Определение № 5121 от 23.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4491/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4647/20.08.2025 г., подадена от И. Г. П., чрез адвокат С. Д., срещу решение № 72 от 21.05.2025 г. по гр. д. № 20252300500014/2025 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което е: обезсилено решение № 76 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 364/2023 г. на Районен съд – Тополовград, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И. П. срещу ТД на НАП – гр. Пловдив иск за признаване за установено, че поземлен имот с площ от 860 кв.м, с пл. № *, кв. 21, по кадастралния план на [населено място], общ. Т., при граници и съседи: ПИ № *, ПИ № *-общински, ПИ № * и от друга страна - улица, е несеквестируем, както и е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И. П. срещу ТД на НАП – гр. Пловдив иск за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неправомерни действия на публичния изпълнител, и е осъдил И. П. да заплати разноски за държавна такса от 200 лв. и 440 лв. за направени разноски от съда за особен представител; прекратено производството по предявения от И. Г. П. срещу НАП иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че поземлен имот с площ от 860 кв.м, с пл. № *, кв. 21, по кадастралния план на [населено място], общ. Т., при граници и съседи: ПИ № *, ПИ № *-общински, ПИ № * и от друга страна - улица, е несеквестируем, поради недопустимост на иска; прекратено производството по предявения от И. Г. П. срещу НАП иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди в размер на 5000 лв. вследствие на незаконосъобразни действия на публичния изпълнител, поради неподведомственост на иска; делото е изпратено в частта на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по компетентност на Административен съд – Ямбол; присъдени са разноски в полза на ТД на НАП – гр. Пловдив в размер на 200 лв. Въззивният съд е съобразил, че първостепенният съд е бил сезиран от И. Г. П. с обективно съединени искове срещу НАП, както следва: по чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск да се приеме за установено, че обявеният на търг недвижим имот в [населено място] е несеквестируем; иск за обезщетение за вреди в размер на 5000 лв., вследствие на незаконосъобразни действия на публичния изпълнител, който иск районният съдия е квалифицирал по чл. 51, във вр. с чл. 45 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че бил информиран със съобщение от НАП, клон Хасково, че негов собствен недвижим имот с площ от 0.86 дка, № *, в кв. 21 по кадастралния план на [населено място], общ. Т., се запорира (секвестира) и ще бъде продаден на търг. Сочи, че тези действия на НАП са неправомерни и незаконосъобразни, тъй като е закупил имота с цел строителство на жилище и създаване на насаждения с овощни дървета, поради което счита, че той е несеквестируем по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 4 ДОПК и чл. 444, т. 5 ГПК. Заявява, че желае съдът чрез отрицателен установителен иск да установи дали неговият имот е секвестируем или не и да разпореди на НАП да преустанови действията си относно запора на имота и продажбата му. Претендира и обезщетение за вреди от действията на ответника в размер на 5000 лв. за периода от 11.07.2023 г. до 17.12.2023 г. От своя страна, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба като нередовна, недопустима, евентуално неоснователна. Окръжен съд – Ямбол е изложил, че пред първата инстанция са представени писмени доказателства: съобщение до ищеца от ТД на НАП за продажба чрез търг с тайно наддаване № С230026-111-0001928 от 11.07.2023 г., връчено на 14.07.2023 г., на имота му в [населено място], по реда на чл. 251-254 от ДОПК, на адрес в [населено място], [улица], на 07.08.2023 г., от 11.00 ч.; съобщение до ищеца по чл. 243, ал. 2 ДОПК, с което му е изпратено съобщението за търга С230026-111-0001928 от 11.07.2023 г. и списък на продаваните активи по изп. дело № 26080003764/2008 г. по описа на ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Хасково, и е уведомен за последиците по чл. 243, ал. 2 ДОПК, че ако плати задължението ведно с направените разноски, търгът няма да се състои; протокол на публичния изпълнител за подготовка на публична продажба от 11.07.2023 г.; постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220026-022-00510878/27.07.2022 г., връчено на длъжника П. на 11.08.2022 г. с разписка № С220026-РЗЛ-0009247/08.08.2022 г. Въззивният съд е направил следните правни изводи: Относно установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК съдът е посочил, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е правният интерес. Нуждата от защита чрез установителния иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Липсва правен интерес от установителния иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. При отрицателен установителен иск за несъществуване на определено право съдът е длъжен да установи съществува ли или не съществува това право към датата на устните състезания. Преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията на засегнати съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността, като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Според Окръжен съд – Ямбол в случая, според очертания в исковата молба предмет, това е правото на ищеца да прави възражение за несеквестируем имот. Претенцията му касае имущество, върху което е наложен запор от публичния изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково с постановление изх. № С220026-022-00510878/27.07.2022 г., връчено на И. П. на 11.08.2022 г. с разписка от 08.08.2022 г., за което е насрочен търг за продажбата му. Това постановление не е било обжалвано от П. в предвидения за това ред по чл. 197, ал. 1 ДОПК и е влязло в сила. Именно в това производство длъжникът е можел да направи своите възражения относно несеквестируемостта на имуществото, което е било запорирано, като правото му за това е преклудирано с изтичането на срока за обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220026-022-00510878/27.07.2022 г., връчено на 11.08.2022 г. с разписка № С220026-РЗЛ-0009247/08.08.2022 г. С предявяването на установителния иск се заобикаля реда, предвиден за тези възражения, а с евентуалното му уважаване не би се постигнал целеният резултат, а именно да се преустанови изпълнението върху него. Поради това съдът е приел, че за ищеца е липсвало правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, производството е било недопустимо, тъй като е било образувано по искова молба, която е недопустима. Липсата на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът следи служебно, и при липсата й производството по делото следва да се прекрати. Относно претенцията за обезщетение за вреди от неправомерни действия на публичния изпълнител при НАП съдът е приел, че същата е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а не както е приел първоинстанционният съд - по чл. 51, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. на ВАС-ОСС и ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС съдебният акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата за подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. В мотивите на същото е прието, че подобно на подведомствеността, подсъдността е компетентност (овластяване) на съда да разглежда определена група дела, а от гледна точка на делата подсъдността е тяхното подчинение на правосъдната власт на съответния съд. Подсъдността е производна на подведомствеността. При спор, повдигнат пред гражданския съд (и обратно), постановеното съдебно решение подлежи на обезсилване като недопустимо, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на административния съд (респективно на гражданския съд) по правилата за родовата и местна подсъдност. В случая, тъй като искът е предявен в Районен съд - Тополовград, делото по този иск следва да се изпрати за разглеждане в Административен съд –Ямбол. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не формулира въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК; излага, че след като е пропуснал срокът за обжалване на постановлението на публичния изпълнител при ТД на НАП, има интерес от защита на собствеността си чрез предявяването на установителен иск относно правното положение и правния статут на имота и неговата несеквестируемост. От насрещната страна е постъпил отговор, с който се иска от съда да остави касационната жалба без уважение. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба в частта й срещу въззивното решение по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. В останалата й част – срещу въззивното решение относно заявената парична претенция, жалбата е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид цената на иска, и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. Съображенията му за това са следните: Въпреки че се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил изводите му. Това, съгласно постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на соченото основание. Същевременно въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. С предявения установителен иск се цели да се установи факт с правно значение - че процесният имот представлява несеквестируема вещ. Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, определени със закон. Не е налице законова разпоредба, предоставяща възможност за предявяване на така предявения по делото иск. Ето защо същият е недопустим, което обуславя и недопустимост на първоинстанционното решение, с което той е разгледан по същество. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба има право на претендираното юрисконсулстко възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 200 лв. – 102.26 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,