Определение № 737 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 714/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Н. Л. – процесуален представител на ищците В. Д. Б., С. С. С., А. С. С., М. С. С., Марио С. С., Б. С. Б. и Ц. С. И., всички от с. П., община К., област Софийска, против разпореждане от 14.10.2010 г. по гр.д.№12/2010 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх.№2382/27.8.2010 г., с която е обжалвано от посочените лица въззивно решение №328/21.6.2010 г. по горепосоченото гражданско дело. Обстоятелствата по делото са следните: С касационна жалба, вх.№2382/27.8.2010 г., ищците В. П. И. са обжалвали горепосоченото решение на Софийския окръжен съд. С разпореждане от 30.8.2010 г. въззивната инстанция е оставила производството без движение и дала указания на касационните жалбоподатели да представят изложение с основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и формулиране въпроси, съгласно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, да се представи пълномощно за подаване на касационна жалба от адвокат и да се представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС. С разпореждане, от 14.10.2010 г. Софийският окръжен съд е върнал касационната жалба като е приел, че указанията му не са изпълнени в цялост, а именно, че изложението не обосновава наличието на основания за касационно обжалване по чл.280 ГПК и, че формулираният въпрос по смисъла на визираната правна норма се съдържа в ГПК. Срещу разпореждането на въззивната инстанция е подадена частна жалба, вх.№2382/27.8.2010 г., от ищците с оплаквания за процесуална незаконосъобразност, подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Разпореждането на Софийския окръжен съд е неправилно. Неправилно въззивната инстанция е извършила преценка на изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Задължението й по чл.285, ал.1 ГПК се простира само до проверка редовността на изискването по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от външна страна. Касационната инстанция е тази, която прави преценка по същество на визираното изложение и преценява дали да допусне въззивното решение до касационно обжалване. Поради това обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на С. за продължаване на съдопроизводството по администриране на касационната жалба. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,