Определение № 510 от 17.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2421/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал. 1 т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител на дружеството - адв.Р. К., против определение № 79 / 25.03.2013 год. по т.д.№ 12 / 2013 год. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същото дружество против постановеното решение № 345 / 21.08. 2012 год. по в.т.д. № 350 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че съставът на второ търговско отделение, при съобразяване с нормата на чл. 280 ал.2 ГПК, е взел предвид единствено цената на предявените от противната страна - ищец обективно съединени искове / всеки под 10 000 лева, при безспорен характер на производството като такова по търговски спор /, но не и размера на активното вземане, произтичащо от едно единствено основание и надхвърлящо прага от 10 000 лева, предявено от жалбоподателя – ответник с възражение за прихващане, неуважено при преценка на основателността му по същество. С оглед това и формиращата се по отхвърлянето му, на основание чл.298 ал.4 ГПК, сила на пресъдено нещо, жалбоподателят мотивира касационна обжалваемост на решението. Ответната страна - ЕТ „ Б С - Т. С „ - оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено атакуваното определение, като не споделя довода за формиране сила на пресъдено нещо по разгледаното и отхвърлено възражение за прихващане. Единствен критерий за допустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280 ал.2 ГПК, е цената на исковете, а насрещен иск ответникът не е предявил, за да би избегнал ограничението на закона, като разширително тълкуване на чл. 280 ал.2 ГПК страната намира недопустимо. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на касационното производство, съдебен акт. Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С чл. 298 ал.4 ГПК, в изключение от принципа за формиране сила на пресъдено нещо по предмета / основание и петитум / на предявените искове, законът предвижда формиране сила на пресъдено нещо и по разрешените в производството възражения за задържане и прихващане, като не разграничава формирането й спрямо правния резултат от разглеждането им - уважаване или отхвърляне. В съдебната практика е проведено разграничение единствено с оглед произнасянето по възражението за прихващане по същество – по основателността му, формиращо сила на пресъдено нещо, за разлика от произнасяне по липсата на формални предпоставки за разглеждането му - компенсируемост, изискуемост на активното вземане, в който случай сила на пресъдено нещо не се формира / виж решение № 45 / 22.04.2009 по т.д.№ 483 / 2008 год. на ВКС, І т.о. /. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК / след изм. й обн. в ДВ бр. 100 от 2010 год./ предпоставя касационната обжалваемост на въззивните решения от цената на предявимите искове, за разлика от предходната й редакция / ДВ бр. 59 / 2007 год. / предпоставяща я от обжалваемия интерес на страната, който и в случай на отхвърляне със сила на пресъдено нещо възражението за прихващане, се формира от размера на по-малкото от прихващаните вземания / пасивното - като сбор от вземанията по отделните искове - също надхвърлящо 10 000 лева в случая /. Следва да бъдат споделени доводите за недопустимост на разширителното тълкуване на чл.280 ал.2 ГПК, тъй като интересът на страната от триинстанционна защита на правото й - предмет на упражненото възражение за прихващане - не е засегнат от разпоредбата, съответно защитата му - в пълния възможен инстанционен обхват - не е изключена от процесуалния закон. Страната, с оглед всички произтичащи от упражняването на възражението за прихващане правни последици, вкл. санкцията за касационна необжалваемост, като предпоставена от цената на исковете срещу които то се предявява, следва да прецени правния си интерес от предявяването на правото си чрез този именно процесуален способ, вместо с насрещен иск. Ползвайки се от облекчения ред за предявяването му - без дължима държавна такса - същата следва да понесе и неблагоприятните му страни. Неограниченият - до упражняване само чрез възражение за прихващане - избор на ответника, лишава от основание разширителното тълкуване на чл.280 ал.2 ГПК, в защита на конституционно гарантирани права и принципи на гражданското съдопроизводство. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение