Определение № 4973 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 103/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 1109/27.02.2024 г. по в. гр. д. № 6964/2022 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20026418 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 50072/202 0 г. на Софийски районен съд, 40-ти състав, с което е бил отхвърлен предявеният от Е. Г. Б. срещу „Тексим Холдинг“ АД иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 1/36 ид. част от имот с площ от 1461 кв. м., находящ се в [населено място], р-н „В.“, идентификатор [№], с номер по предходен план 484, квартал 11, парцел X, административен адрес: [населено място], кв. Б., [улица], въз основа на наследствено правоприемство от Г. Н. /Д./ С., починала на 02.10.1973 г., а евентуално – въз основа на изтекла придобивна давност с начален момент 1991 г.

Въззивният съд е приел, че ищцата не е собственик на спорната идеална част от процесния имот по наследство от Г. Н. /Д./ С.. Към момента на смъртта си на 02.10.1973 г. Г. С. е била в брак с Н. С. С., починал на 28.09.1982 г., и тяхна единствена наследница е дъщеря им М. Н. С.. М. С. е починала на 24.11.2009 г. и от издаденото удостоверение за наследници се установява, че тя не е имала преживял съпруг /била е разведена/, не е имала наследници от първи и втори ред /низходящи и възходящи/, не е имала братя и сестри. В този случай приложение намира разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН, както и ТР № 3 от 30.12.1994 г. по тълк. д. № 2/1994 г. на ОСГК на ВС. Към датата на смъртта на М. Н. С. жива е била сестрата на майка й Д. Д. М., роднина от трета степен, която изключва роднините от четвърта и от следващите степени. Д. М. обаче не е наследодател на ищцата.

Прието е също, че съгласно експертизата по делото имотът, който Г. Н. /Д./ С. е притежавала съгласно нотариален акт № 43, том VIII, дело № 1394/1952 г., е различен от спорния имот. Вещото лице е установило, че имотът по нотариалния акт съвпада частично с имот с идентификатор [№], а не с процесния имот с идентификатор [№]

Прието е също, че във въззивната жалба не са изложени доводи по отношение на евентуалния иск за придобиване на 1/36 ид. ч. от процесния имот въз основа на давностно владение, поради което е достатъчно да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е упражнявала фактическа власт върху имота за какъвто и да било период от време. Затова искът за собственост следва да се отхвърли и на това основание.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Е. Г. Б. чрез адвокат С. И. Ц..

Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, подадена чрез адвокат А. Д., която обаче имала общо пълномощно, но не и изрично пълномощно да завежда конкретнто дело в съда. Указанието на първоинстанционния съд за отстраняване недостатъка на исковата молба – да се посочат фактите, от които произтича собствеността на наследодателката на ищцата, било връчено на адв. А. Д., която нямала надлежно учредена представителна власт по делото. Затова и молбата за отстраняване на недостатъка, подаден от името на ищцата чрез адв.Д., не можела да ангажира ищцата. Допълнителното разпореждане на съда, свързано с редовността на исковата молба, отново било връчено на адв. Д.. Във въззивното производство адвокат С. Ц. поискала от съда да остави исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовностите в нея, но съдът не уважил искането. По този начин не била дадена възможност на ищцата писмено да посочи основания за придобиване на право на собственост върху спорния имот и с това се нарушавало правото й на защита. Ищцата не била уведомена от адв. Д. какви са посочените от нея основания на предявения иск. Тя считала, че са изброени всички придобивни основания, но това не било така. Не били изложени обстоятелства за придобиване на права от ищцата като наследник на баща си, а също и на майка си В. Б. Б., която пък била наследник на Г. С., придобил имота с нотариален акт от 1911 г. Този нотариален акт бил представен като документ както пред СРС, така и пред СГС, но не бил приет като преклудиран. Неправилно в съдебно заседание на 29.01.2024 г. въззивният съд приел, че уточнението на обстоятелствата, което ищцата сочи като основание за възникване на правото й на собственост, представлява предявяване на нов иск, който не може да бъде разгледан във висящото производство.

Обжалваното решение било и неправилно поради отказа на въззивния съд да се произнесе по заявените пред него обстоятелства на предявения иск за собственост, както и поради неприемането на нотариалния акт на Г. С., а също и поради отказа за допускане на СТЕ във връзка с уточнението на исковата молба и за издаване на съдебни удостоверения.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.2, предл.2 и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да следи служебно за редовността на исковата молба;

2. Как следва да процедира въззивният съд при констатирана във въззивното производство нередовност на исковата молба и липса на представителна власт на лицето, подало исковата молба и последващи молби от името на ищеца, чрез което лице са били съобщавани указания на първоинстанционния съд за отстраняване нередовност на исковата молба;

3. При липса на изрично пълномощно на адвоката, който е подал исковата молба, за завеждане на конкретната искова молба, указанията на съда за отстраняване на нейната нередовност трябва ли да се връчат лично на ищеца и трябва ли да се дадат указания за представяне на изрично пълномощно за завеждане на конкретната искова молба; Редовно ли е връчване на съобщения на адвокат, който няма право да завежда конкретна искова молба, по която са дадени указания от съда за отстраняване на нередовности;

4. Следва ли съдът да даде възможност нередовностите на исковата молба да бъдат отстранени от ищеца в определен от съда срок и този срок следва ли да бъде минимум едноседмичен, съгласно правилото на чл.129, ал.2 ГПК.

5. Представлява ли потвърждаване на действията на адвокат без представителна власт да завежда конкретна искова молба и съответно да уточнява заведената такава упълномощаването на друг адвокат /други адвокати/ по същото дело;

6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства;

7. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения на страните, включително възражението на въззивницата по редовността на исковата молба и липсата на представителна власт на адвоката, подал исковата молба и уточняващите молби, ако това възражение не е направено във въззивната жалба, а в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

По въпроса за правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба било допуснато нарушение на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, вр. ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Като не провел производство по чл.129 ГПК, въззивният съд действал в противоречие с решение № 356 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3041/2013 г., III г. о., решение № 30 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2017 г., III г. о., решение № 60276 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2019 г., III г. о., решение № 22 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2021 г., I г. о., решение № 412 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2384/2023 г., III г. о. и др.

По въпроса за липсата на представителна власт на адвоката въззивното решение влизало в противоречие с решение № 296 от 05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV-то г. о.

По въпроса за необходимостта от даване на указания за отстраняване нередовности на процесуални действия, извършени при липса на представителна власт, въззивният съд действал в противоречие с определение № 376 от 9.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1602/2019 г., I т. о. и цитираната в него практика.

По въпрос № 6 се поддържа противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практика на ВКС по чл.2980 ГПК.

По въпроси № 5 и 7 се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът в производството „Тексим Холдинг“ АД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.2, предл.2, чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба, подадена от пълномощник без представителна власт, затова не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Действително, исковата молба на Е. Г. Б. е заведена от адв.А. Д., която е имала генерално пълномощно, включващо правото да завежда от името на Б. „всякакви дела от всякакъв характер по всички инстанции, като за всяко конкретно дело се подписва изрично пълномощно“. По настоящото дело няма конкретно пълномощно за адвокат Д.. Същевременно в практиката на ВКС се приема, че процесуалните действия, извършени от адвокат без представителна власт, могат да бъдат потвърдени съгласно чл.101 ГПК и това може да бъде извършено както изрично - писмено или устно в съдебно заседание, така и с конклудентни действия – в този смисъл решение № 51 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4239/2019 г., I г. о., определение № 2215 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3448/2023 г., III г. о.

В настоящия случай, макар исковата молба и уточненията към нея да са подадени от адв.А. Д. въз основа на генерално пълномощно, ищцата е извършила с конклудентни действия потвърждаване на нейната представителна власт. Още преди провеждане на първото съдебно заседание с молби вх. № 25140207 от 17.09.2021 г. и вх. № 25142707/27.09.2021 г. ищцата лично е представила документи по делото; с молба вх. № 25143649 от 28.09.2021 г. ищцата лично е уведомила съда, че оттегля пълномощията от адв. Д. и е в процес на упълномощаване на нов адвокат, като по тази причина е поискала отлагане на насроченото съдебно заседание; с молба вх. № 25165435 от 17.11.21г. ищцата е поискала ксерокопие на делото – „от първата до последната страница“; в съдебно заседание на 25.11.2021 г. ищцата се е явила лично и с адв. С. А., от когото също след това е оттеглила пълномощията си, а в последното съдебно заседание пред първата инстанция ищцата се е явила лично и с адв. Д. Н.. По този начин ищцата с действията си е потвърдила предявяването на иска за собственост от нейно име за същия имот и на предявените основания. Дори във въззивната жалба тя не е възразила срещу извършените от нейно име действия по предявяване на иска за собственост. Едва в хода на въззивното производство, под претекст за нередовност на исковата молба, е направен опит да се подмени предметът на делото – както по отношение на спорния имот, така и по отношение на произхода на собствеността на ищцата. Към този момент обаче действията по предявяване на иска за собственост с предмета, очертан в исковата молба и уточненията към нея, са потвърдени от ищцата с конклудентни действия и този предмет не може да бъде променен, както е приел и съдът.

С оглед изложените данни за потвърждаване на действията по предявяване на иска за собственост, неотносими към спора по делото са и всички правни въпроси, свързани с тезата на ищцата за допуснати от въззивния съд нарушения, водещи до произнасяне по нередовна искова молба. Тези въпроси биха били обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС само ако преди това ищцата не беше потвърдила с конклудентни действия предявяването от нейно име на иска за собственост. Не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси, затова разглеждането на делото от ВКС в открито съдебно заседание следва да бъде отказано.

При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 2160 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.09.2024 г., пълномощно и фактура от 05.11.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,