Определение № 299 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 320/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 589/22.11.2011 год. по гр.д.№ 1085/2011 год. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5781 / 26.07.2011 год. по гр.д.№ 214/ 2011 год. на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка и монтаж на дограма, в размер на 7 737,77 лв. / осчетоводено от касатора на части, с 8 бр. фактури / и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД - обезщетение за забава в издължаването на главницата, в размер на 10 035,35 лева. Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Формално сочи приложими всички хипотези на допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалват страна, обуславяща правен интерес от обжалването, съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Същата се явява допустима в частта, в която съдът е потвърдил въззивното решение за отхвърляне на обективно кумулативно предявения иск за обезщетение за забава в издължаване на главницата, съизмеримо с мораторната лихва върху дължимото възнаграждение, за периоди съобразени с настъпвалата му на части изискуемост, чиято цена надхвърля 10 000 лева. На основание чл.280 ал.2 ГПК и предвид цена под този законодателно определен праг, в останалата си част касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане. По допускане касационното обжалване в допустимата, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, част на въззивното решение, съставът на второ търговско отделение на ТК на ВКС съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че въз основа на доказателствата се формира безспорният извод за частично незаплатена от ответника на ищеца сума по дължимо възнаграждение за изработената и монтирана дограма. Формирал е и извод за наличието на основание за задържането й от ответника, предвид уговорена между страните гаранция за добро изпълнение, кореспондираща по размер със задържаната от ответника - възложител сума, за период от 1 год. от приемане на изработеното. На това основание и предвид липсата на доказателства за отпадане предпоставките за задържане на гаранцията / изтекъл едногодишен срок /, искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е отхвърлен, а като обусловен от основателността му и акцесорният иск за лихви. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на същата разпоредба - процесуален или материалноправен, отговорът на който да е включен в предмета на спора и да обуславя решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете ,съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Изложението навежда основания за неправилност ,подлежащи на проверка по реда на чл.281 т.3 от ГПК, относими към твърдени съществени нарушения на съдопроизводствените правила - несъобразяване от съда на събрания доказателствен материал в цялост, в каквато връзка сочи и казуална съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Липсата на формулиран конкретен правен въпрос, обаче, препятства възможността за обсъждане на допълнителни селективни кретирии по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. От формална страна приложеното решение № 92 / 19.01.2011 год. по т.д.№ 422 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, като несъпроводено с доказателства за влизането му в сила, не би било преценимо и в случай на надлежно формулиран правен въпрос. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение