Определение № 25 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 6/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 105 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 2410/2020 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане молба вх. № 278/13.01.2020 г. /пощ. кл. от 10.01.2020 г./, подадена от К. Х. чрез адв. М. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 426/06.02.2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1417/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд. Срещу това определение в срока по чл.275, ал.1 ГПК е подадена частна жалба от молителя с искане да бъде отменено като неправилно. Ответниците по жалба С. Д. Л. Х. и Д. Д. Х., чрез процесуалния си представител, изразяват становище за нейната неоснователност. Ответницата Д. Р. И. не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК, с което Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна. Посочил е, че изложените в нея твърдения не покриват нито един от съставите по чл.303, ал.1, т.т. 1-7 ГПК, а молбата за отмяна е способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Молителят е изложил твърдения, че са налице новонастъпили обстоятелства, поради което се е позовал на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представил е като писмено доказателство определение № 448/10.10.2019 г. по гр. д. № 1562/2019 г. на ВКС на РБ, първо г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение № 1417/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, атакуван с молбата за отмяна. С молбата е представено и определение № 165/10.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1560/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., което е постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С него въззивното решение /в частта с характер на определение/ е допуснато частично до касационно обжалване, и след неговата отмяна е изменено, на основание чл.248 ГПК, първоинстанционното решение в частта за разноските, направени при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. В обжалваното определение съставът на Първо гражданско отделение е посочил, че съгласно чл.303, ал.1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под „обстоятелства“ законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Определенията, на които молителят се позовава, не съставляват такива обстоятелства, тъй като нямат значение за пораждането, изменението или погасяването на спорното право. Те са съдебни актове, постановени в рамките на същото съдебно производство, в което е постановено и влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, и са необходимото условие, за да влезе същото в сила, т. е. значението им е от процесуалноправно естество. Определенията не могат да бъдат квалифицирани и като нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Приел е също така, че не може да послужи като основание за отмяна и позоваването на изтекла в полза на молителя придобивна давност. То не е ново обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба, а е твърдение, свързано с факти, които са били въведени и обсъдени от съда по иска за ревандикация като правопрекратяващо възражение с период на владението от 21.12.2009 г. до 30.12.2015 г., и е било прието за неоснователно. Що се отнася до позоваването на изтекла придобивна давност до 10.10.2019 г. това е твърдение за нов факт, осъществил се след приключване на съдебното дирене в инстанциите по същество, поради което е ирелевантно за производството по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Посочил е, че останалата част от изложението в молбата за отмяна съдържа оплаквания за неправилност на решенията в приключилото производство по иска за ревандикация поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които по естестеството си представляват основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания по чл.303, ал.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. По отношение на доводите за липса на представителна власт на пълномощника на ищците и за лишаване на подпомагащата ответника /сега молител/ страна от възможност да участва в делото, е счел, че не касаят правоотношение между молителя и неговия процесуален представител, нито участието на молителя в делото, а с възможността да упражнява чужди права молителят не разполага, поради което и не може да се приеме, че тези доводи покриват основанието по чл.303, ал.1, т.5, предл.1 и 2 ГПК. С разпоредбите на чл.303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по нейната допустимост. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл.280, ал.1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл.305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. Именно такава проверка е извършена с обжалвания съдебен акт, като е прието, че не са налице конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на поне едно от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна. Не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Изложените доводи за лишаване от възможността за участие в процеса на друга страна в процеса /подпомагащата/, също не могат да обосноват твърдение за наличието на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Оплакванията в останалата си част съставляват такива за неправилност на съдебния акт и които не съставляват основания за отмяна на влязло в сила решение. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., като е извършил горната проверка, правилно е приел, че молбата за отмяна е недопустима. В обобщение, молителят не е изпълнил изискването на закона, обуславящо положителната преценка за допустимост на молбата за отмяна. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.