Определение № 319 от 14.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 335/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Т. В. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 655 от 12.07.2010 год., по в.гр.д.№ 3117/2009 год., с което е оставено в сила решение № 2943 от 19.06.2009 год., по гр.д.№ 03530/2006год. на Софийски градски съд за отхвърляне, като неоснователни, предявените от касатора, в качеството му на ищец, евентуално пасивно съединени искове срещу: [фирма] с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, [фирма], гр.София по чл.49 ЗЗД и Р. Н. С. от [населено място] по чл.45, ал.1ЗЗД, за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.Касаторът основано възразява срещу извода на въззивния съд за недоказаност на деликтното поведение на водача на процесния автобус обуславящо отговорността му за обезвреда по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са възпроизведени отново касационните оплаквания от обстоятелствената част на касационната жалба за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. С оглед твърденията и доводите на жалбоподателя,обаче, следва се приеме, че макар и крайно непрецизно поставените от последния въпроси на процесуално и материално право, свеждащи се до възможността съдът служебно да назначи и изслуша авто-техническа експертиза за изясняване механизма на твърдяното пътно- транспортно произшествие, когато от доказателствата по делото е установено, че то е осъществено и за обема на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на МПС – дали в него се включват и случаите, при които увреждането на трето лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача на МПС по см.257 КЗ и чл.267 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД или той обхваща само случаите, при които е налице единствено деликт. Ответника по касационната жалба [фирма], гр.София в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно срещу въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК,намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280,ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, поради следното: За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение въззивната инстанция е възприела за основани на доказателствения материал и закона изводите на СГС за недоказаност на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради отсъствие на установено противоправно поведение на водача на процесния автобус, собственост на ответника [фирма], гр.София, което от своя страна изключва наличие на основание за ангажиране отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност по реда на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, функционално обусловена от деликтната отговорност на делинквента.Изложени са в тази вр. съображения, че ищецът, в чиято доказателствена тежест е да ангажира доказателства за наличието на всички предпоставки за отговорността на ответниците, не е представил доказателства за механизма на настъпване на процесното ПТП, който не би могъл да се счете за изяснен от съдържанието на приложения акт за транспортна злополука, макар и същият като писмено доказателство да не е бил оспорен в процеса. С оглед изхода на делото по главния иск и приетата липса на осъществен от водача на МПС деликт са отхвърлени и всички останали предявени при условията на евентуално пасивно съединяване искове по чл.45 ЗЗД и по чл.49 ЗЗД, без да се обсъждат другите елементи от фактическите им състави. Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправен и материалноправен въпроси, като релевантни за крайния изход на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана. По отношение на същите е основателно и поддържаното селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че касаторът не е цитирал относимите към него тълкувателни решения на ОС на съответните колегии на ВКС, поради твърдяна невъзможност да ги открие е ирелевантно, предвид постановките в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Обстоятелството, че съгласно § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК/ ДВ бр.50/30.05.2008 год./ всички дела, образувани по искови молби, постъпили до отмяната на ГПК/52 год./ се разглеждат по ГПК/ отм./, обуславя правен извод, че правно важими по отношение на въззивното производство по делото пред Софийски апелативен съд са разпоредбите на Глава ХVІІ ГПК/ отм./ и постановките в ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. Според т.10 от ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС въззивният съд не е обвързан от оплакванията във въззивната жалба и може сам да предприеме действия, за проверка правилността на първоинстанционното решение, вкл. да допусне назначаване на авто-техническа експертиза за установяване механизма на твърдяното по делото ПТП и служебните задължения на водача при управлението на автобус от градския транспорт при правостоящи пътници в същия, като евентуално проявеното процесуално бездействие от страната, на която е доказателствената тежест е била възложена, е без значение. Що се касае до визираното несъответствие със задължителната практика на ВКС по отношение на поставения материалноправен въпрос, то негов израз е постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 15 от 01.06.2012 год., по т.д.№ 279/2011 год. на І-во т.о. на ВКС, в което е възприетото различно спрямо застъпеното в обжалваното въззивно решение разрешение. Касаторът е освободен от внасяне на д.т. с разпореждане на Председателя на СГС на 22.11.2006 год., поради което не следва да му бъдат давани указания в тази насока. Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК