Определение № 447 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1488/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на Л. Е. К., Д. Е. К. и В. Д. К. срещу решение №260064 от 22.03.2021г., постановено по в.гр.д.№765/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 с-в.

Касаторите Л. К. и Д. К. обжалват въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №110 от 11.05.2020г. по т.д.№29/2019г. на Смолянски окръжен съд за отхвърляне на исковете им против „ЗД Евроинс“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, представляващи претърпени от всеки от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря Н. Д. К., настъпила в резултат на ПТП на 05.07.2018г., за разликата от 150 000лв. до пълния претендиран размер от 200 000лв. за всеки един от тях, (предявени като частични искове от по 280 000лв.), както и в частта му, с която (след частична отмяна на първоинстанционното решение), са отхвърлени претенциите за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от 25.08.2018г. до 09.11.2018г. Твърди се, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че определеният размер на обезщетенията от по 150 000лв. за всеки един от родителите, е изключително занижен с оглед критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната пълнота, в резултат на което не е взел предвид част от релевантните за спора факти. Отделно се оспорва извода на въззивния състав, че лихви за забава се дължат от изтичането на тримесечния срок, а не в 15 – дневен срок от уведомяването на застрахователя. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваните части и осъждането на ответното дружество да заплати на Л. К. и Д. К. още по 50 000лв. (или общо по 200 000лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихви върху уважените размери за периода от 09.08.2018г. до 09.11.2018г.

Касаторът В. К. обжалва въззивното решение в частта му, с която (след отмяна на първоинстанционното решение), е отхвърлен предявеният от него против ЗД „Евроинс“ АД иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 50 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Н. Д. К., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.08.2018г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил връзката между починалата сестра и нейния брат, както и че не е взел предвид релевантния за спора факт, че загиналото момиче (на 27г.) и ищеца (на 28г.), не са създали собствени семейства и са живеели съвместно и неразделно. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от В. К. част и осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 50 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

С касационната жалба се иска присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА с ДДС в позла на адвокат К..

Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е инкорпорирано в самата касационна жалба, като в него са поставени следните правни въпроси, предпоставящи допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както в обжалваната му от Л. К. и Д. К. част, така и в обжалваната му от В. К. част, а именно:

А. Материалноправни въпроси, свързани с началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава:

1. „В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./. от кой момент се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение и включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респективно до предявяване на прекия иск от увреденото лице ?“.;

2. „Приложима ли е правната норма на чл.429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице и предвид установено задължение за делинквента да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, при изпълнение на това задължение, за застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, възниква ли задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден след настъпване на застрахователното събитие ?“.

По поставените два въпроса се твърди наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без да се сочи конкретно на кои актове на касационната инстанция противоречи обжалваното решение.

Б. Материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД:

3. „Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“;

4. „Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства. обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?“;

5. „Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68 г. ?“

Твърди се, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г., II т. о.; решение №104/25.07.2014г. по т.д.№2998/2013г., I т. о. и решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г., II т.о..

6. „ Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално възпроизвеждане на част от свидетелски показания и позоваване на част от задължителните критерии, без са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи ?“. Поддържа се противоречие с ППВС 4/1968г., с решение №151/12.11.2013г. по т.д.№486/2012г., на ВКС, II т.о.; решение №104 от 25.07.2014г. по т.д.№2998/2013г., на ВКС, I т.о. и решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г. на ВКС, II т.о..

7. „Длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите ?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №88/09.07.2012г. по т.д.№1015/2011г., II т.о. на ВКС.

8. „Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение ?“. Твърди се противоречие с решение №124/11.11.2010г. по т.д.№708/2009г. на II т. о. на ВКС и решение № 88/17.06.2014 г. по т.д.№ 2974/2013г. на II т. о. на ВКС.; решение №177/27.10.2009г. по т.д.№14/2009г. на ВКС, II т.о. и решение №1/05.02.2019г. по т.д.№ 1002/2017г. на ВКС, І т.о.

9. „Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2015 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това ? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия ?“

10. „Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2017 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди този период, за събития 8-10 години преди процесното ? Осъвременяването на нивата на застрахователно покритие обосновава ли предпоставки за определяне на много по-ниски обезщетения от определяни такива за аналогични случаи, при значително по-ниски нива на застрахователно покритие ?“. Поддържа се противоречие с решение №1/05.02.2019г. по т.д.№ 1002/2017г. на ВКС, І т.о.

11. „Нарушен ли е принципът на справедливост при формално сочене от съда за съобразяване с лимита и икономическите условия при определяне на обезщетения, но реално липсва такова съобразяване с определяне на много по-нисък размер на обезщетение /в случая 40-50 % по-нисък/ от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, при наличие единствено на положителни факти и обстоятелства и липсва на каквито и да е негативни такива, обосноваващи занижен размер?“

По така формулираните въпроси се твърди, че са разрешени от въззивната инстанция в пълно отклонение от ППВС №4/23.12.1968г. и практиката на ВКС, обективирана в решение №1/26.03.2012г. по т.д.№ 299/2011 г., II т. о.; решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на II т. о.; решение № 23/25.03.2014г. по т.д.№1154/2013г. на II т.о.; решение №157/28.10.2014г. по т. д.№3040/2014 г. на II т. о.; решение №94/24.10.2012 г. по т.д.№916/2011г. на I т. о.; решение №151/12.11.2013г. по т.д.№486/2012г. на II т.о.; решение № 93/23.06.2011г. по т.д.566/2010г. на II т.о.; решение №111/01.07.2011г. по т. д.№676/2010 г. нa II т.о.; решение №177/27.10.2009 г. по т.д.№ 14/2009 г. на II т. о. и решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС,

В. Материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди и с приложението на чл.52 ЗЗД по отношение на разширения кръг правоимащи съобразно ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС

12. „Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя ?“. Според касаторите въпросът е решен в противоречие с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС

14. „Предвид даденото разяснение за членове на семейството и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират и получат обезщетение за морални вреди като членове на семейство и предвид изричното им признаване и на право да встъпят и в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители в ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК, относно посоченото в същото във връзка с разширения кръг правоимащи „в наказателното производство и това са „членове на семейството“- съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братя и сестри, възходящите и низходящите до втора степен… други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес“, трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“ да се въвеждат нови различни от вече установените критерии за прилагане принципа на справедливост, при определяне кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди ?“. Излагат се доводи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

15. „Какво се включва в съдържанието на „връзка, надхвърляща традиционните и общоприети добри взаимоотношения“, трябва ли да се очертаят традиционните отношения и на база на тях да се оценят надхвърлящите такива и какви са критериите за всяка от тези категории и какво включва понятието „специална“ връзка - какви са критериите за оценка на една връзка като такава ?“

Излагат се доводи, че въпросите №14 и №15 са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

13. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик ?“

16. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последния е брат, сестра, низходащ/възжодящ от втора степен ?“ и

17. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС №4/68г. и сочене на обстоятелствата, без са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи ?“.

По въпроси №13, №16 и №17 се поддържа противоречие с ППВС 4/1968 г., с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС,, обективирана в №151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г. на II т.о.; решение №104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на I т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д.№1948/2013г. на II т.о.; решение №88/09.07.2012г. по т.д.№1015/2011г. на II т.о.; решение №124/11.11.2010г. по т.д.№708/2009 г. на II т. о.; решение №88/17.06.2014г. по т.д.№2974/2013г. на II т.о.; решение № 177/27.10.2009г. по т.д.№14/2009г. на II т. о. и решение №1/05.02.2019г. по т. д. № 1002/2017г. на I т. о.;

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника „ЗД Евроинс“ АД, с който се твърди, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като не е налице нито един от допълнителните селективни критерии, посочени в закона. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на жалбата по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №110/11.05.2020г., постановено по т.д.№29/2019г. на Смолянски окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на Л. К. и Д. К. против „ЗД Евроинс“ АД за присъждане на основание чл.432, ал.1 КЗ на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Н. Д. К., настъпила в резултат на ПТП на 05.07.2018г., за разликата от 150 000лв. за всеки един от тях до пълния претендиран размер от по 200 000лв. (предявени частично от по 280 000лв.). С въззивното решение е отменено решението на първата инстанция в частта му, с която са присъдени лихви за забава върху обезщетенията за периода от 25.08.2018г. до 09.11.2018г., като вместо това са отхвърлени претенциите за заплащане на законна лихва за посочения период. Отделно, с обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд е отменено решението на Смолянски ОС в частта му, с която е уважен предявеният от В. К. против „ЗД Евроинс“ АД иск за сумата 50 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Н. Д. К., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.08.2018г., като вместо това е постановено отхвърляне изцяло на така предявените искове.

С оглед липсата на касационна жалба от страна на застрахователя, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана отговорността на ответното дружество „ЗД Евроинс“ АД на основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените на ищците Л. К. и Д. К. неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Н. Д. К., настъпила вследствие на ПТП на 05.07.2018г. в резултат на виновното поведение на В. Д. - като водач на застрахования при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ л.а „Мерцедес МБ 100Д“ с ДК [рег.номер на МПС]. При липсата на касационна жалба от „ЗД Евроинс“ АД не е спорно между страните приетото от първата и от въззивната инстанции, липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пещеходка Н. К..

Произнасяйки са по размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на двамата родители, въззивният състав е посочил, че от показанията на разпитаните свидетели З. Т. и К. О. е видно, че са били налице близки отношения, основани на обич и дълбока привързаност между родителите и починалата. Съдът е подчертал, че те са живели заедно в общо домакинство, в една къща, били са весели хора, които са водели спокоен живот. Приел е за установено, че ищците много тежко са преживели смъртта на дъщеря си като до настоящия момент страдат, много са променени, разстроени са и не могат да превъзмогнат загубата на детето си. Обосновавайки извода, че родителите са претърпели значителни по степен емоционални и психически вреди и съобразявайки обстоятелството, че се касае за загуба на дъщеря, която е била все още много млада, въззивният съд е определил като справедливо (аналогично на първата инстанция) обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 150 000лв. за всеки един от ищците.

В обжалваното решение е отразено, че съгласно чл.498, ал.3 КЗ предпоставка за предявяване на претенцията за обезщетение е неплащането от застрахователя в срока по чл.496 КЗ, който срок не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Посочвайки, че тримесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя е изтекъл на 09.11.2018г., въззивният съд се е позовал на чл.497, ал.1, т.2 КЗ и е приел, че в случая законната лихва върху главниците от по 150 000лв. се дължи на ищците за периода от 09.11.2018г. до окончателното изплащане.

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на В. К. против ЗД „Евроинс“ АД за 50 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Н. Д. К., въззивният състав е отразил принципните постановки в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61г. и ППВС №5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Ацентирано е, че в отношенията между брат и сестра е обичайно да се изградят и да съществуват отношения на обич, привързаност и топлота, която връзка да продължи да съществува и след като те пораснат и започнат свой самостоятелен живот, но че тези обичайни отношения според цитираното Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира извода, че преживелите роднини по права линия от втора степен имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е посочил, че е необходимо да се установи, че тази привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване.

Въззивният състав е приел, че от показанията на разпитания свидетел З. Т. може да се направи извод, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между ищеца и неговата сестра. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля К. О., от които е видно, че ищецът и сестра му са се разбирали, никога не е имало скандали, събирали са се по празници, били са винаги в много добри отношения, живели са в едно домакинство, като братът продължава да изпитва дълбока тъга от смъртта на сестра си. За да отхвърли иска на В. К., въззивния състав е посочил, че не може да се твърди, че връзката е изключителна, по-силна от обичайната между братя и сестри, доколкото свидетелите установяват единствено обичайни взаимоотношения. Според съда обстоятелството, че братът и сестрата живеят в една къща и се събират по празници, не предполага създаване на близост по силна от обичайната за такива роднини, още повече че този тип отношения е обичаен за обичаите в България, особено по селата. Апелативният състав е подчертал, че реакцията на ищеца след смъртта на неговата сестра също е нормална и естествена при загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание да се направи заключение за връзка между тях по силна от обичайната.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава и в частност за приложението на чл.429, ал.3 КЗ (въпроси №1 и №2). Относно датата, от която се дължи мораторна лихва при застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и в частност за приложението на разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, на която се позовават касаторите, е формирана практика на ВКС – решение №18/11.04.2022г. по т.д.№164/2021г. на ІІ т.о.; решение по т.д.№2013/2019г. на І т.о., в които е застъпено принципното становище че нормата на чл.429, ал.2, т.2, във вр. с ал.3 КЗ е приложима в правоотношенията по застраховане гражданската отговорност, но не и по отношение на гражданската отговорност на автомобилистите, за които е предвидена специална, спрямо тази на чл.429 КЗ, а именно - норма на чл.497, ал.1 КЗ.

Въпросите относно критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди на ищците Л. К. и Д. К. ( въпроси от №3 до №8), не са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС и в противоречие със задължителната практика на ВС, формирана със ППВС №4/1968г. В т.ІІ от Постановление №4/23.12.1968г. на ПВС е прието че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението с цел да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на претърпените болки и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, като при причиняването на смърт, от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на родителите на починалата Н. К.. въззивният състав стриктно се е съобразил с посочените в постановлението общи и специфични критерии, като е отразил релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства – младата възраст на починалата дъщеря, близките отношения, основани на обич и дълбока привързаност между нея и родителите й, обстоятелството, че те са живели заедно в общо домакинство, както и че ищците много тежко са преживели смъртта на дъщеря си. Доколкото въззивният съд е обсъдил всички относими за спора обстоятелства с оглед указанията в цитираното по-горе постановление, несъгласието на касаторите с определения размер на обезщетението касае изцяло правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросите (от №9 до №11), относно значението на икономическите условия в страната към датата на злополуката и относно значението на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се има предвид, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с които касаторите аргументират становището си за несправедлив размер на присъденото обезщетение, не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в т.ІІ от ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.

Не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, създадена с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС въпросите на касатора В. К. (въпроси №12, 14 и 15), свързани с кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления №4/61г. и №5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци (както и братя/сестри); В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на братята и сестрите. Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на брата или сестрата е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълк. решение по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя и сестри морални болки и страдания.

Приемайки, че по делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаването на такава особена духовна и емоционална близост между ищеца и починалата му сестра, обуславяща болки и страдания, надхвърлящи по интенцитет и продължителност нормално присъщите за отношенията между братя и сестри морални болки и страдания, които да пораждат основание за включване на ищеца по изключение в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. К., (независимо, че съдът е приел за установена силната привързаност между тях), въззивният състав не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, създадена ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Доколкото с настоящото определение не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на В. К. по чл.432, ал.1 КС поради липса на материалноправна легитимация, поставените въпроси (въпроси №13, №16 и №17), относно размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди от брат/сестра на пострадалия, не се явяват значими за конкретния правен спор и не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация.

На основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторите следва да бъде осъдени да заплатят общо на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,