Определение № 210 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.260720/9.12.20 по ч.г.д.№.2792/20 на ОС Пловдив е потвърдено определение №.1345/5.08.20 и №.1351/6.08.20 на РС Казанлък по г.д.№.1055/20. Постъпила е частна касационна жалба от М. М. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна „Център за психично здраве-Стара Загора“ЕООД оспорва жалбата; Държавна психиатрична болница “Доктор Георги Кисьов“, [населено място], не взема становище Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за установяване на неистинност на документи /два броя епикризи/, като впоследствие ищецът е заявил с отделна молба, че предявява и иск с правно основание чл.49 ЗЗД - за солидарно осъждане на ответниците да му платят 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие издаването на документите. С определение от 5.08.20г. районният съд е отхвърлил искането за разглеждане на иска за неимуществени вреди и е върнал допълнителната молба на ищеца, а с определение от 6.08.20г. е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовност и заявяване на конкретен правен интерес от предявяването на иска. Въззивната инстанция е намерила тези актове за законосъобразни, като липсва съобразяване на факта, че преди постановяването им първоинстанционният съд не се е произнесъл по искане за правна помощ. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК-във връзка с въпроси относно правния интерес при предявяване на иск по чл.124 ал.4 ГПК, защитата при издаден неистински документ относно психичното здраве, задължението на въззивния съд да върне исковата молба за отстраняване на нередовности, задължението на същия да се произнесе по искане за правна помощ, правомощията на първата инстанция за връщане на допълнителна искова молба - и на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне с оглед проверка основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Ищецът е предявил иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинност на документи, като впоследствие е подал и допълнителна молба, с която е заявил, че иска заедно със същия да се разгледа и осъдителен иск за обезщетение за вреди вследствие издаването на тези документи. Исковата молба двукратно /с разпореждания от 17.06.20 и 17.07.20/ е оставяна без движение за отстраняване на нередовности, вкл. за обосноваване на правния интерес от предявения иск и конкретизация на фактите и обстоятелствата, на които се основават твърденията; във втората молба за изпълнение на указанията ищецът е поискал и предоставяне на правна помощ в тази връзка; вместо да се произнесе по така направеното искане – като постанови изричен акт, с който предоставя или отказва предоставяне на правна помощ /който, в случай на отказ, би могъл да бъде и обжалван/, първоинстанционният съд с горепосочените определения е върнал допълнителната молба за заплащане на обезщетение и е прекратил производството по установителния иск. Така постановените определения – без надлежно предхождащо ги произнасяне по искането за правна помощ - се явяват преждевременни и незаконосъобразни. Като не е съобразил това и ги е потвърдил - вместо да ги отмени и върне делото на първата инстанция за разглеждане на искането за правна помощ и едва с оглед резултата по същото /и след евентуално даване на възможност на назначения особен представител да окаже правна помощ/ и извършване на по-нататъшни процесуални действия – вкл. с оглед проверката за допустимост на производството и разглеждането на допълнителни претенции /в същото или в отделно такова/, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт. Той трябва да бъде отменен, а делото – да се върне на първата инстанция – която, при отчитане на факта, че на молителя вече е назначен особен представител във връзка с предявяването на частната касационна жалба /който следва да осъществява процесуално представителство по делото по време на цялото производство-чл.26 ал.2 ЗПП/, трябва да му даде възможност да упражни ефективно правна помощ на ищеца във връзка с отстраняване на нередовността на исковата молба и предмета на делото. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,