид това въззивният състав изцяло потвърдил първоинстанционното решение.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Поставените в изложението към касационната жалба въпроси, не са обуславящи изводите на въззивния съд, поради което нямат характер на правни въпроси, съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос следва да бъде изведен от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Така както са формулирани въпросите от първия до четвъртия включително са поставени при предпоставки, които не са установени по делото. Тези въпроси касаторите са поставили при прието от тях за доказано свое владение върху целия съсобствен имот. Такова владение въззивният съд не е приел за установено по делото. Обратно на условията, при които са поставени посочените въпроси, въззивният съд е приел, че ответниците не са владяли целия съсобствен имот и съответно не са демонстрирали своене нито пред С. Г., нито пред Д. Б., нито пред настоящата ищца. Съдът е приел за установено, след анализ на събраните доказателства по делото, че ответниците са преградили поземления имот и ползват едната част от него, която са застроили. Приел е, че по делото не се установява С. Г. да е имал желание или да е изразил съгласие ответниците да придобият право на собственост върху целия имот, както и че ответниците са узнали за прехвърлянето на правото на собственост върху 1/2ид.ч. от имота на Д. Б., отказали са да осъществяват ограждане на тази част от имота като собствена на Д. и спорадично са влизали в него за извършване на различни дейности. Обосновано, при така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ответниците не доказват да са били владелци на процесния имот, в неговата цялост. Недопускането на съсобственика да преминава през ползваната от тях част на дворното място не означава завладяване на целия имот. Съгласно разясненията, дадени в мотивната част на ТР № 4/2012 г по т.д. № 4/2012 г на ОСГК на ВКС придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Последователно в свои решения ВКС разяснява, че правото на собственост върху имот на основание давностно владение се придобива след упражнаване на фактическа власт и своене на имота, като владението следва да се характеризира като постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено (решение № 68 от 02.08.2013 г.по гр. д. № 603/2012 г. на І г. о.; решение № 197 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 1024/2017 г. на І г. о. и др.). Разяснено е, че постоянното владение не изисква фактическата власт задължително да се осъществява във всеки един момент от времето. Тази власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, като е достатъчно действията на владелеца да сочат, че той счита имота за свой и фактическата власт да не бъде прекъсвана от действия на трети лица. Явното владение изисква владелецът да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да извършва действия по стопанисването му, като неговите действия трябва ясно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой (решение № 18 от 24.03.2021 г. по гр. д. № 418/2020 г. на IV г. о. на ВКС). Също така безпротиворечиво е застъпвано в практиката на ВКС, че презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага между съсобственици тогава, когато съсобствеността е възникнала като съвладение, когато претендиращият придобиване на имот по давност е знаел, че имотът е съсобствен. В този случай, за да може да се позове на придобиване по давност на общия имот владеещият съсобственик следва да доказва преобръщането на своето държане във владение, манифестирането на собственическо отношение пред титулярния собственик на имота / решение 516/15.09.2025 г. по гр.д. № 2663/2024 г. на ВКС, I г.о./. Изцяло съобразявайки се с установената практика на ВКС въззивният състав е изследвал посочените предпоставки и е извел извод, въз основа събраните по делото доказателства, че ответниците не доказват своето възражение за придобиване по давност на процесния имот. Пред настоящата инстанция няма поставен въпрос, касаещ анализа на събраните по делото доказателства. Ето защо, поставените въпроси, така както са формулирани, предпоставящи доказано владение на ответниците и демонстриране на собственическо отношение, са необуславящи въззивното решение. Даването на отговор на тези въпроси не би имало значение за изхода от спора, поради което и така поставените четири въпроса не могат да послужат за допускане на обжалваното решение до касация.

Последният въпрос, касаещ данъчното деклариране на имота, също не е обуславящ изводите на въззивния съд. Решаващият състав е посочил като установен по делото факт, че ищцата и Д. Б. са декларирали данъчно правото си на собственост върху процесния имот, но от това съдът не е извел правни изводи. Ето защо, поставеният въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и съответно не е обуславящ изводите в решението.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Очевидната неправилност представлява квалифицирана форма на неправилност, различна от неправилността като основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. Такава неправилност по делото не се установява, поради което не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.11.2025 г., в който е удостоверено заплащането на сумата от Й. Х. на адвокат Г..

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.