Определение № 2013 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 589/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. К. срещу решение №207 от 04.11.2024 г. по в.гр.д.№351/2024 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №486 от 29.05.2024 г. по гр.д.№1851/2023 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. А. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД иск за разликата над сумата от 90 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2022 г., до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд не е приложил правилно критериите, заложени в нормата на чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, спрямо които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Какъв следва да бъде обхватът на извършената от съда преценка на събрания доказателствен материал. 2. Какви критерии следва да се съобразят от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод причинена средна телесна повреда, в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип. Ответникът по касация „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата ищца. Намерил е от ангажираните в производството доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, че вследствие инцидента ищцата е получила следните увреждания: контузия на гръдния кош със счупвания на левите четвърто, пето, шесто, седмо и осмо ребра; двустранно счупване на долната челюст; счупване на дясната лъчева кост в областта на нейната дистална част; счупване на срамните кости двустранно и лявата хълбочна кост; счупване на дясната седалищна кост и откършечна фрактура на кръстеца; счупване костите на лява подбедрица на левия голям пищял и лявата малкопищялна кост; разкъсно контузни рани в областта на коленните стави. Посочил е, че: 1. по повод счупванията на дясната лъчева кост и костите на лявата подбедрица, след наместване на костните фрагменти, същите са били имобилизирани с гипсова имобилизация, а разкъсно контузните рани са били хирургически обработени; 2. ищцата е претърпяла болнично лечение и под обща анестезия е оперирана, при което счупванията на костите в лявата подбедрица са били наместени и фиксирани с метални фиксиращи тела, а оперативно лечение е извършено и на счупената дистална част на дясната лъчева кост, както и по отношение счупването на долната челюст на две места и след наместване на получените фрагменти, същите са били фиксирани с метални плаки и винтове; 3. общият възстановителен период, възлиза на пет месеца и е бил съпроводен с болкови усещания, като при възстановяването на ищцата не са наблюдавани съществени усложнения в хода на оздравителния процес, но пълно възстановяване, в статус, какъвто е била преди увреждането, не се очаква, налични са белези; 4. актуалният преглед на пострадалата е показал добро възстановяване, при отсъствие на съществени ограничения в движенията на горните и долните крайници, както и на счупената челюст; 5. към датата на пътния инцидент, пострадалата е била на възраст 56 г., с придружаващо заболяване – хипертонична болест, което не е оказало влияние върху тежестта на уврежданията или протичането на оздравителните процеси. От разпита на свидетеля – съпруг на ищцата е установил интензитета на нейните негативните изживявания, както непосредствено след произшествието, така и във времето, болките и страданията, съпътстващи уврежданията и предприетите медицински интервенции, ограниченията в ежедневната рутина и невъзможността за самообслужване в определен период; загубата на трудова активност до изтичане срока на отпуска й по болест, след което се е върнала на олекотен режим на работното си място в детска градина. При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства – възрастта на въззивницата - ищца; причинените многобройни травматични увреждания със счупване на кости по цялото тяло – ребра, долна челюст, таз, кости на горен и долен крайник; трайни белези; ограничения в движението на крайниците; болки; оперативно лечение с поставяне на метални импланти в подбедрицата и челюстта; разкъсно – контузна рана; гипсова имобилизация; дефицитите в ежедневната рутина и претърпените негативни въздействия, естествено съпътстващи травми от вида на гореизложените, но и почти напълно възстановения обем на движенията на крайниците и челюстта, възстановяването й протекло без усложнения, както и общественото разбиране за справедливост на съответния етап на развитието на социума, обусловено и от икономическата конюнктура в страната за респективния период, въззивният съд е достигнал до извод настоящият състав намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се оразмери на 90 000 лв. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил анализ на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Преценил е експертното заключение на СМЕ, свидетелските показания и писмените доказателства, изложил е мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства и фактически констатации и правни изводи, като е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищцата предмет на делото, след подробно произнасяне по доводите и възражения. В този смисъл първият от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси е решен в съответствие с практиката на ВКС и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Предвид изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД е формирал правната воля на въззивния съд, доколкото решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението по този въпрос с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,