Определение № 136 от 11.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 502/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място], с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 43 от 24.02.2021 г. по в.т.д. № 1554/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 737 от 30.06.2020г. по гр.д. № 5212/2019г. на Районен съд – Стара Загора, с което Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на И. Г. С. сумата 10 000 лева – обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на дядо му С. Г. С., настъпила на 13.10.2014г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Молителят е подал на 01.03.20121г. касационна жалба срещу въззивното решение, върната с разпореждане от 04.03.2021г. на ОС – Стара Загора, което не е влязло в сила. Молителят е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева, както и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК в размер на 10 000 лева, представляваща сумата, която е осъден да заплати с обжалваното решение. Представена е и служебна бележка от счетоводството на ВКС, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. Настоящият състав констатира, че въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, с който се иска заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. В случая въззивното решение е постановено по иск за ангажиране на отговорността на ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по отношение на ищеца за дължимото му се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП, като цената на иска е под 20 000 лева. Ответникът е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение се претендира на основание застрахователен договор поради твърдяно настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, т.е. на основание застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на предявения иск съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол и е влязло в сила с постановяването му. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение