Определение № 272 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Д. чрез адв.Ш. и адв.К. от САК срещу решение№1392 от 09.06.2022г по в.гр.дело № 6573/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.04.2021г по гр.д.№5583 /2020г на Софийски районен съд ,постановено по трудов спор с работодателя Българска национална телевизия (БНТ). Уволнението на ищецата от длъжността „ асистент продукция” в Дирекция Програма БНТ-1 ,извършено със заповед от 02.12.2019г на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение на щата ,е прието за законосъобразно. Отхвърлен е иск за неговата отмяна на основанията изтъкнати при оспорване на уволнението ,в това число и за нарушена закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ. Въззивният съд не е обсъждал съображения за нарушена закрила по чл. 333, ал.1 т.3 КТ,в която насока са опакванията на касаторкатата която счита,че при изложени от нея още в исковата молба твърдения,че страда от заболяване„множествена склероза” и че по освидетестване след датата на уволнението вече е издадено ЕР на ТЕЛК за посоченото заболяване,тези факти е следвало да обусловят прилагане на предварителната закрила,като според защитата квалификацията им е по чл.333, ал.1 т.3 ГПК.Тази хипотеза на закрила въззивният съд не е обсъдил. В изложение към касационната жалба се изтъква основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по формулирани осем въпроса,както и основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, по един от тях.Първият въпрос е за задълженията на съда да определи действителното основание на въведеното с иска спорно материално право.Вторият и третият въпрос - за задължението на съда да даде правилна квалификация. Четвъртият и петият въпрос са за същите задължения ,вече на въззивната инстанция като съд, който следва да разреши спора по същество ,в съответствие с действителното право основание.Шестият и седмият въпроси са за допустимостта на решение,с което съдът не се е произнесъл по целия въведен правен спор. В конкретност ,седмия въпрос е за задължението на въззивния съд да разгледа и реши спора като разгледа всяко едно от двете въведени основания за оспорване на уволнението –по чл. 333, ал.1 КТ, щом като са били въведени фактически твърдения както за заболяване, така и за започнато ползване на разрешен отпуск. По този въпрос се изтъква и основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. На последно място е поставен въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства поотдело и в съвкупност. Общо по въпросите се изтъква противоречие с ТР №1/2013г на ОСГТК, ППВС № 1/1953г, ТР № 1 /04.01. 2001г на ОСГК, реш №45/2010г на 2-ро т.о,реш. № 700/2010г на 4-го г.о и др. Ответникът по жалбата БНТ не е заявил отговор. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая с изложението на касатора не е отговорено на общото изискване правните въпроси, по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК да са обуславящи за решаващите изводи на съда по основанието на иска,с който се оспорва уволнението,те не са от значение за изхода на делото предвид обстоятелствата взети предвид като установени при постановяване на решението. Не са основание на иска по оспорване законосъобразност на уволнение такива факти, които макар да са изтъкнати от ищеца в исковата молба, не са релевантни като правопрепятстващи/правоизключващи/,правопогасяващи или правоотлагащи за упражненото спрямо ищеца потестативно право на работодателя. Представен е бил болничен лист,с начална дата на временна нетрудоспособност тази на връчването на заповедта за уволнение, което връчване обаче се е осъществило докато ищцата е била на работа същия ден. Въззивният съд е обсъдил като предмет на спора обстоятелствата, които са от значение за закрилата по чл.333 ал.1,т.4 от Кодекса ,т.е че по твърдения на ищцата тя е била уволнена докатко е ползвала отпуск по болест Нейните доводи по основанието на чл. 333, ал.1 т.4 КТ, отречени с решението на въззивния съд, са извън насоката на формулираните въпроси. Тезата на касатора е за липсващо съдържание на въззивното решение по друго основание за оспорване на уволнението, на което според защитата втора инстнация е следвало да даде квалификация като нарушена закрила по чл.333,ал.1,т.3 КТ. Поради това свързано поставените въпроси изразяват оплаквания за непроизнасяне по целия, диспозитивно посочен спорен предмет,в аспекта недопустимост,или неправилност на съдебни решения в нейни различни проявни форми. Тезата на защитата не кореспондира с предмета на делото,поради това и въпросите не могат да се разглеждат като относимо поставени.Изтъкване в исковата молба,че ищцата е страдала от заболяване, което не е включено в наредбата по чл. 333,ал.1 т.3 КТ и след като обратното не се твръди, е ирелевантно за закрилата при уволнение в хипотезата на чл. 333, ал.1 т.3 КТ Твърдението би имало обстоятелствено значение, ако е свързано с други основания за закрила (напр.чл. 333,ал.1 т.2 КТ) или с други основания да се оспорва уволнението в тази връзка (чл. 8, т.1 КТ),което не е налице в случая. Когато определени фактически твърдения са изключени от хипотезата на нормата, с която страната свързва правните им последици, решението на съда за нейната неприложимост към фактите по делото няма да се промени от отговора на поставените по т.2-т.4 въпроси в изложението, свързани с квалификацията и нейното правилно определяне. По същите съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и по въпроса, формулиран в т.7 от изложението.Съдът следва да опредедели съответно коя е нормата свързваща с правни последици наведените от страната твърдения, защото е длъжен да приложи закона правилно. В случая, въззивният съд е проверил спазването на трудовото законодателство,свързано със закрилата по чл.333 ал.1 КТ, като проверката е извършена в необходимия обем съгласно задълженията на въззивната инстанция ,очертани с приемането на ТР № 1/09.12.2013г по тълк.д №1/2013г на ОСГТК, извършена е с оглед наведените и установени по делото факти, явяващи се от значение за спазване на посочено от закона условие - необходимо ли е било и в кои ограничително посочени случаи,предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнението.Факти като изтъкнатото заболяване на ищцата,въведени извън хипотеза на закрила по чл.333 ал.1 т.2 КТ, по формални признаци очевидно неотносимио към предпоставките за закрилата по чл.333,ал.1 т.3 КТ (не е заболяване, включено в наредбата на МЗ ), не са от значение за условието на закона. Това е решаващо преценено и изтъкнато от първоинстанционния съд ,към чиито мотиви обжалваното въззивно решение препараща.Свои допълнителни съображения Софийски градски съд е изложил по предмета на спора налице ли е хипотеза на закрила по чл.333,ал.,т.4 КТ, наред с обсъждане на други наведени оплаквания на страната за незаконосъобразност,които не са свързани с предварителната закрилата по чл. 333, ал.1 КТ. На последния формулиран в изложението въпрос (т.8) - за задължението на съда да обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въззивният съд е дал отговор в съответствие с установената задължителна тълкувателна практика на ВКС и не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Въззивният съд не е възприемал квалификация на наведените осонования за оспорване на уволнението различна от възприетата в първоинстанционното решение, поради което въпросът по т.5 от изложението също се поставя неотносимо. В обощение, не отговрарят на общото условие в чл.280,ал.1 ГПК въпроси за възприемане поддържана от страната правна квалификация на нейни твърдения, още повече когато самите твърдения отричат самата квалификация. Квалификацията е дейност на съда предпоставяща да се отграничат релевантните факти от тези без правно значение за разрешаване на спора. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.