Определение № 29 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 20/2026 г.

Производството е по чл.135, ал.5 от АПК. Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат с определение № 8899/05.03.2026г. по административно дело № 12817/2025г. на Административен съд – София-град за определяне на компетентния съд, който да разгледа исковата молба на Д. С. Й., В. С. В., Д. Г. Л., М. Г. П., А. Е. С., С. Р. А., Ц. Р. К., Е. Р. И., С. А. Т., Г. Б. Г., А. Ц. С., С. В. С., М. В. С., всички от град София, срещу Национална здравноосигурителна каса. С исковата молба са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45а от Закона за здравното осигуряване, с които ищците, в качеството им на законни наследници на д-р А. Г. С., претендират от ответника заплащането на сума в общ размер на 1500 лв. за оказаната от д-р С. медицинска помощ в периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и сума в общ размер на 1500 лв. за оказаната от д-р С. медицинска помощ в периода от 01.02.2024 г. до 16.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземанията, дължими на основание сключен между ЕТ „Д-р. А.Стаменов“ и НЗОК договор за оказване на медицинска помощ. Първоначално исковете са предявени пред Софийски районен съд и по него е образувано гражданско дело №73804/2024г. по описа на СРС. В исковата молба се твърди, че покойният д-р С., чиито наследници са ищците, в качеството си на общопрактикуващ лекар е оказвал първична извънболнична медицинска помощ в лечебно заведение за извънболнична помощ по смисъла на чл.8, ал.1, т.а от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ)- Амбулатория за извънболнична медицинска помощ- индивидуална практика ЕТ „Д-р А. Стаменов“ въз основа на сключен с НЗОК договор. Ищците твърдят, че медицинските дейности, извършени и отчетени от техния наследодател в периода 01.01.2024г. - 31.01.2024г. и периода 01.02.2024г.-16.02.2024г., не са заплатени от НЗОК. С определение № 27799/27.06.2025г., постановено по гражданско дело № СРС приема, че предявените искове намират правната си квалификация в чл. 45 във връзка с чл.45а и чл.59, ал.1 от ЗЗО и касаят спор за изпълнението на административен договор, разрешаването на който съобразно чл.19ж, ал.1 от АПК е възложено в компетентността на административните съдилища. Поради това прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност на Административен съд – София-град. С определение № 22623/13.11.2025г., постановено по частно гражданско дело № 9300/2025г., Софийски градски съд оставя без уважение частната жалба на НЗОК против определение № 27799/27.06.2025г., постановено по гражданско дело № 73804/2024г. на СРС. След изпращането на делото в Административен съд- София-град то е образувано под № 12817/2025г. АССГ приема, че делото не му е подсъдно, тъй като спорът между страните не касае изпълнението на административен договор, а касае спор за наследствени права. Поради това повдига и настоящия спор за подсъдност с определение № 8899/05.03.2026г. по административно дело № 12817/2025г. по описа на АССГ. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Определящ за подсъдността на спора е характерът на договора, от който ищците черпят правата си. Договор № 221227/20.10.2023г. е сключен между НЗОК и ЕТ „Д-р А. Стаменов“, в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 година (обн. в ДВ, бр.77 от 08.09.2023г., в сила от 01.09.2023г.). Този договор е сключен при действието на нормата на чл.45а от ЗЗО (в сила от 01.01.2019г.), според която договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 от ЗЗО с физически или юридически лица, са административни договори. А според нормата на чл. 19ж от АПК (Нов – ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Договорът между ЕТ „Д-р А. Стаменов“ и НЗОК е сключен на 20.10.2023г., при действието на чл.45а от ЗЗО и чл.19ж от АПК, поради което представлява административен договор и споровете по неговото изпълнение са подсъдни на съответния административен съд. В настоящата хипотеза административният съд неправилно е приел, че правопораждащият факт, от който ищците черпят правата си, е наследяването, а не сключения между техния наследодател и НЗОК договор, по който те не са страна. Правоприемството е правно явление, при което определени субективни права и/или правни задължения, поотделно или в тяхна съвкупност, преминават от правната сфера на един субект в правната сфера на друг субект. Правоприемникът основава своето нововъзникнало право на това право, което е притежавал неговия предишен собственик (праводател). Наследяването като универсално правоприемство (сукцесия), означава, че наследникът придобива цялото имущество (права и задължения) на починалия като единна съвкупност, превръщайки се в нов субект на същите правоотношения. Характерното е, че този процес настъпва автоматично при смъртта на наследодателя и обхваща както активите, така и пасивите. Действително за правоприемството при договори, които се прекратяват със смъртта на една от страните, какъвто е и процесният договор за оказване на извънболнична медицинска помощ, съобразно предвиденото в чл.62, ал.1, т.3 от него, е от значение дали договорът е сключен с оглед личността или е от имуществен характер. Дори и когато договорът е сключен с оглед личността, при прекратяването му поради смъртта на една от страните, наследниците наследяват имуществените права и задължения, произтичащи от този договор. Ето защо, независимо от настъпилото универсално правоприемство, правопораждащият факт, респ. основанието на предявения иск, е изпълнението на самия договор. Този договор, сключен между НЗОК и наследодателя на ищците, е административен по своя характер, поради което компетентен да се произнесе по спора съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, установени в чл.19ж от АПК; чл.128, ал.1, т.3 от АПК и чл.133, ал.3 от АПК, е Административен съд- София-град. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав