Определение № 273 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуалния представител- С. Д.-държавен инспектор юрист в ТД-гр.Пловдив на КПКОНПИ срещу решение № 89 от 10.8.2020 г по гр.дело № 102/2020 г на Пловдивски апелативен съд, Втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 7/6.1.2020 г по гр.дело № 1121/17 г по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от КПКОНПИ срещу Т. Б. В. и Д. В. М. искове по чл.74 ЗОПДНПИ /отм/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 284 348, 65 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Ответницата по касационната жалба Д. В. М. оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Х. Х. от САК.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 9 000 лв. Ответницата по жалбата Т. Б. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пърномощника й адв.Л. К..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 10 000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието следното: Предявени са искове с правно основание чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм/ срещу наследниците на В. Н. В.-починал на 5.4.2013 г- Т. Б. В.-негова съпруга и Д. В. М.-дъщеря, за отнемане на незаконно придобито имущество в размер на 284 348, 65 лв, като конкретно от първата ответница се претендира отнемането на недвижим имот: ПИ № .., с площ от 739, 66 кв.м, за който е отреден УПИ..., по плана на кв.В., [населено място] на [улица], с построената в него едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, както и парични суми, а от втората ответница-сумата 217 181, 72 лв, преведена по банковата й сметка от праводателя й В. В..Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, тъй като не е установено значително несъответствие в имуществото, което е основна предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество.Прието е, че съгласно чл.22 ал.2 т.4 ЗОПДНПИ /отм/ проверка за установяване за значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице започва и когато същото не е било привлечено като обвиняем за извършване на престъпление по ал.1, поради това, че тъй като е починало е отказано образуване на наказателно производство.С постановление на ОП-Пловдив била получена преписка от териториалното звено на БОП във връзка с поредица от парични преводи за значителни суми в лева и евро от страна на български граждани по банкови сметки на наследодателя на ответниците.Тези действия били насочени към избягване на данъчно облагане и в нарушение на данъчните закони ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО-престъпления по чл.255 НК и чл.256 НК, както и за пране на пари по смисъла на чл.253 НК, извършени от В..Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че придобитото пред проверявания период имущество възлиза на 61 378 лв, а не на 624 817, 36 лв, както е подържал ищеца и следователно не е налице значително несъответствие по смисъла на закона.По отношение на претенцията за отнемане в полза на държавата на парични суми е прието, че същите не съставляват придобито имущество, по смисъла на закона, ако не са налични в края на проверявания период.Установено е от приетите по делото експертни заключения, че претендираните парични суми не са налични по банковите сметки на ответниците, както в началото, така и в края на исковия период.Предвид на изложеното предявените искове са отхвърлени като неоснователни. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/Относно формата и съдържанието на уведомлението от прокуратурата по чл.25 ал.1 вр.чл.22 ал.2 т.4 ЗОПДНПИ /отм/ и по-конкретно представлява ли законен повод за образуване на проверка от Комисията, постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като деецът е починал, ако в него не са изложени достатъчно твърдения, въз основа на които да се обоснове извод, че извършеното от дееца представлява престъпление.Следва ли Комисията въз основа на уведомлението да направи предположение, че е извършено престъпление, за да се образува проверка.По тази група въпроси се сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. 2/Представляват ли имущество, по смисъла на ЗОПДНПИ /отм/ внесените или постъпили пари по банкови сметки, за които не се установява законово основание за внасянето им, ако същите не са налични в кроя на проверявания период.Могат ли да бъдат предмет на отнемане тези парични средства като липсващо или незаконно придобито имущество.По този въпрос се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Първата група въпроси са неотносими към спора, тъй като касаят допустимостта на предявените искове.Прието е по делото, че са налице предпоставки за образуване и провеждане на производство по ЗОПДНПИ /отм/, когато проверяваното лице е починало и е налице отказ за образуване на наказателно производство.В случая обаче исковете са отхвърлени като неоснователни, поради което поставените въпроси не са от значение за крайния изход на спора, нито е обосновали или предпоставили решаващите изводи на въззивния съд, тъй като същият не е приел исковете за недопустими. Относно втората група въпроси е налице безпротиворечива съдебна практика, която е изцяло съобразена от съда. подлежат ли на отнемане в това производство суми, които не са налични е налице установена непротиворечива съдебна практика, обективирана в решения № 129/8.6.2015 г по гр.дело № 5562/2013 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 187/26.7.2011 г по гр.дело № 1557/2010 г на Трето ГО. С тези решения е прието, че съдебната практика е константна в разбирането си, че хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.); урежда случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност; а ал. 2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност.Нормите на ЗОПДИППД (отм.);, касаещи предметния обхват на отнемането са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.);, не би могло да бъде претендирано по реда на чл. 4, ал. 1, тъй като законът не предвижда такава възможност.Съдът е приел, че чл. 4, ал. 1 изисква имуществото да е налично в патримониума на лицето; а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трети добросъвестни лица – т. е. поради това, че то не е налично, се отнема заместващата облага по действителната й стойност – чл. 4, ал. 2, като е без значение дали тя е запазена и налична.Възприемането на обратното разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на иска, не би могло да бъде споделено, предвид правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно средство, разчетна единица /т. е. универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги/ и на запас от стойност /т. е. средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т. е. такива, които при употреба се унищожават/ и като платежно средство парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. В този смисъл, те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.);. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда.Предмет на отнемане могат да бъдат само налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия – да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.); и придобиването на средствата; връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник в придобиването им. Предвид изхода на спора на ответниците следва да бъдат присъдени претендираните от тях разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение