Определение № 621 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Н., Д. Д. Н. и М. Д. Н. /последните двама като наследници на починалия в хода на делото Д. А. Н., а М. Н. и в лично качество/ срещу решение № 10 от 07.01.2025 г. по в.гр.д.№ 408 от 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 131 от 12.03.2025 г. С това решение е обезсилено решение № 913 от 22.12.2023 г. по гр.д.№ 1451 от 2022 г. на Благоевградския районен съд, III граждански състав, с което:

• е прието за установено по отношение на З. А. Н., че ищците Д. А. Н. и Т. М. Н. са собственици при условията на СИО на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от тавански етаж, целия с площ от 130,80 кв.м., находящ се в жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица];

• е прието за установено по отношение на З. А. Н., че ищецът М. Д. Н. е собственик на основание договор за дарение на 1/2 ид.ч. от същия тавански етаж и

• е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК издаденият в полза на З. А. Н. нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност, в частта, с която З. А. Н. е признат за собственик на 1/2 ид.ч. от посочения тавански етаж.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставени са следните въпроси:

1. Има ли правомощия и какви въззивната инстанция по обявения за окончателен доклад по делото, когато във въззивната жалба не са релевирани оплаквания по него ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди заедно и поотделно събраните по делото доказателства, аргументите и възраженията на страните, включително тези, направени във въззивната жалба, и въз основа на тях да изготви нов доклад по делото, който да представи на страните със съответно разпределение на доказателствените задължения, ако не приема за правилен доклада на първоинстанционния съд ? По този въпрос се сочи противоречи с решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр.д.№ 3067 от 2019 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 82 от 12.05.2021 г. по гр.д.№ 2844 от 2020 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 35 от 24.04.2020 г. по гр.д.№ 1939 от 2019 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

3. Какви са правомощията на въззивния съд след извод за недопустимост на първоинстанционното решение поради нередовност на исковата молба и то винаги ли се връща на първата инстанция ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 80 от 01.04.2021 г. по гр.д.№ 2583 от 2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

4. Нищожно ли е и защо решение № 913 от 22.12.2023 г. по гр.д.№ 1451 от 2022 г. на Благоевградския районен съд ?

Ответникът по жалбата З. А. Н. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за собственост на недвижима вещ, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: Делото е било образувано по подаден от Д. А. Н., Т. М. Н. и М. Д. Н. срещу З. А. Н. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответника, че ищците са собственици на втори етаж /първи жилищен/ от сграда с административен адрес: [населено място], [улица], представляващ жилище със застроена площ от 130,80 кв.м., с прилежащите към това жилище таван с площ от 130,80 кв.м., съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото.

С определение от открито съдебно заседание от 27.01.2023 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на претенцията за втори етаж /първи жилищен/ от сградата поради липса на правен интерес за предявяване на установителен иск за този имот- липса на спор за собственост с ответника за този жилищен етаж.

Делото е останало да се разглежда по иска за собственост върху принадлежащия към етажа таван: постъпил е отговор на исковата молба от ответника, разпределена е доказателствената тежест, провеждани са съдебни заседания и са събирани доказателства. В поредното открито съдебно заседание, проведено на 19.05.2023 г. съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и е обявил, че ще се произнесе с решение. Преди постановяването на решението си обаче съдът е констатирал, че исковата молба е останала нередовна, поради което с определение № 964 от 19.06.2023 г. е отменил определението, с което е дал ход на устните състезания и обявил същите за приключени, възобновил е производството и е оставил исковата молба без движение. Дал е указания ищците в определен от съда срок да конкретизират твърденията си във връзка със собствеността на процесния таван, а именно: кой от ищците се твърди, че е собственик на тавана и на какво основание и съответно- да уеднаквят петитума на исковата молба с посоченото в обстоятелствената й част.

С поправена искова молба от 29.06.2023 г. ищците са уточнили обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като са посочили, че претендират за установяване по отношение на ответника, че ищците Д. и Т. Н. са собственици на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. таванския етаж в сградата /представляващ принадлежност към единствения жилищен етаж в тази сграда, който е тяхна собственост/, а ищецът М. Н. е собственик въз основа на дарение на другата 1/2 ид.ч. от таванския етаж.

Като е взел предвид това уточнение на исковата молба първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил предявените установителни искове за собственост на ищците върху таванския етаж, така както са били предявени и уточнени в молбата от 29.06.2023 г.

За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск- тъй като след последното уточнение на исковата молба било отправено изцяло ново искане, като бил въведен нов спорен предмет на делото /тавански етаж, а не прилежащ таван към жилищен етаж/. Съдът е посочил, че по същество това не представлявало уточнение на исковата молба, а изменение на петитума на предявения иск, което е извършено извън предвидения в чл.214 ГПК срок. Освен това, не били налице и другите предпоставки за допускане на изменението на иска- съгласно чл.214, ал.1 ГПК то можело да бъде допуснато до приключване на първото съдебно заседание, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Цитирана е практика на ВС и ВКС, според която съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на надлежно заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по начин, по който не е заявен, постановеният от него съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В обобщение въззивният състав е приел, че доколкото в конкретния случай вместо първоначално заявеното искане за установяване на собственически права върху обект- таван, прилежащ към жилищен етаж, за който е обоснован правен интерес, е разгледан и уважен иск за собственост върху различен обект- тавански етаж, обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо и следва да се обезсили като такова, а делото- да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на това решение- очевидна неправилност/ очевидна необоснованост на изводите на въззивния съд за различен предмет на спора, въведен в исковата молба и в уточнителната молба от 29.06.2023 г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение