Определение № 4697 от 18.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 257/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Е. Т. К., подадена чрез пълбномощник адв.Г. К. от АК – П., против определение № 3558 от 15.11.2023 г. по гр.д. № 157/2023 г. по описа на ВКС, в частта с която е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 804 от 10.06.2022г. по в.гр.д. № 253/2022 г. на ОС–Пловдив, с което е потвърдено решение №262532/23.11.2021г. по гр.д.№19287/2019 г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлена претенцията на Е. К. по сметки за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода 23.08.2019г.- 03.02.2021г. в размер на 250лв. месечно или общо за целия претендиран период в размер на 4250 лв. и е прекратено производството по гр.д. № 157/2023г. по описа на ВКС в тази му част. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството З. Г., чрез пълномощник адв.Д. Г. от АК–П., в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови своето определение в сега обжалваната част, и приеме, че подадената от Е. К. касационна жалба в частта ѝ против решение № 804 от 10.06.2022г., постановено по в.гр.д. № 253/2022 г. на ОС – Пловдив, с което е потвърдено решение №262532/23.11.2021г. по гр.д.№19287/2019 г. по описа на РС-Пловдив в частта за отхвърляне претенцията на Е. К. по сметки, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на Първо г.о. на ВКС е установил, че претенцията по сметки на съделителката Е. К. за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода 23.08.2019г. - 03.02.2021г. е в размер на 250лв. месечно, или общо за целия претендиран период възлиза на размер на 4250лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК – предвиждаща, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., е прието, че възвивното решение в частта по произнасянето по тази претенция по сметки на Е. К., не подлежи на обжалване и касационната й жалба в тази част е недопустима. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна поради следните съображения: Въпреки, че частната жалба, депозирана по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, е бланкетна, касационният състав дължи проверка изцяло на правилността на определението в обжалваната му част, независимо дали има оплаквания с частната жалба, съгласно задължителните разяснения по ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното с касационна жалба от Е. К. въззивно решение е било постановено в производство по делба, на фаза на извършването, като с него съдът се е произнесъл и по предявени от всеки от двамата съделители претенции по сметки, като тази от Е. К. по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 4250 лв. обезщетение за лишаването й от ползване на съсобственото делбено жилище за периода 23.08.2019г. - 03.02.2021г., е отхвърлена. В чл.280, ал.3, т.1 ГПК е предвиден обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивните решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5 000 лв. Съдопроизводствените разпоредби, съдържащи се в ГПК, са императивни и са задължителни за съда и страните. При проверка на допустимостта на касационните жалби, релевантна е цената на всеки един от самостоятелно предявените искове, които са разгледани от въззивния съда, а в случая цената на предявеният от Е. К. иск по чл.346 ГПК по сметки, е в размер на 4230 лв., т.е. под границата за касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК. След като законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването им на въззивни решения, с които съдът се е произнесъл по иск с цена под 5 000 лева, то подадената против такъв необжалваем съдебен акт касационна жалба е процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане. Обжалваното определение като правилно подлежи на потвърждаване. При този изход на производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.81 ГПК частният жалбоподател дължи на насрещната страна разноски 500 лв. за адвокатско възнаграждение, удостоверени с приложените с отговора на частната жалба пълномощно и договор за правна защита. Воден от изложеното, съставът на Второ г.о. на Върховния касационен съд,