Определение № 126 от 22.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 954/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК вр. с чл. 64 и следващите от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-гр. Л. срещу определение № 579/29.07.2011 г. по гр.д. №390/ 2011 на ОС-Ловеч, с което е потвърдено определение за отказ от възстановяване на срок за внасяне на държавна такса по въззивна жалба по гр.д. № 277/2009 на Л.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт За да постананови обжалваното определение, с което е потвърдено определение за отказ от възстановяване на срок за внасяне на държавна такса по въззивна жалба, въззивният състав на Л. се е позовал на обстоятелството, че жалбоподателят е бил подал пред РС-Ловеч молба вх.№ 904/04.02.2011 г. за продължаване на срока за представяне на вносен документ за удостоверяване на внесена държавна такса по оставена без движение въззивна жалба, която молба е била уважена от съда с определение от 08.02.2011 г.. В така продължения от съда по реда на чл.63 от ГПК срок жалбоподателят не е изпълнил задължението си за представяне на вносен документ. След изтичането на този срок, последният е поискал възстановяване на срока за същото действие като се е позовал на обстоятелството, че произнасянето на съда по продължаването на срока не е било надлежно съобщено на страната, което само по себе си е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64 ал.2 от ГПК, поради което и продълженият от съда срок е бил пропуснат. Във връзка с гореизложеното жалбоподателят повдига релевантния за спора процесуалноправен въпрос, дали определението на съда, с което последният се произнася по молба по чл.63 ал.1 от ГПК следва да бъде съобщавано на молителя от страна на съда и дали пропускът за това е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64 ал.2 от ГПК. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС, обаче счита, че не е налице основание за допускане на касация по посочения правен въпрос, тъй като по него е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.274 ал.3 от ГПК: Опр. от 17.06.2010 г. по ч.т.д. № 441/10 на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. и Опр. №482 от 10.08.2009 г. по ч.гр.д. №353/2009 г., с които се приема изрично, че определението на съда, с което се произнася по молба по чл.63 ал.1 от ГПК не следва да бъде съобщавано на молителя от страна на съда, тъй като не е от типа съдебни актове, които подлежат на самостоятелно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение