Определение № 60426 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2034/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община Белово против решение №196 от 09.07.2020г. по т.д.87/2020г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба –„Българска банка за развитие“АД, чрез пълномощника си –юрк. Б. Г. – Д. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.Същото становище поддържа и третото лице – помагач на страната на ищеца- “Еко – хидро -90“ООД, [населено място]. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Б. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в каквато хипотеза е поставил три въпроса – 1/ Коя е дължимата сума по Договор за обществена поръчка, финансирана чрез публични средства, при наличие на клауза в него за одобрение на всички разплащания от разплащателен орган. Тази, която се претендира от страна на изпълнителя по договора или тази, която е одобрена от разплащателния орган“. 2/ „ Отказаната за разплащане разлика между двете суми, може ли да се приеме, че е част от възнаграждението на Изпълнителя по същия Договор за обществена поръчка“. И 3 / „Следва ли да се приеме за валидно извършено признание за наличие на задължения на страна по договор за обществена поръчка при условие, че приемането на работата и размера на сумите следва да се одобрят от разплащателния орган“. Страната подробно е развила оплакванията си по съществото на спора, като е поддържала в защита на предявения иск това, че не дължи суми за извършеното и приети от нея СМР съгласно договора за обществена поръчка с праводателя на ищеца, тъй като ДФ „ Земеделие“ в качеството му на разплащателен орган, след като не е одобрил представените му от изпълнителя фактури е принудил същият да ги коригира, като това била окончателната сума – изплатена и одобрена от органа и следователно единствено дължимата.Посочено е още, че претендираната от ищеца сума е разликата, за която разплащателния орган не бил дал съгласие и не я бил приел, поради което същата била недължима. В заключение на така изложената поддържана в цялото съдебно производство защитна теза е посочено още, че приемайки „ обратното“ въззивният съд постановил „неправилно, незаконосъобразно и необосновано“ решение. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Първите три въпроса не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,тъй като не са свързани с решаващите мотиви на състава, а са обосновани с общо формулиране на предмета на спор. Освен това същите са хипотетични и фактически т.е. обхващат конкретни по спора факти, интерпретирани съобразно разбирането на страната за тях, а не правни и пряко свързани с конкретните решаващи изводи на състава,обусловили постановения правен резултат. каквито следва да бъдат тези по чл.280, ал.1 ГПК / арг. т.1 ТРОСГТК І 1 / 09г./. Дори, обаче, и да бъде изведен релевантен въпрос от така формулираните, касаторът не обосновава и допълнителен критерий. Развитите оплаквания на страната за неправилност на изводите на състава са ирелевантни към поддържаното основание, което и не е обосновано, съгласно разяснената му дефинитивност с т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжа лване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение