Определение № 309 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1695/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на «Тримпекс мениджмънт» ЕООД чрез адв. Г.Ж. от АК В., срещу решение №263 от 20.02.2020г по в.гр.д № 335/2020 г на Варненски окръжен съд, с което след отмяната на решение №5576 от 10.12.2019г на ВРС, трудовият спор е разрешешен с отмяна на уволнение ,възстановяване на работа и присъждане на обезщетение. Ищецът К. Д. Д. е бил съкратен на основание чл. 328, ал.1 т.2 КТ от длъжността «суперинтендант» поради закриване на част от предприятието .Решаващи съображения на въззивния съд са изложени по спорния въпрос кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращаване на щата и е прието ,че закриване реално не е налице ,независимо от премахването на организационно обособено звено в предприятието.Прието е също така ,че посредством допустими от закона средства, работодателят постига окончателно прекратяване на ТПО с двама конкретни служители, а останалите е преназначил, така презумпцията по чл. 8, ал.2 КТ е оборена .Изложени са и други съображения за уважаване на исковете ,свързани със закрилата при уволнение,които се свеждат до съдържанието на даденото положително разрешение от инспекцията по труда В изложение, касаторът е поставил на първо място въпрос кога е налице закриване част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращаване на щата ,който въпрос е с обуславящо значение .Изводите на съда за злоупотреба с право също са свързани с преценката на обстоятелства, относими към признаците на закриване част от предприятието. В тази връзка са формулирани следващите въпроси Посочено е, че по първия въпрос има противоречие в практиката на ВКС, както е посочил и въззивния съд, постановено по реда на чл. 292 ГПК Образувано е т.д №5/2019г ОСГК,понастоящем висящо,поради което касаторът изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и предпоставките за спиране на настоящето производство Отговор е постъпил от К. Д. Д. ,чрез адв Л. Ш. Оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване, вкл. предпоставките за спиране на производството .Противоречива практика е посочена в определение №350/2019г на ІV г.о на ВКС по реда на чл. 292 ГПК и тя е формирана за случаи, различен от настоящия. Твърдението на ищеца по иска е, че липсва изобщо обособено звено ,единица която да представлява част от предприятието ,липсва относително самостоятелна структура .Затова не стои въпрос дали е закрита част или е направена реорганизация, тъй като ищецът няма твърдение за реорганизация. Не акцентираният въпрос е от решаващо значение .Има категорични изводи на съда за продължаваща дейност ,с възприето основание за недобросъвестност. Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира ,че при дадения от въззивният съд отговор на първия от формулираните въпроси е изпълнено условието същият да е произнесен в решаваща за изхода на спора насока. Въпросите, формулирани в т.2,4 и 5 от изложението,които засягат добросъвестното упражняване на права по Кодекса на труда, също са решаващо произнесени, като имат връзка с разрешението, което ще се възприеме по първия въпрос. По него е образувано №5/2019г ОСГК,понастоящем висящо На основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение