Определение № 109 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 773/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. Н. против разпореждане № 260032/19.08.2020 г. на Апелативен съд Варна за връщане на частна касационна жалба с вх. № 3797/24.07.2020 г., подадена от В. Н. срещу определение № 353/03.07.2020 г. по г.гр.д. № 216/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна. В жалбата се поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като указанията на съда за отстраняване нередовността на подадената частна касационна жалба с вх. № 3797/24.07.2020 г., не са й надлежно съобщени нито лично, нито на посочения съдебен адресат и съответно не е започнал да тече и срок за отстраняването им. В тази връзка се поддържа неправилност на изводите на съда, че указанията са й съобщени на 29.07.2020 г., а срокът за изпълнение е изтекъл на 05.08.2020 г. Указанията са връчени на 29.07.2020 г. на синдика И. К., при това не на адреса, обявен в производството по несъстоятелност, а на друг адрес. В определението си от 03.07.2020 г. по в.ч. гр.д. № 216/2020 г. апелативният съд е приел, че постановяването на решение за обявяване на ЕТ „Орион-Весела Николова“ в несъстоятелност не произвежда ефекта на чл.637 и чл.638 ТЗ по отношение на настоящото производство, тъй като нямало за предмет разглеждане на имуществени граждански или търговски спорове срещу несъстоятелния длъжник, нито касаело действия по изпълнителни производства срещу имущества, включени в масата на несъстоятелността, но същевременно в противоречие с така приетото, започва да уведомява синдика И. К., а не длъжника, който е страна по делото с посочен адрес за връчване на съобщенията и книжата по делото. На следващо място се поддържа и незаконосъобразност на разпореждането, с което са дадени указания за отстраняване на нередовността на частната касационна жалба, чрез представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ВКС, като се позовава на разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, според която държавната такса не се внася предварително. Моли обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба, да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, а обжалваното разпореждане, като постановено от апелативен съд, подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане, докладчикът по делото е приел, че указанията за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС и на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, ведно с препис за насрещната страна, са надлежно връчени на страната на 29.07.2020 г., но в дадения срок, който е изтекъл 05.08.2020 г., същите не са изпълнени в цялост. От данните по делото е видно, че с влязло в сила на 23.01.2019 г. решение № 28/13.03.2018 г. на Варненски апелативен съд по в.гр.д. № 434/2016 г. е отменено решение № 258/26.02.2016 г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр.д. № 2840/2015 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В. Б. Н. срещу Р. Д. Я. искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 131 800,00 евро, дадена въз основа на неосъществено основание, евентуално - дадена без основание, евентуално - на отпаднало основание, а ищцата В. Б. Н. е осъдена да заплати на ответника Р. Д. Я. разноски по делото в размер на 20 685,57 лв. В това производство книжата и съобщенията са изпращани на ищцата на посочения от нея адрес - [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.18. С решение от 08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. на Бургаски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на ЕТ „Орион-Весела Николова“ с начална дата на неплатежоспособността – 05.01.2019 г., открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника ЕТ „Орион-Весела Николова“ и за временен синдик е назначен И. В. К. с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.6. С частна жалба с вх.№ 6537/25.02.2020 г. В. Б. Н., действаща със съгласието на длъжника И. К. е обжалвала разпореждане № 4283/09.07.2019 г. по гр.д. № 2840/2015 г. на Варненски окръжен съд, поправено с разпореждане № 6297/09.10.2019 г. и допълнено с разпореждане № 7615/09.12.2019 г., с което е издаден обратен изпълнителен лист в полза на Р. Я.. В частната жалба, В. Б. Н. е посочила адрес: [населено място], [улица]. С определение № 353/03.07.2020 г. по ч.гр.д. № 216/2020 г., Варненския апелативен съд е отменил разпореждане № 4283/09.07.2019 г. по гр.д. № 2840/2015 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е разпоредено да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на Р. Я. срещу В. Н. за сумата от 8 532,75 лв., ведно със законната лихва от 29.05.2019 г. до окончателното изплащане; потвърдил е разпореждане № 4283/09.07.2019 г. по гр.д. № 2840/2015 г. в останалата част, както и разпореждане № 6297/09.10.2019 г., допълнено с разпореждане № 7615/09.12.2019 г. и е оставил без уважение искането за спиране на изпълнението по изп.дело № 20207180400116 по описа на ЧСИ К.-Д., район на действие Варна. Срещу така постановеното определение, от В. Б. Н., действаща със съгласието на синдика И. К., е депозирана частна касационна жалба с вх. № 3797/24.07.2020 г. /постъпила по пощата на 22.07.2020 г./ в частта, с която се потвърждава разпореждане № 4283/09.07.2019 г. за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на Р. Д. Я. против В. Б. Н. за сумата от 105 444,50 лв. и в частта, с която се потвърждава разпореждане № 6297/09.10.2019 г., допълнено с разпореждане № 7615/09.12.2019 г., постановени по гр.д. № 2840/2015 г. на Окръжен съд Варна. С разпореждане от 27.07.2020 г. на съдията-докладчик по ч. ч.гр.д. № 216/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна, е прието, че жалбата е депозирана в срок, но е нередовна по смисъла на чл.275, ал.2 вр. чл.260, чл.261, чл.284 и чл.280 ГПК, поради което е оставена без движение, като на касатора е дадена възможност да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Указанията са връчени на В. Н. чрез синдика И. К. на 29.07.2020 г. на адрес [населено място], [улица], а не на посочения от В. Н. в частната й жалба адрес - [населено място], [улица]. Поради неизпълнение на указанията в предоставения срок, който е изтекъл на 05.08.2020 г. ё съдията-докладчик е постановил обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба с вх. № 3797/24.07.2020 г. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно чл.38 ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В конкретния случай, съобщението за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба е връчено на адрес, различен от посочения по делото от жалбоподателката. Съобщението е изпратено до нея чрез синдика И. К., но на адрес, различен от този, обявен в търговския регистър като негов адрес – [населено място], [улица], вх.А, ет.2. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че указанията, дадени с разпореждане от 27.07.2020 г. на съдията-докладчик по ч. ч.гр.д. № 216/2020 г., не са надлежно връчени на жалбоподателката В. Н., поради което за нея не е започнал да тече указания от съда срок за изпълнението им, което налага отмяна на обжалваното разпореждане № 260032/19.08.2020 г., с което е върната частната й касационна жалба с вх. № 3797/24.07.2020 г. срещу определение № 353/03.07.2020 г. по г.гр.д. № 216/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд. След връщане на делото на Апелативен съд Варна, съдията-докладчик следва да предостави нов срок на жалбоподателката за изпълнение на указанията от 27.07.2020 г., като последните й бъдат връчени на посочения от нея в частната й касационна жалба адрес и след отстраняването им, следва да администрира частната касационна жалба с вх. № 3797/24.07.2020 г. срещу определение № 353/03.07.2020 г. по г.гр.д. № 216/2020 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд,