Определение № 60610 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 670/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по три касационни жалби: на ищцата по делото- Е. С. Ф., на ответника- СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и на третото лице-помагач на страната на ответника- „Асансьор-МБ“ 97-ООД. С въззивното решение № 11 972 от 8.9.2020 г, постановено по гр.дело № 6372/18 г на САС, ГК, 10 състав е потвърдено решение № 3554/4.6.2018 г, постановено по гр.дело № 2989/15 г на СГС, Първо ГО, 18 състав, с което СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД е осъден да заплати на Е. С. Ф. на основание чл.49 ал.1 ЗЗД сумата 20 000 лв-обезщетение за неимуществени вреди от ексцес.Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв до сумата 40 000 лв и е постановено друго, с което е уважен като СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД е осъден да заплати на Е. С. Ф. на основание чл.49 ал.1 ЗЗД още 20 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, вследствие на влошаване на здравословното й състояние, получено в резултат на травма при пропадане на асансьорната уредба в сградата на болничното заведение.С въззивното решение е потвърдено това на СГС в частта, с която искът по чл.49 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 40 000 лв до сумата 66 000 лв като неоснователен. Ищцата Е. С. Ф. обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл.49 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата на присъдения размер от 40 000 лв до пълния предявен размер от 66 000 лв.Излага твърдения, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът по делото СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД обжалва въззивното решение в частта, с която предявения иск е уважен до размера на сумата 40 000 лв, с твърдения, че същото е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.Моли съда да го допусне до касационен контрол, след което да постанови друго, с което отхвърли иска изцяло, респ.да зачете направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Третото лице-помагач- „Асансьор-МБ-97“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която предявения иск по чл.49 ал.1 ЗЗД е уважен до размера на сумата 40 000 лв, с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалния закон, а присъденото обезщетение е явно несправедливо. Страните взаимно си оспорват касационните жалби. В изложението на касатора СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1. Формулирани са следните въпроси: 1/ за отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, когато е налице договор между две предприятия, по който едното е възложило на другото извършването на определена работа, която изпълнителят извършва със свои работници и служители и под свой контрол – сочи се противоречие с т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г.; 2/ Кои са елементите от фактическия състав на съпричиняването на вредите - достатъчно ли е поведението на дееца и отговарящият за настъпилите вреди да представляват част от верижния процес на увреждането, когато е налице единен в пространствено и времево отношение процес и поведението на двамата едновременно е довело до причиняване на резултата – сочи се противоречие с решение по гр.д. № 453/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; 3/ относно обстоятелствата, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД; 4/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, които са от значение за спорното право; 5/дължи ли се обезщетение за вреди от ексцес при непозволено увреждане, когато е присъдено обезщетение по предходно дело, в което са включени и бъдещи вреди. По повдигнатите въпроси е посочено е противоречие със следните съдебни актове: решение № 444 от 31.10.2012 г по гр.дело № 453/12 г на ВКС, Четвърто ГО; решение № 63 от 1.3.2016 г, по гр.дело № 4885/15 г на ВКС, Четвърто ГО, и ППВС № 17 от 18.11.1963 г, решение № 350 от 17.10.2011 г по гр.дело № 1382/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 558 от 28.10.2010 г по гр.дело № 1716/2009 г на ВКС, Трето ГО. В изложението на касатора „Асансьор-МБ-97“ ООД се сочи, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.Формулирани са въпросите: 1/относно релевантните критерии при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди; 2/ относно дължимостта на обезщетението за влошаване на здравословното състояние /ексцес/ от непозволено увреждане, когато са обезщетени всички претърпени вреди, в това число и прогнозируемите такива за бъдещ период, при положение, че новото състояние се отличава съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Очевидната неправилност на обжалваното решение се аргументира с доводите, изложени в касационната жалба. 3/В изложението по чл.284 ал.3 ГПК към касационната жалба на кастора-ищец в първоинстанционното производство Е. Ф. е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/Следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.51 ал.1 ЗЗД вр.чл.49 ал.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД съдът да съобрази всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, както и да обсъди всички събрани и приети по делото доказателства, имащи отношение към размера на обезщетението, с оглед точното прилагане на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД.Налице ли е задължение на съда да обсъди и анализира наличието на причинно следствена връзка между непозволеното увреждане и причинените вреди и въз основа на комплексна оценка на всички обстоятелства, да определи размера на обезщетението по справедливост. 2/Съставлява ли противоречие с т.10 ППВС № 4/75 г обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия, в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението.Сочи се противоречие със следните съдебни актове: решение № 128 от 1.8.2017 г по т.дело № 231/16 г на ВКС, ТК, Второ ТО, решение № 93/23.6.2011 г по т.д № 566/2010 г на ВКС, Второ ТО, решение № 180 от 25.6.2014 г по гр.дело № 991/14 г на ВКС, Трето ГО, решение № 161 от 17.1.2013 г по т.д. № 1040/2011 г на ВКС, ТК, Първо ТО. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Предявеният иск е по чл.49 ал.1 ЗЗД вр.чл.45 ал.1 ЗЗД като се претендира обезщетение за неимуществени вреди от ексцес. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че със сила на присъдено нещо с влязлото в сила решение от 23.1.2015 г по гр.дело № 14590/2010 г на СГС, Първо ГО, 19 състав е прието за установено, че на 02.03.2010 г. ищцата Е. Ф., тогава бременна в осмия месец, посещавайки сградата на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, по повод провеждания ден на отворените врати, се качила на 12-я етаж с асансьор, заедно с още 11 лица; при движение от 12-я етаж пътниците задали команда за спиране на асансьора на 7-я етаж, но той не спрял, а продължил да ускорява движението си и да се спуска неконтролируемо надолу. Вследствие на това последвал удар в долната част на аварийната шахта, след което от еластичната сила асансьорът се върнал обратно нагоре, но не бил задържан от въжето към противотежестта и отново пропаднал рязко върху буферите. С влязлото в сила съдебно решение е прието, че процесният асансьор е инсталиран в болницата през 1976 г. и ползването му е разрешено оттогава; че е с товароподемност 500 кг или 6 лица като всяка година е бил обект на проверки от Държавния технически надзор.С ревизионен акт № 7/ 18.06.2009г. е констатирано, че въжето на ограничителя на скоростта е за смяна, като е дадено задължително предписание указаната техническа неизправност да бъде отстранена в срок от три месеца.Съгласно договор № 76/10.03.2009 г. третото лице помагач - „Асансьор-МБ-97“ ООД е имало задължението да извършва абонаментно сервизно обслужване на всички 15 бр. асансьори в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.Прието е било, че първопричина за свободното падане на асансьора и последвалия удар в дъното на шахтата е неизправността на системата срещу свободно падане на кабината.Установено е наличието на виновно неизпълнение на задължителните предписания на ревизионните указания на Държавния технически надзор от страна на служителите на болницата, които са натоварени да следят за правилната експлоатация на сградата и намиращите се в нея съоръжения, като липсата на подмяна на амортизираното въже с ново и годно е следвало да доведе до спиране на асансьора от експлоатация от страна на отговорните за това служители на болницата; оставянето на асансьора в движение и ползването му от неограничен кръг лица, след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, съставлява нарушение на установените правила и норми за експлоатация и се дължи на виновно неизпълнение на задълженията на служители на ответника.Според действалите нормативни изисквания за устройство и безопасна експлоатация, към датата на инцидента процесният асансьор е бил технически неизправен. Прието, че наличието на договор за абонаментно сервизно обслужване между ответника и третото лице помагач „Асансьор-МБ-97“ ООД не освобождава болницата (възложител по договора) от задължението да поддържа сградата и съоръженията в нея в състояние, отговарящо на установените технически параметри, правила за безопасност и изправно техническо състояние.Констатирано е, че нито ответникът, нито дружеството, на което е възложена поддръжката на асансьорите, са изпълнили предписанията, дадени в ревизионния акт № 7/2009 г. за смяна на въжето-ограничител на скоростта в указания 3- месечен срок, изтекъл преди датата на инцидента.С това решение ответникът е осъден да заплати на Ф. на основание чл.49 ал.1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 59 000 лв.При определяне размера на обезщетението е съобразен характера на увреждането-многофрагментно счупване на двата кондила на дясната голямопищялна кост, разкъсване на външната странична връзка на дясното коляно, разкъсване на задния рог на външния менискус, извършени са й 3 оперативни интервенции, а впоследствие още 2 нови, като претърпените болки и страдания са за период не-по малък от една година.Отчетено е и обстоятелството, че пострадалата ще продължава да търпи болки и страдания за дълъг период от време.В присъденото обезщетение за обезвреда са включени и настъпилите усложнения- голяма деформация на горната повърхност на голямопищялната кост и капачката на коляното, и която няколко малки парченца от счупването са зараснали на различни места за костта и капачката; разкъсване на външната странична връзка на коляното и задния рог на външния менискус, причиняващо ненормални движения и нестабилност на ставата, изкривяване на целия крак, неправилна походка и постоянни болки, хипотрофия на мускулатурата на десния крак, както и обстоятелството, че ищцата е била бременна по време на инцидента и не е могла да приема обезболяващи медикаменти, както и обстоятелството, че ако забременее за нея ще бъде по-трудно да износи плода, дисконфорта, който е изпитвала, поради невъзможност да се грижи пълноценно за новороденото си дете, както и този, който изпитва при затрудненото си придвижване.Относно релевираното от ответника възражения за съпричиняване от страна на ищцата е било прието, че процесният асансьор е бил в експлоатация в деня на инцидента, без обозначения за забрана за ползването му или техническа неизправност, поради това ползването му от страна на пострадалата не може да й се вмени във вина.Същата не е била длъжна да предполага неговата неизправност. С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение е прието, че отговорността на ответника може да бъде ангажирана и в случаите, когато след първоначалното обезщетяване на вредите е настъпило усложнение в състоянието на пострадалия, което е в причинно-следствена връзка с настъпилото вредоносно събитие-състояние на ексцес.В този случай за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от ново страдание или съществено усложнява старите страдания. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е прието за преклудирано, доколкото е разгледано и отречено по гр.дело № 14390/2010 г по описа на СГС, Първо ГО, 19 състав и по отношение на него мотивите се ползват със сила на присъдено нещо.Прието е и, че със сила на присъдено нещо се ползват мотивите на съда относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 ал.1 ЗЗД, а именно: противоправно поведение, вина и причинна връзка между деянието/действие, бездействие/ и претърпените от пострадалата неимуществени вреди. По отношение на наличието на ексцес и размера на обезщетението въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза е прието, че след приключване на устните състезания по гр.дело № 14590/2010 г по описа на СГС, 1-19 състав, с което е определен размера на неимуществените вреди, причинени на Ф., здравословното й състояние се е влошило, като е констатирано хронично заболяване-гонартроза с неблагоприятна прогноза за бъдещето и усложнение в състоянието на лявата колянна става, довело до придвижване на пострадалата с накуцваща походка, които са в причинно следствена връзка с настъпилото събитие. Останалите твърдения в исковата молба за настъпили увреждания са взети предвид при определяне на първоначалния размер на обезщетението.Това са пет оперативни интервенции, с настъпили усложнения-голяма деформация на повърхността на голямопищялната кост и капачката на коляното, проблеми при евентуална втора бременност, изкривяване на крака и постоянни болки, затруднения при предвижването.Всички тези вреди са предвидени при първоначалното определяне на обезщетението.Търпените от операциите на 8.2.2011 г, на 13.6.2011 г и на 15.6.2012 г болки и страдания са били предвидими, очаквани-в този смисъл съдебно-медицинската експертиза, поради което и видно от мотивите на съдебното решение,тези вреди не могат да обосноват състояние на ексцес.Прието е за установено въз основа на съдебно-медицинската експертиза, че заболяването гонартроза, протича с постоянни болки и страдания, а за развитието му вещото лица дава неблагоприятна прогноза.Гонартрозата при ищцата протича с постоянни болки и страдания и води до съществено ограничаване на движенията на десния крак.Неблагоприятна е и прогнозата относно състоянието на лявото коляно, тъй като претоварването му задължително ще продължи и в бъдеще, предвид състоянието на другия крак. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Не съществува вероятност постановеното въззивно решение да е недопустимо. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба и срещу надлежен ответник.Произнасянето е въз основа на ясно заявените в исковата молба правопораждащи твърдения. Първият и вторият въпрос в изложението на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД не могат да обосноват касационен контрол на въззивното решение, тъй като същите са разрешени с влязлото в сила съдебно решение и не могат да бъдат преразглеждани в настоящото производство.Тези въпроси не са разгледани от въззивния съд в съответствие с процесуалните правила залегнали в чл.297 ГПК и чл.299 ал.1 ГПК.Поради това поставените два въпроса не са били включени в предмета на делото, не са обусловили решаващата воля на съда и не са от значение за изхода на спора.Представените от касатора решения във връзка с тези два въпроса са неотносими, тъй като същите се отнасят до казуси, при които е налице първоначално определяне на обезщетение за неимуществени вреди, а не за определяне вреди от ексцес.В последния случай въпросите относно елементите на фактическия състав на отговорността по чл.49 ал.1 ЗЗД и съпричиняването не могат да бъдат пререшавани.Въпросът за съпричиняването може да бъде повдиган и обсъждан в производството, в което се претендират вреди от ексцес, но само тогава когато се твърди, че пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите от ексцес.Настоящият случай не е такъв, подържа се съпричиняване от качване на пострадалата в претоварен асансьор с множество лица, което е причинило пропадането му, респ.вредите. Относно третия въпрос. С Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, т. 11 се приема, че при определяне размера на неимуществени вреди се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Така понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с релевантни за спорното право фактите и обстоятелствата. В случая въззивният съд при приложение на чл. 52 от ЗЗД, е направил преценка на посочените от него факти и е анализирал в цялост всички критерии, за да определи правилно обезщетението съобразно изискването на закона.При цялостната преценка на релевантните обективни факти съобразно критериите, определящи понятието справедливост, въззивният съд е преценил обективно преживените болки и страдания от ищцата във връзка с настъпилото заболяване „гонартроза“ на десния крак и невъзвратимостта на същото, както и увреждането на колянната става на левия крак, което ще продължи във времето, предвид състоянието на другия крак.Затова присъденото обезщетение е справедливо по размер. По четвъртият въпрос въззивния съд се е произнесъл не в, а в съответствие с установената съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, включително и с тази, представена от касатора. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г., ІV г. о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Съдът е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В този смисъл е действал в съответствие със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; както и с решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г. о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г. о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г. о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г. о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По петия въпрос. Отговор на същия е даден с решение № 307 от 1.8.2014 г, по гр.дело № 773/12 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че при ексцес, за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече репарираните.При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече възникнало облигационно правоотношение.Това разрешение на въпроса е възприето от въззивния съд и акта му е съобразен с него.Съдът се е произнесъл само и единствено относно обезщетяване на вредите, които са възникнали от новото състояние на пострадалата, като подробно е изложено, защо на обезщетяване не подлежат останалите претендирани от ищцата вреди, които са обхванати от силата на присъдено нещо на предходното съдебно решение.Следователно този въпрос не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Относно въпросите, в изложението на касатора „Асансьор-МБ-97“ ООД. По първия от поставените въпроси, настоящият съд даде отговор по-горе разглеждайки въпрос № 3 от изложението към касационната жалба на ответника. По въпрос № 2 отговор бе даден от настоящия състав на ВКС, разглеждайки въпрос № 5 от изложението към касационната жалба на касатора.Посочено бе кога става въпрос за обезщетяване на вреди от ексцес, както и ,че по този въпрос е налице съдебна практика, която изцяло е съобразена във въззивното решение.Съображенията, изложени по-горе няма да бъдат възпроизвеждани отново, достатъчно е само да се отбележи, че поставените въпроси не могат да обосноват достъп до касационен контрол, тъй като съществуващата по тях съдебна практика, която е безпротиворечива е изцяло съобразена в решаващите мотиви на съда. Относно твърдението за очевидна неправилност. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.281 т.3 ГПК.Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи.Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Относно изложението по чл.284 ал.3 ГПК на касатора-ищец Е. Ф.. Сочи се противоречие с решение № 128 от 1.8.2017 г по т.дело № 231/16 г на ВКС, ТК, Второ ТО, решение № 93/23.6.2011 г по т.д № 566/2010 г на ВКС, Второ ТО, решение № 180 от 25.6.2014 г по гр.дело № 991/14 г на ВКС, Трето ГО, решение № 161 от 17.1.2013 г по т.д. № 1040/2011 г на ВКС, ТК, Първо ТО. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира, че и по двата въпроса е налице уеднаквена и безпротиворечива съдебна практика, която е изцяло съобразена от решаващия съд.Не е налице противоречие и с посочените от касатора съдебни актове, тъй като определения от съда размер на обезщетение е съобразен с анализа на всички релевантни обстоятелства по делото и въз основа на комплексната им преценка.Съдът е отчел всички съществени обстоятелства и е приел, че резултат на ексцес са само посочените от него увреждания, а всички останали са обхваната от силата на присъдено нещо на предходното решение, където същите са изрично изброени.Несъгласието на касатора Ф. с тези мотиви е всъщност твърдение за неправилност на съдения акт, която не се разглежда в настоящата фаза по селекция на касационната жалба, а едва при произнасяне по съществото на същата.С така поставените два въпроса касаторът изразява несъгласие с приетите констатации на съда, което не е основания за допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Вредите от ексцес, необхванати от силата на присъдено нещо са само тези установени от доказателствата пред въззивната инстанция и са обезщетени справедливо на основание чл.52 ЗЗД.Обезщетение в завишен размер би влязло в разрез с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Предвид изложените мотиви, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите не си дължат разноски.Сторените разноски остават за сметка на страната, която ги е направила. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение