Определение № 1065 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3347/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Смолян Пропърти Рент“ ООД срещу решение № 108 от 30.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 138 по описа за 2024 г. на Смолянския окръжен съд в частите, с които е отменено решение №477 от 28.12.2023 год. по гр. д. № 845 по описа за 2023 г. на Смолянския районен съд, поправено с решение № 40 от 23.02.2024 г. по същото дело, с които са отхвърлени предявените от Х. П. Х. срещу касатора искове по чл.74, ал.4 от КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и вместо това е постановено друго, с което са обявени за недействителни клаузите по чл.1 и чл.2 от допълнително споразумение от 27.4.2023 год. към трудов договор № 004/02.05.2020 г., сключен между Х. П. Х. и "Смолян Пропърти Рент" ООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Х. П. Х., извършено със заповед № 6/03.07.2023 г. на управителите на „Смолян Пропърти Рент“ ООД, ищецът е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „пастир“ и работодателят е осъден да му заплати 3 553,23 лева обезщетение за оставането му без работа за периода от 04.07.2023 г. до 04.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2024 г. до окончателното му изплащане.

Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Към кой момент следва да бъде доказан фактът на оставане без работа за успешното провеждане на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ: към момента на депозиране на исковата молба или към момента на приключване на съдебното производство? Твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 6 от 15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 299 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, IV ГО.

2. Обявяването на недействителност на допълнително споразумение към трудов договор, на основание чл.74, ал.1 от КТ (когато е прието, че промяната в длъжността е извършена фиктивно), налага ли и отмяна на определеното за тази длъжност размер на трудовото възнаграждение?

Х. П. Х. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Смолянския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Х. П. Х. е изложил в исковата молба, че по силата на сключен със „Смолян Пропърти Рент“ ООД безсрочен трудов договор № 04/02.06.2020 г. е заемал длъжността „пастир”. С допълнително споразумение от 03.01.2023 г. е изменено основното му трудово възнаграждение, като страните се съгласили то да бъде 780 лв., считано от 01.01.2023 г. С допълнително споразумение от 27.04.2023 г. ищецът е преназначен на длъжността „снабдител, доставчик”, считано от 2.05.2023 г., и е включена клауза за срок за изпитване. Със заповед № 6/03.07.2023 г. на управителите на ответното дружество трудовият договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ. Ищецът бил подведен, че със споразумението само се увеличава трудовото му възнаграждение и не е разбрал, че формално се изменя длъжността и че е въведен срок за изпитване. Подписал го е, без да го прочете, тъй като преди това получил обаждане от служител на работодателя, който му съобщил единствено, че месечното му възнаграждение ще бъде увеличено. Освен това в действителност е продължил да работи като пастир. Поискал е да бъде обявена недействителността на клаузите за назначаване на нова длъжност и за срок за изпитване, да бъде отменено незаконното му уволнение, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде заплатено 4 924,96 лв. обезщетение за оставането му без работа.

В отговора на исковата молба работодателят е заявил, че във връзка с разширяване дейността на дружеството, в частност дейността на стопанския обор, в който Х. работи, страните са се споразумели за преназначаването на ищеца със срок за изпитване 6 месеца. Оспорил е твърдението, че Х. е продължил да работи като пастир. След преназначаването ищецът е имал нова длъжностна характеристика и нови задължения, свързани с контрол на доставките на фуражи, консумативи и др. в обора, проверка за спазване на графиците за доставка, периодичен преглед на състоянието на селскостопанския инвентар и др. Посочил е, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, тъй като в срока за изпитване работодателят има право по всяко време и без предизвестие да го прекрати. Първоинстанционният съд е възприел тезата на работодателя и е отхвърлил предявените от работника искове с правно основание чл.74, ал.4 КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в тези части и е постановил друго решение, с което е уважил предявените искове. Този съд е посочил е, че с чл.1 от допълнителното споразумение от 27.04.2023 г. ищецът е преназначен от длъжност „пастир“ на длъжност „снабдител, доставчик“, а в чл.2 страните уговорили срок за изпитване от 6 месеца. В чл.3 е определено и „ново основно брутно трудово възнаграждение“ в размер на 1 000 лв. От съпоставка между твърденията в отговора на исковата молба и от съдържанието на приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността „снабдител, доставчик”, съдът е направил извод, че ищецът не е изпълнявал задълженията по тази характеристика. Тези задължения са: 1. осъществява дейността по охраняване и отпускане на поверените му стоково-материални ценности в съответствие с установения за това ред; 2. води отчетност на установената първична отчетност по приемане и предаване на стоково-материалните ценности; 3. съпровожда стоките и материалите по време на транспортирането им и следи за спазването на установения график на доставките; 4. следи за спазване на количествените и качествени показатели на стоките и материали от доставчиците и изготвя протоколи за рекламации при отклонение от установените стандарти; 5. прави проучване на пазара с оглед използване на най-благоприятните ценови равнища за закупуваните стоково-материални ценности; 6. осъществява пропускателния режим и контролира влизането и излизането в хотела на работниците и външни лица и МПС, като изисква и проверява документи за самоличност; 7. следи за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения и, при констатиране на такива случаи, уведомява ръководството и полицейските органи; 8. следи за поддържането в изправност и правилното използване на техническите устройства, монтирани за охраната на обекта, и при повреди уведомява съответните длъжностни лица. Следователно ищецът не е работил като „снабдител, доставчик”. Отбелязал е, че тази характеристика касае обект „хотел”, а работодателят поддържа, че ищецът работи в стопански обор. Не са налице данни, от които да се направи извод, че ищецът се занимава с контрол на доставките именно на фуражи и консумативи за обора, че извършва преглед на селскостопанския инвентар. Като допълнителен мотив за този извод въззивният съд е посочил, че макар ищецът да е преназначен и да му е определено ново възнаграждение, считано от 02.05.2023 г., в платежно-разчетната ведомост на дружеството е отразено, че за месеците май и юни 2023 г. основното възнаграждение на ищеца е 780 лв., като брутната му заплата е 789,36 лв. в резултат на добавка за прослужено време от 1/2 % /9,36 лв./ и е получил след удръжките 612,52 лв. Според ведомостта такова е възнаграждението и на други работници при ответното дружество, които заемат длъжността „пастир”. Съдът е установил, че по сигнал на ищеца е извършена проверка от Инспекция по труда, след която е създадена нова ведомост. В нея е отразено, че основното брутно трудово възнаграждение на ищеца за двата месеца е по 1000 лв., процентът за прослужено време е нулев, като след удръжките сумата за получаване е 775,98 лв. Върху тези копия от ведомостта са заснети копия на два разходни касови ордера съответно от 25.8.2023 г. и 28.8.2023 г., съгласно които на тези дати ищецът е получил доплащания от по 163,46 лв. за месеците май и юни 2023 г. Затова въззивният съд е приел, че макар формално да са спазени изискванията на чл.70 от КТ, клаузата за срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на трудовия договор по облекчения ред на чл.71, ал.1 от КТ. Обявил е за недействителни клаузите по чл.1 и чл.2 от допълнителното споразумение, тъй като страните всъщност не са постигнали съгласие за тях - ищецът не е работил по описаната в споразумението нова длъжност, а такава е била и волята на работодателя, който е продължил за месеците май и юни 2023 г. да му заплаща възнаграждение като на пастир. Клаузата във вида, че се определя ново основно брутно трудово възнаграждение на работник в размер на 1000 лв. противоречи на повелителните разпоредби на чл.66, ал.1, т.7 от КТ във вр. с чл.3, 4, 6 и 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, още повече, че на ищеца е начисляван от работодателя по-висок процент за прослужено време. Затова по аргумент от чл.74, ал.4 от КТ, както и поради неопроверганата добросъвестност на ищеца към момента на подписването, е счел, че с това споразумение между страните е уговорено основното трудово възнаграждение на ищеца да е 1 000 лв. След като е направил извод, че между страните не съществува правоотношение по допълнителното споразумение от 27.04.2023 г. за нова длъжност „снабдител, доставчик“ и уговорка за срок за изпитване, правата и задълженията им се уреждат от действителния трудов договор за длъжността „пастир“, в който няма уговорка за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ. Ето защо с оспорената заповед № 6/03.07.2023 г. работодателят е извършил незаконно уволнение на основание чл.71, ал.1 от КТ. В крайна сметка е отменил първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от Х. П. Х. срещу касатора искове по чл.74, ал.4 от КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и вместо това е постановил друго решение, с което са обявени за недействителни клаузите по чл.1 и чл.2 от допълнително споразумение от 27.4.2023 год. към трудов договор № 004/02.05.2020 г., уволнението на Х. П. Х., извършено със заповед № 6/03.07.2023 г. на управителите на „Смолян Пропърти Рент“ ООД, е отменено, ищецът е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „пастир“ и работодателят е осъден да му заплати 3 553,23 лева обезщетение за оставането му без работа за периода от 04.07.2023 г. до 04.01.2024 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивната жалба е била просрочена. Първоинстанционното дело е било гледано по реда на бързото производство, решението на Смолянския районен съд е постановено в срока по чл.316 от ГПК на 28.12.2023 г., а въззивната жалба е подадена едва на 18.1.2024 г.-след изтичане на двуседмичния срок. Както е приел Смолянският окръжен съд в определение № 54 от 7.02.2024 г. по в. гр. д. № 48/24 г. обаче, с исковата молба е бил предявен и иск по чл.74, ал.1 от КТ, който не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, поради което не се прилага разпоредбата на чл.316 от ГПК, срокът за подаване на въззивната жалба е започнал да тече от връчване на препис на решението на 8.01.2024 г. и до подаването и на 18.01.2024 г. не е изтекъл. Затова въззивното решение е допустимо.

Не може да се допусне касационно обжалване и поради твърдяната очевидна неправилност, която се състои в противоречие между доказателствата по делото и установените факти, обуславящо според касатора абсолютна необоснованост. От съдържанието на въззивното решение не може да се достигне до такъв извод. В мотивите на съдебния акт е даден отговор на твърденията и възраженията на страните, изложени са фактически и правни изводи, базирани на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Не се констатира тежък порок на въззивното решение, водещ до неговата очевидна неправилност. Твърдението на касатора е всъщност несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата, което представлява оплакване за необоснованост на решението и е основание за касационно обжалване, а не за неговото допускане.

Разрешението на въззивния съд на първия въпрос на касатора не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. В първоинстанционното производство е прието разпореждане № 201-00-689-1 от 17.07.2023 г. на НОИ, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на ищеца, считано от 4.07.2023 г. до 3.03.2024 г. и продължителността на това обезщетение изцяло включва периода на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от 04.07.2023 г. до 04.01.2024 г. Тоест, оставането на ищеца без работа е установено, а дори това доказателство да не обхващаше целия исков период, не е възникнала необходимост ищецът да представя допълнителни доказателства поради особеностите на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и липсата на последващо оспорване на оставането на ищеца без работа през целия период от страна на работодателя. В този смисъл са решения № 70 от 20.03.2014 г. по гр. д. № 5120/2013 год. на III ГО, № 1014 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 221/2009 г. на III ГО, № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на IV ГО на ВКС.

Няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд и по втория въпрос на касатора. Може да се приеме, че въпросът е от значение за изхода на спора относно размера на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, но даденото от въззивния съд разрешение съответства на ясните разпоредби на чл.74, ал.4 и чл.75, ал.1 и ал.2 от КТ. Според тези норми могат да бъдат обявени за недействителни отделни клаузи от трудовия договор, а отношенията между страните до момента на обявяване на недействителността се уреждат като при действителен трудов договор. В случая работодателят не е поискал и съдът не е прогласил недействителността на клаузата, определяща трудовото възнаграждение на работника. Дори да беше се стигнало до прогласяването на недействителност, поради действието на тази част от решението занапред, размерът на обезщетението за оставане без работа за минало време нямаше да се засегне.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,