Определение № 465 от 11.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 356/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 16547/15.02.2012г. на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 14.04.2011г., постановено ч.гр.д.№ 5825/2010г. на Софийския градски съд, с което е върната касационна жалба вх.№ 69900/12.10.2010г. срещу определение от 02.06.2010г. за оставяне без уважение на частна жалба срещу разпореждане от 21.11.2008г. за връщане на въззивна жалба по гр.д.№ 5669/04г. на Софийския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че с разпореждане от 09.02.2011г., съобщено на касатора на 28.03.2011г. по реда на чл.51, ал.2 ГПК /отм./, частната касационна жалба е оставена без движение с указания на ВКС за представяне на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК и на доказателства /съдебни актове/ в подкрепа на поддържаното основание с предупреждение за последиците от неизпълнението им. Касаторът не е изпълнил указания на съда в определения срок, поради частната касационната жалба е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.275, ал.2 ГПК. Разпореждането е правилно. Съобщението с указанията на съда е редовно връщано на жалбоподателя на 28.03.2011г. чрез пълномощника му, посочен и като съдебен адресат. Това обстоятелство не се оспорва в частната жалба, а всички основания за пропущането на срока за отстраняване на нередовностите на жалбата са относими по молба за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК. По тези съображения обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд