Определение № 3035 от 20.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1536/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. Д. П., чрез адв. Б. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, и на ЗД „Бул Инс” АД, чрез адв. Ал. И. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 236/05.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 18/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 1 с-в, в частта, в която след частична отмяна на решение № 100/11.10.2023 г., постановено по т. д. № 192/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд, I търговски състав, е отхвърлен, респ. уважен предявеният от Д. Д. П. срещу ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) от Д. Д. П. - в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 30000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното ѝ заплащане и 2) от ЗД „Бул Инс” АД - в частта, в която този иск е уважен над сумата от 3000 лв. до присъдения размер от 30000 лв. Касаторът Д. Д. П. поддържа, че в обжалваната от нея част въззивното решение е неправилно, тъй като вследствие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в цялост на всички доказателства, относими към обема на причинените неимуществени вреди, при определяне на размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд не е съобразил по-високия интензитет на действително претърпените болки и страдания, поради което присъденото застрахователно обезщетение е прекомерно ниско. Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?” (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г., така и в казуалната практика - решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., II т. о. на ВКС; решение № 60112/01.12.2021 г. по т. д № 1221/2020 г., I т. о. на ВКС и цитираните в тях решения на ВКС); 2. „За приложението на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обективно събрани по делото доказателства, имащи отношение към установяване обема на причинените неимуществени вреди на пострадалия? В противен случай налице ли е нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г.; решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г., I г. о на ВКС, решение № 71/18.06.2020 г. по т. д. № 900/2019 г., т. к, II т. о на ВКС, решение № 78/07.05.2013 г. по т. д. № 490/2012 г., II т. о. на ВКС и цитираните в тях решения на ВКС); 3. „За определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при деликт следва ли съдът да оцени и съобрази всяко едно от получените от пострадалия увреждания или е достатъчно единствено изброяването им в контекста на цитиране на изготвената в хода на делото СМЕ?” (твърде се, че този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с ППВС № 4/1968 г.; решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., I т. о. на ВКС и цитираните в него решения на ВКС) и 4. „Причинените в резултат на деликт увреждания и усложнения, които обаче не са включени в заключителната част на СМЕ, а са описани в нейната обстоятелствена част и са посочени впоследствие от вещото лице при изслушването му в о. с. з., представляват ли по своята същност част от тази СМЕ и съответно следва ли същите да бъдат съобразени и ценени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 59/24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г., IV г. о. на ВКС и цитираните в него решения на ВКС). Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Касаторът ЗД „Бул Инс” АД счита, че съобразно установените от събраните по делото доказателствени средства правнорелевантни факти размерът на присъденото застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е прекомерно завишен, поради което в тази част въззивното решение е необосновано. Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следния материалноправен въпрос: „Даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, явява ли се в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 г., като е определено завишено обезщетение, което не отговаря на травмата и принципа за справедливост?” (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие и със задължителната – по т. 9 от ППВС № 7/78 г., и с казуалната практика – решение № 93/23.06.2011 г. по гр.д. № 43/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение № 582/06.07.2010 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. № 802/2009 г., решение № 147/19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 302/4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. на ВКС и решение № 179/08.09.2010 г. по гр. д. № 656/2008 г. II т. о. на ВКС). Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страна, чрез пълномощници – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 17.06.2022 г. в [населено място] при настъпило ПТП, при което водачът на т. а. „Нисан Н.”, чиято деликтната отговорност е била обезпечена през релевантния период от ответното застрахователно дружество чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е ударил пешеходеца Д. П. в зоната на пешеходната пътека. Възприемайки фактическите изводи на приетата СМЕ, апелативният съд е изяснил, че вследствие на ПТП пострадалата е получила деколман (отслояване на кожата от подлежащите тъкани е оформен джоб) на дясната длан, разкъсноконтузна рана на дясната гривнена става, продължаваща в областта на основата на малкия пръст (хипотенара), частично разкъсване (лезия) на хипотерната мускулатура, разкъсноконтузни рани в областта на палеца, четвърти и пети пръсти на дясната ръка. В резултат на травмата са настъпили усложнения, изразяващи се в увреждане на радиалния нерв и нервус Медианус на дясната ръка, деформация на палеца на дясната ръка с ограничение в движенията му, деформация на пети пръст на дясната ръката с невъзможност за сгъване в проксималната (първата от китката към върха на пръста) интерфалангеална става, нарушение в извършването на фини движения с ръката. Поради усложненията функцията на десния горен крайник няма да бъде възстановена в пълен обем. Пострадалата била подложена на оперативно лечение - сложена ѝ била гипсова превръзка. Възстановяването е продължило месеци без да настъпи възстановяване на функцията на крайника в пълен обем. Въззивният съд е взел предвид и пояснението на вещото лице в о. с. з., че деколманът най-вероятно е получен при прегазване на ръката от колело на автомобила, като най-вероятният механизъм на получаване на травмите е приплъзване по автомобила, след което ищцата е паднала и ръката ѝ е останала под автомобилната гума. Захватът с дясната ръка е възможен, но фините движения са загубени. Апелативният съд, възприемайки като достоверни показанията на свидетеля - дъщеря на пострадалата, е приел за установено, че ръката на ищцата била с лонгета и превръзки – за период от около 35-40 дни, като за около месец тя се нуждаела от помощ за тоалет, обличане, хранене; през целия възстановителен период имала оплаквания от болки - лежала и имала нужда от обслужване. Преди настъпване на процесното ПТП ходела два пъти в седмицата да работи в магазин за месо, но след него преустановила работа. Едва след третия месец започнала да се самообслужва, но не можела да работи в градината. Ръката ѝ не е възстановена - въпреки осъществената рехабилитация и консултации. Инцидентът се отразил на нейната психика - тя е травмирана, малко по-изолирана и загубила желание за нещата, които преди е обичала. Ищцата изпитвала страх навън и при приближаване на коли. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е достигнал до правния извод, че в процеса на доказване е изяснено, че чрез своето виновно противоправно поведение водачът на МПС, чиято деликтна отговорност е била обезпечена през релевантния период от ответното застрахователно дружество чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е причинил на ищцата увреждане на здравето, като тези обстоятелства обуславят основателността на предявения пряк иск срещу застрахователя. Прилагайки уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост, апелативният съд е изяснил, че определянето на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди е свързано със съвкупната преценка на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като например характер и тежест на уврежданията, обстоятелствата, при които те са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за тях представляват и нивата на застрахователно покритие към този момент. При тези принципни съображения съдът е приел, че към момента на ПТП ищцата е била на 70 години, като съобразно претърпените от нея увреди и наложената вследствие на преживяното транспортно произшествие промяна в начина на живот - тя е имала нужда първоначално от помощ в ежедневието си, а впоследствие ѝ се наложило да се откаже от работа и част от заниманията си, претърпеният стрес, даващ отражение в живота ѝ и досега, справедливото заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 30000 лв. Апелативният съд е и момента на настъпване на увреждането – 2022 г., респ. стандарта на живот в страната към този момент. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обобщени първите три правни въпроси, поставени от касатора Д. Д. П., както и материалноправният въпрос, формулиран от касатора ЗД „Бул Инс” АД, са свързани с критериите за справедливост, от които съдът трябва да се ръководи при определяне на справедливото заместващо обезщетение за причинени на пострадал неимуществени вреди, респ. как трябва да се ценят събраните по делото доказателства при прилагане на критерия за справедливост. Те отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на правния спор, но не е налице специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - по приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана безпротиворечива и многобройна съдебна практика на ВКС, която препотвърждава и доразвива тълкувателните постановки в ППВС № 4/23.12.1968 г., с които са определени критериите за понятието „справедливост“. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на заместващото обезщетение, а в обстоятелствената част на решението, в която е изяснена правосъдната воля на съда, следва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер (приети за установени в процеса на доказване). При определяне на обема на имуществената отговорност на застрахователя за причинените на пострадалата при настъпване на процесното ПТП неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД – възрастта на пострадалата и нейното здравословно състояние преди пътния инцидент (човек на 70 годишна възраст, без оплаквания в областта на дланта и пръстите на дясната ръка); характера и степента на причинените увреждания (при отслояване на кожата от подлежащите тъкани е оформен джоб на дясната длан, разкъсноконтузна рана на дясната гривнена става, продължаваща в областта на основата на малкия пръст, частично разкъсване на хипотерната мускулатура, разкъсноконтузни рани в областта на палеца, четвърти и пети пръсти на дясната ръка; в резултат на травмата са настъпили усложнения, изразяващи се в увреждане на радиалния нерв и нервус Медианус на дясната ръка, деформация на палеца на дясната ръка с ограничение в движенията му, деформация на пети пръст на дясната ръката с невъзможност за сгъване в първата от китката към върха на пръста интерфалангеална става; нарушение в извършването на фини движения с ръката; поради усложненията функцията на десния горен крайник няма да бъде възстановена в пълен обем; извършено оперативно лечение, при което е поставена гипсова превръзка); продължителността и интензитета на търпените болки и страдания (възстановяването е продължило месеци без да настъпи възстановяване на функцията на горния крайник в пълен обем); негативното отражение на инцидента върху живота на пострадалата и нейната психика (първоначално е имала нужда от помощ в ежедневието си, а впоследствие ѝ се наложило да се откаже от работа и част от заниманията си). Апелативният съд е съобразил и общественото разбиране за справедливост към датата на настъпването на вредата, отчитайки конкретните икономически условия в страната, ориентир за което са съответните нива на застрахователно покритие. Въз основа на този съвкупен анализ на правнорелевантните факти, относими към определяне на размера на заместващото обезщетение, въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата при ПТП неимуществени вреди възлиза на 30000 лв. По същество с тези поставени от касаторите правни въпроси, както и с формулирания от ищцата четвърти (процесуалноправен) въпрос се релевира касационен довод за необоснованост на въззивното решение, но по него касационната инстанция може да се произнесе не в селективното производство по чл. 288 ГПК, а е едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, реално извършените процесуални действия, размера на защитавания материален интерес, положените усилия от процесуалния представител на ищцата адв. Б. К. от САК - при изготвяне и подаване на отговора на касационната жалба от ответното застрахователно дружество, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, в полза на този адвокат трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ВКС в размер на сумата от 1500 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд