Определение № 2878 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Т. И., с [ЕГН], срещу Определение № 400 от 29.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1261 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане предявената от настоящия частен жалбоподател жалба срещу Писмо с изх. №10-11-19540 от 27.11.2025 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора и е прекратено производството по адм. д. № 1261 по описа на АС – Стара Загора за 2025 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорва възприетата от първоинстанционния съд квалификация на обжалваното писмо, за което твърди, че разкрива белезите на индивидуален административен акт, представлява отказ за извършване на административно действие и засяга пряко правната му сфера. В тази връзка се излагат подробни съображения. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването като насочена към акт, който прегражда развитието на производството по предявената частна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приел, че искането от 28.10.2025 г., подадено до директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора няма за предмет издаване на индивидуален административен акт по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), или по ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Направил извод, че от директора било поискано да не бъде приложена разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК, като бъдат задължени служителите да приемат плащане за погасяване на данъчно задължение по избор на задълженото лице. Мотивирал становище, че в обжалваното писмо на И. е предоставена информация за съдържанието на разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК и фактите, които налагат нейното прилагане като не се приеме плащане за погасяване на избрано от лицето данъчно задължение. Наред с това приел, че на лицето е разяснено, че има задължения от един и същи вид по чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗМДТ, но за различни години в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2024 г., поради което не може да бъде прието плащане с поставеното от него условие за избор. Според първоинстанционния съд съдържанието на искането и на отговора сочат, че И. е отправил до директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора оплакване за неприемане на плащане – бездействие на служителите от същото звено, което е разгледано и е дадена информация за фактическите и правни причини, поради които поведението им е законосъобразно. В заключение съдът направил извод, че в обжалваното писмо не се съдържа отказ да бъде издаден административен акт или документ в процедура по административно обслужване, поради което липсва предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Въз основа на тези мотиви и на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът оставил без разглеждането предявеното от И. оспорване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка за наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне без разглеждане на предявената от И. пред АС – Стара Загора жалба и за прекратяване на съдебното производство. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд обосновано на доказателствата по делото е съобразил, че не е налице годен предмет на съдебно оспорване. Според съдържанието си обжалваното писмо следва да се квалифицира като такова с информативен и разяснителен характер по повод подаденото от И. оплакване. С него настоящият частен жалбоподател е уведомен за правната регламентация по ЗМДТ относно режима на облагане с данък върху превозните средства и по ДОПК относно реда за погасяване на задължения към общините. С процесното писмо е сведено до знанието му също така, че в Община Стара Загора не е постъпвала информация за промяна в собствеността на автомобилите или други релевантни за задълженията във връзка с тях обстоятелства, поради което, обратно на становището на И., то не съставлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК - не съдържа властническо изявление на административен орган. Ето защо, обосновани на съдържанието на оспореното писмо са изводите на първоинстанционния съд, че същото има единствено информативен характер. Съществено е, че писмото не съдържа разпоредителна част, а с него по същество се дават указания и разяснения до подателя на искането. В този смисъл то не материализира отказ за извършване на услуга/издаване на акт, подлежащ на оспорване пред съда. И. сам сочи в частната си жалба, че относно задълженията му са издадени актове, които именно в момента са предмет на съдебно обжалване. Предвид горното, изложените в обжалваното определение съображения са споделими, поради което като е достигнал до заключение за процесуална недопустимост на подадената жалба срещу Писмо с изх. №10-11-19540 от 27.11.2025 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора и е прекратил производството по делото, АС – Стара Загора е постановил съдебен акт в съответствие със закона. Не са налице релевираните в частната жалба пороци за неговата отмяна поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение