Определение № 312 от 12.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1724/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Уникредит Булбанк„ АД против решение № 572/08.03.2019 г. по т.д.№ 6675/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след отмяна на решение № 1732/11.09.2017 по т.д.№ 3362/2013 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от „Кофраж 06„ЕООД против касатора иск, с правно основание чл.452 ал.3 ГПК, същият е уважен, като „Уникредит Булбанк„ АД е осъдено да заплати на „Кофраж 06„ЕООД сумата от 77 532, 37 лева, каквато на 24.06.2008 г. е постъпила по сметката на „Пал Инженеринг„ ЕООД и представлява вземане на ищеца, с което ответникът, в качеството си на трето задължено лице, неправомерно се е разпоредил, след наложен на същата дата запор. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения. Страната счита, че решаващият извод на съда относно часа, в който банката е получила запорното съобщение, е формиран в разрив със събраните доказателства и като цяло необоснован, при неправилна квалификация на вида на документа – разписка към запорно съобщение / като официален свидетелстващ /, предвид поддържаната от ответника неистинност в частта му, отразяваща час на получаване, поддържан от ищеца. От тук и неправилно, според страната, е разпределена и съобразена доказателствената тежест в процеса. Неправилно съдът е приел, че въпросът е разрешен с влязло в сила между страните решение, постановено по т.д.№ 3129/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, след като е коментиран единствено в мотивите, нямащи сила на пресъдено нещо и при различен по съдържание правен спор. Неправилно страната намира и позоваването на съда на признание на ответника, за извършен на 24.06.2008 г. банков превод / в смисъл на постъпила по сметката на длъжника „Пал Инженеринг” ЕООД и последващо разпоредена сума /, каквото признание, оценено като признание на неблагоприятен за страната факт, не е правено. Напротив, касаторът твърди, че последователно е поддържал тезата, че завършен банков превод по сметката на длъжника не е извършен, като неоторизиран и сторниран още при започването му. Касаторът намира, че съдът се е позовал на използваните от него термини, извън логиката на цялото му становище. При това, безспорно установените факти подлежат на изрично посочване от съда, като ненуждаещи се от доказване, каквото определение по делото няма. В разрив със съдържанието на представеното извлечение от сметката на „Пал Инженеринг„ ЕООД, въззивният съд е приел, че процесният превод на сумата от 77 532,37 лева е бил завършен, след като същото съдържа знака на „ сторнирането „ – операция по отмяна на грешно въведена счетоводна транзакция. Не е съобразено заключението на съдебно-икономическата експертиза, в което е установено, че преводът на тази сума е неоторизиран и сторниран в същия час, минута и секунда на започване на транзакцията. Не е отчетена логичната вероятност преводът да няма наредител, а да се касае за грешка на системата. Касаторът обосновава и неправилност на отказа на съда да допусне свидетели, за установяване има ли и кой е бил наредител на превода и основанието му, доколкото е безспорно, че относимата първична счетоводна документация на банката е унищожена, поради бракуване. В нарушение на чл.154 ГПК, според страната, съдът е възложил на нея да доказва отрицателния факт, че сумата не е постъпила по сметката на „Пал Инженеринг„ ЕООД, вместо ищецът да доказва постъпването й. Ответната страна – „Кофраж 06„ЕООД – оспорва касационната жалба по същество, без становище относно обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, съответно на предмета на касационното производство, съобрази следното: Ищецът „Кофраж 06„ЕООД е предявил иск по чл.452 ал.3 ГПК, за осъждане ответника „Уникредит Булбанк„АД да му заплати сумата от 77 532,37 лева / въззивното решение по исковете за останалите претендирани суми не е предмет на касационен контрол /, с която твърди, че банката, имайки качество на трето задължено лице, се е разпоредила след получено запорно съобщение, за наложен в полза на ищеца, като кредитор на клиент на същата – „Пал Инженеринг„ЕООД - запор. Ответникът оспорва това обстоятелство, позовавайки се на различен от поддържания от ищеца час на получаване на запорното съобщение – 12,58 ч. на 24.06.2008 г., вместо сочения от ищеца – 9,25 ч. на същата дата. Оспорва, че вписването на този час в разписката от запорното съобщение е извършен от служител на банката, вкл. с оглед начина му на разполагане в текста на документа.Ответникът заявява, че движението на сумата от 77 532,37 лева по дебитната и кредитната част на сметката на длъжника „Пал Инженеринг„ЕООД е станало в периода 11.01.29 ч. – 12.23.30 ч. на 24.06.2008 г., т.е. преди получаване на запорното съобщение и към момента на същото не се е намирала по сметката на дружеството. Позовава се на посочена дата и час на входиране на полученото запорно съобщение от служител на банката, положени върху лицевата страна на самото съобщение в представеното от ответника копие. Ответникът твърди, че този начин на входиране е утвърдена, с вътрешни за банката правила, процедура. Противопоставената от ищеца разписка от връчено запорно съобщение е с подпис на връчител / служител на частен съдебен изпълнител /, с вписан като получател служител на банката и обозначен различен час на връчване – 9,25 ч. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. За да уважи иска за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 77 532,37 лева, въззивният съд е приел, че разписката от запорното съобщение е официален свидетелстващ документ и оспорването на верността му, в частта относно вписан час на връчване на запорното съобщение, подлежи на доказване от оспорващия ответник, противно на частния характер на представения от последния документ - поставени върху копие от запорното съобщение дата и час на входиране на същото в банката, от нейн служител, верността на което подлежи на доказване от съставителя му - банката. Вътрешноорганизационните правила на банката, за входиране на получени запорни съобщения, съдът е приел непротивопоставими на ищеца и ирелевантни досежно установяване на връчването. Съдът не е споделил съображенията на първоинстанционния, че след като се касае за неоторизиран и сторниран превод, независимо от недоказаност на основанието за сторнирането и наредителя му, сумата не следва да се счита постъпила по сметката на длъжника, тъй като този извод изхожда от презумпция за правомерност на сторнирането и е в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съдът е приел, че процесната сума е постъпила по сметка на длъжника,в смисъл на завършен банков превод със заверяването на сметката, изхождайки от съдържанието на извлечението от същата, но и от заключението на вещото лице, независимо че обстоятелството,че сторнирането е в същия час, минута и секунда на заверяването. Освен това съдът е приел, че с отговора на исковата молба ответникът е признал получаването на превода, единствено заявявайки,че получаването е предходно на получаване на запорното съобщение, което му изявление, като признание за неизгоден факт, е ценил, но не самостоятелно, а съобразно всички останали доказателства и обстоятелства по делото. Съдът е приел, че ответникът е следвало пълно и главно да докаже основанието, на което е приел, че това е неоторизиран запис / доколкото това удостоверяване също изхожда от банката /, респ. основанието на което е сторнирал сумата, каквото доказване не е проведено. Съдът е изказал и съображението, че при неоторизиран запис сумата не постъпва реално и не се налага сторниране, но такава операция се съдържа в информационната система на банката. Последната е твърдяла унищожаване на първичните счетоводни документи, поради бракуване, но въззивният съд е счел, че сам по себе си факта на унищожаването на документацията не е от естество да промени изводите му, още повече, че такива документи тя не е представила и в производството по разкриване на банкова тайна във връзка с образувано досъдебно производство, към който момент тези документи не би следвало да са унищожени. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Може ли съдът да разглежда по правилата на оспорване на официален документ записване, което не е направено от длъжностно лице, в кръга на неговите служебни правомощия, при спазване на задължителния ред и форма ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2/Длъжен ли е съдът, при оспорване на факт, съдържащ се в частен свидетелстващ документ, да съобрази своя решаващ извод с всички събрани по делото доказателства ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с ППВС №7/1965 г., ППВС № 1/ 1985 г.,ППВС № 1/1953 г., решения по гр.д.№ 706/2017 г. на 4 г.о., гр.д.№ 4744/2008 г. на 1г.о.,гр.д.№ 379/2016 г. на 2 г.о. и т.д.№4288/2017 г. на 3 г.о. на ВКС; 3/ Може ли съдът да приеме, че между страните е решен въпрос със сила на пресъдено нещо, когато няма пълна идентичност между делата ? Имат ли сила на пресъдено нещо мотивите на решението ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решения по гр.д.№ 2020/2009 г. на 1 г.о., гр.д.№6421 на 2 г.о., гр.д.№6235/2013 г. на 2 г.о. на ВКС; 4/ Може ли съдът въз основа на изолирана част от отговора на исковата молба, без да съобрази останалото процесуално поведение на страната, да приеме ,че има признание на неблагоприятен за нея факт ?; 5/ Може ли съдът, без да се съобрази с направените изрични оспорвания от ответника, свързани с определен, решаващ за крайния изход на спора факт, да приеме,че страната е направила признание за този факт ?;6/ Длъжен ли е съдът при признание на определен факт, да съобщи на страните с определение, че този факт се счита за доказан и не е необходимо за него да се провежда съдебно следствие ?; 7/ Може ли съдът, без изрично да посочи в доклада си, да приеме,че неблагоприятен за страната факт е доказан,само въз основа на извод, че страната го е признала,без да посочи в доклада си, че има направено признание на неизгоден за страната факт, който не се нуждае от доказване?; 8/ Необходимо ли е въззивната инстанция, след като е приела исковата молба за нередовна, до степен, че би могло да се определят исковете за недопустими, да разгледа същите след отстраняване на нередовността, без да допълни доклада на първоинстанционния съд с конкретизиране на спорните факти и тежестта на доказване ?; 9/ При необжалваемост на мотивите и първоинстанционно решение с благоприятен за ответника – въззиваем изход, длъжен ли е въззивният съд, при констатирана непълнота на доказателствата, допусната вследствие неоснователен отказ на първоинстанционния съд да ги събере по искане на ответника, да укаже на въззиваемия, че за неговата теза не е проведено съдебно следствие ? – всички въпроси от 4 до 9 вкл. се обосновават при заявено общо противоречие на въззивното решение с разрешенията дадени по гр.д.№ 143/2012 г. на ІV г.о., гр.д.№ 252/2011 г. на ІІ г.о.,гр.д.№943/2010 г. на ІV г.о.,гр.д.№ 1553/2009 г. на І г.о. и т.д.№ 142/2011 г. на І г.о. на ВКС, както и в евентуалност – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 10/ Може ли въззивният съд да приеме, че ищецът е провел главно и пълно доказване на един факт, само заради това,че съдът е приел, че ответникът го е признал за истински, без да съобрази това, според него направено „признание„ с останалите събрани по делото доказателства? Може ли да подкрепи извода си за верността на това „признание„ въз основа на изолирани доказателства, събрани в досъдебно следствено производство и оценка на доказателствената активност на въззиваемия в това производство,в което същият не е страна и не провежда доказване на изложена от него теза ? – сочи се хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обоснована с решения по гр.д.№ 3399/2008 г. на 1 г.о., гр.д..№117/2010 г. на 2 г.о., гр.д.№ 943/2010 г. на 4 г.о., гр.д.№ 579/2012 г. на 2 г.о., гр.д.№ 2343/2013 г. на 3 г.о., гр.д.№ 66 / 2014 г. на 4 г.о., т.д.№ 1656/2013 г. на 2 г.о., т.д.№ 142/2011 г. на 1 т.о., т.д.№ 648/2008 г. на 2 т.о., гр.д. № 1614/2016 г. на 3 г.о. на ВКС; 11/ Длъжен ли е въззивният съд да оценява действителното съдържание на определени термини, записани в счетоводните документи на страна в процеса, след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка? Задължен ли е въззивният съд, при изключване от решаващата си преценка на част от събраните доказателства, да изложи мотиви за това свое процесуално действие ? Каква е доказателствената сила на счетоводните записвания ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т1 ГПК, обоснована с ППВС №7/1965 г., ППВС № 1/1985 г.,ППВС № 1/1953 г. и решения по гр.д.№706/2017 г. на 4 г.о., гр.д.№ 4744/2008 г. на 1 г.о., гр.д.№ 478/2010 г. на 3 г.о. и решение по гр.д.№ 354/2012 г. на 4 г.о. на ВКС. Касационното обжалване се претендира и в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК – поради очевидна неправилност на решението, с оглед „съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до неспазване на основни принципи на гражданския процес – за равенство на страните, непосредственост и справедливост „. Първият от въпросите е свързан с оспорването от ответника на вписания в разписката от запорното съобщение час на връчването му. В отговора на исковата молба, с оглед представянето на документа с последната, ответникът е противопоставил единствено довод, че часът не е вписан от служител на банката, но не и че не е удостоверен от вписаното като връчител – служител на ЧСИ – лице, чието задължение е оформянето на разписката, нито че подписът, поставен за получател – служител на банката, е неавтентичен. Предвид предмета на въведеното от ответника оспорване, така формулираният въпрос е изначално неотносим, а ако същият визира като длъжностно лице – служител на банката, е необоснован с конкретна законова разпоредба, вменяваща на получателя задължение за оформянето на разписката, извън поставянето на подпис за получаването й. Поради това, дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, не би бил удовлетворен допълнителния – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, който изисква посочването на относима непълна, неясна или противоречива правна норма, подлежаща на тълкуване, в отговор на поставения въпрос, с цел постигане точно прилагане на закона и развитие на правото. Вторият от въпросите, като се съобрази, че оспорването на факт посочен в частен свидетелстващ документ е оспорване на истинността му в тази част, но документа няма материална доказателствена сила, освен за неизгодни за страната обстоятелства / каквото не е настоящото – ползващ тезата й час на връчване на запорното съобщение /, се явява нелогичен.Частен свидетелстващ документ съдът е приел, че е отбелязването на дата и час на входиране на запорното съобщение, поставен от служител на банката, върху самото съобщение. При наличие на официален свидетелстващ документ за същото обстоятелство, съдът е приел, че в тежест на ответника е да обори верността му, в частта удостоверяваща час на връчване, което допуска установяване, но с надлежни доказателствени средства, на друг час на връчване, вкл. сочения от ответника. Такова доказване съдът не е отрекъл, но е приел, че не е сторено. Неясно е какви годни доказателствени средства, съответно доказателства страната визира, като относими към установяване действителен час на връчването, изключая оспорения частен свидетелстващ документ, изходящ от самата нея. Въпросът, освен правно неиздържан, е и нелогичен, с оглед фактологията на спора и мотивите на въззивното решение, относно квалификацията на противопоставените от страните документи и разпределението на доказателствената тежест, извършено в съответствие с чл.193 ал.3 ГПК. Поради неудовлетворяване на общия селективен критерий е излишно разглеждането на допълнителния такъв. Третият от въпросите е правно неиздържан. Дали един спор е решен със сила на пресъдено нещо и същата За да би била съобразима във висящ правен спор между същите страни силата на пресъдено нещо формирана по друг правен спор между същите страни, не само не е необходима, а напротив задължителна е неидентичност в предмета на двата / чл.299 ГПК /. Въпросът е и фактологично несъстоятелен поради това, че решение № 4 по т.д.№ 3129/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е цитирано от въззивния съд единствено и само с оглед дадените в същото разрешения на п р а в н и въпроси, както изрично е посочил съда, относимо към настоящия предмет на спора от които е времевото действие на запора – считано от часа, а не само от деня на връчване на запорното съобщение, доколкото такъв, теоретичен по същество спор, ответникът е въвел във въззивна инстанция. Не се касае за конкретно разрешено между страните правоотношение със сила на пресъдено нещо по същото дело, неправилно съобразено като относимо към фактическия състав на настоящия правен спор, нито за позоваване на мотивите на решението, относно установяването на часа на връчване на запорното съобщение в настоящия случай, меродавен за определяне на времевото действие на конкретния запор. Последното е установено с официалния свидетелстващ документ – разписка към запорното съобщение, чиято истинност не е оборена от ответника. Въпроси 4–7 вкл. се отнасят до съобразеното от съда обстоятелство, макар квалифицирано от съда като признание на неизгоден факт, че в отговора на исковата молба ответникът не се е позовал на непостъпила сума по сметката на длъжника „ Пал Инженеринг„ ЕООД / незавършен превод /. Впрочем, доказването само на това обстоятелство би направило напълно излишно установяването на часа на получаване на запорното съобщение, на който единствено е основала първоначално защитата си страната. Въпросите, обаче, не удовлетворяват изискването за правни, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, тъй като отговор на същите, дори да би бил в подкрепа на тезата на касатора, не би бил от значение за правния резултат. Въпросното обстоятелство, неправилно квалифицирано от съда като изрично признание за факт, по смисъла на чл.175 ГПК, е коментирано само в допълнение към решаващите мотиви на въззивния съд, който основно е изхождал от факта на заверяването на сметката на дружеството и от липсата на доказателства за основанието на квалификацията на превода като неоторизиран, за основанието и наредителя на сторнирането, каквито ответникът по начало не може да противопостави, поради бракувана документация, за което обстоятелство е искал свидетели. Осмият въпрос е свързан с определението на въззивния съд за оставяне исковата молба без движение. Съдът е счел, че всяка от сочените, като неправомерно разпоредени от ответната банка, след налагане на запора, претендирани от ищеца суми съставлява самостоятелен иск по чл. 452 ал.3 ГПК, със съответна му самостоятелна акцесорна претенция по чл.86 ЗЗД, които следва да бъдат уточнени със самостоятелни размери и при дължима допълнителна държавна такса. Посочената нередовност, съответно отстраняването й, не са довели до промяна в обстоятелствената част или петитума на предявените искове, обуславящи различен обхват на подлежащите на доказване факти или различно разпределение на доказателствената тежест, поради което така формулираният въпрос е неотносим към преценката за правилност на процесуалните действия на въззивния съд. Относно девети въпрос настоящият състав съобрази, че въззивният съд не е констатирал непълнота на доказателствата, поради неоснователен отказ на първоинстанционния съд, за да би бил релевантен отговор относно дължимото от него, в тази хипотеза поведение. Въззиваемият не е правил доказателствени искания, основани на непълнота на доказателствата, поради неоснователен отказ на първоинстанционния съд. Касаторът не е посочил и кои са недопуснатите му, но решаващи за правния резултат доказателства. Относимите му към предмета на касационното производство възражения в отговора на въззивната жалба са свързани с разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, по оспорването на разписката към запорното съобщение, което, както вече се посочи, е разпоредено в съответствие с чл.193 ал.3 ГПК. Така формулиран девети въпрос е неотносим към правилността на процесуалните действия на въззивния съд и решаващите му мотиви. Относно първата част на десети въпрос се отнасят съображенията, изложени по въпроси 4 – 7 вкл.. Във втората си част въпросът е неотносим към решаващите мотиви, доколкото визира съобразени от съда доказателства, събрани в досъдебно следствено производство и оценка на доказателствената активност на страната в същото това производство.Такива доказателства въззивният съд не е коментирал, в подкрепа на решаващите си изводи. Позоваването на поведението на страната в производството по разкриване на банкова тайна, водено във връзка с досъдебно производство № 15 378/2011 г. на Софийска районна прокуратура, само по себе си не е решаващо за правния резултат, а свързано с преценката за допустимост на исканите от ответника, но само в първоинстанционното производство, гласни доказателства, за установими с писмен документ обстоятелства / основанието за сторнирането /, предпоставка за допускане на които, обаче, е предходно доказване, че унищожаването или изгубването на документа не е по вина на страната / чл.165 ал.1 ГПК /. Очевидно, като относимо към тази задължителна предпоставка за допустимост, коментирана и от първоинстанционния, съдилищата са съобразявали поведението на страната, тъй като още с образуването на досъдебното производство, свързано с извършените от сметката на „Пал Инженеринг„ ЕООД разплащания, въпреки наложен запор, преди изтичане 5-годишния срок за архивиране на банковата документация, считано от 24.06.2008 г., независимо че няма качество на страна в това производство, банката е могла да прецени нуждата от запазване на документацията. Във въззивното производство ответникът не е възобновил искането си за допускане на свидетел, поради неоснователен отказ на съда, поради което изложеното от съда съображение е без отношение към правилността на процесуалните му действия. Групата въпроси по п.11 касаят решаващите изводи на съда, основани на факта на заверяване сметката на „Пал Инженеринг„ ЕООД с процесната сума и сторнирането на сумата ,без данни за основанието на сторнирането, съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза. Страната, видно от обосноваването на въпросите, счита ,че съдът не се е съобразил с последното, приемайки че заверяването на сметката означава осъществен / завършен / банков превод, не е отчел факта на сторнирането, особено значение във връзка с което страната намира в извършването му в мига на заверяване на сметката. Въпросите предполагат заверяването на сметката, като доказателство за завършен банков превод, да е опровергано от други доказателства по делото, но такива банката нито е посочила, нито са установими от настоящия състав. Напротив, съдът изрично се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза, която не установява основанието на сторнирането, нито наредителя му, нито къде, като последица на сторнирането, е преведена сумата. Самата страна твърди липса на документация за установяване на тези факти, коментирано в предходния параграф. Не се обосновава и защо заверяването на сметката да се ирелевира като относим сам по себе си факт, предвид чл.2 ал.2 от действащия към момента на разпореждането Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, според който безналичен превод е превод, извършен чрез задължаване на банковата сметка на наредителя и/или заверяване на банковата сметка на получателя. Следователно, не са налице визираните от касатора процесуални нарушения на съда, вкл. относно доказателствената стойност на счетоводните записвания, в съответствие с цитираната съдебна практика / отделно стои въпроса заверяването на сметка е ли вторично счетоводно записване, каквито касае тази практика /, поради което въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Последното изключва необходимостта от коментар на допълнителния. Не се обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изводими единствено от мотивите на въззивния акт / но и изобщо /, настоящата инстанция не установява. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение