Определение № 50140 от 04.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1385/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Графена груп“ ЕООД, [населено място] против определение № 981 от 11.04.2022 г. по ч. т. дело № 1027/2022 година на Апелативен съд-София, 11 търговски състав. В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът – УМБАЛ /Университетска многопрофилна болница за активно лечение/ „Александровска“ ЕАД, [населено място] поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. С цитираното определение е отменено определение № 2473 от 29.03.2022 г. по ч. гр. дело № 3172/2022 г. на СГС, с което е отхвърлена молбата на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който УМБАЛ „Александровска“ ЕАД ще предяви срещу „Графена груп“ ЕООД за сумата 596620.94 лв., представляваща заплатен аванс по договор Д-0581/21.08.2020 г., с предмет извършване на строително-монтажни работи по сградния фонд „Клиника по пропедевтика на вътрешни болести“, с издадена за нея данъчна фактура № 113/01.09.2020 г., като вместо него е постановено допускане на основание чл. 390 и сл. ГПК обезпечение на посочения бъдещ иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството„Графена груп“ ЕООД до общия размер на дължимата сума от 596620.94 лв. Съдът е определил парична гаранция в размер на 59000 лв., както и е постановил да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена гаранция. За да постанови този резултат съставът е посочил кои са предпоставките за допускане обезпечение на бъдещ иск, констатирал е още, че същите са налице, както и че молителят има обезпечителна нужда. Прието е, че обезпечението следва да се допусне в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 ГПК при определен размер от 59000 лв.За допустима и подходяща е приета първата поискана обезпечителна мярка–запор върху банкови сметки на дружеството. Касаторът, с представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поддържал твърдения за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3, ал. 2, предл. 3 ГПК. По поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: „1. Следва ли съдилищата в производство по обезпечение на бъдещ иск да приемат наличие на основателна причина по смисъла на чл. 268 ЗЗД само по твърдение на бъдещия ищец или наличието на такава причина следва да бъде доказано в обезпечителното производство?“; „2. Може ли и допустимо ли е възложителят в производството по обезпечение на бъдещ иск да се позове на наличие на важна причина по смисъла на чл. 268 от ЗЗД, ако същият е бил неизправна страна по договора за изработка преди настъпване на твърдяната от него важна причина?“; „3. Представлява ли прекратяването на договор за предоставяне на целева парична помощ към бенефициента важна причина з а прекратяването на договор от страна на бенефициента, включително и за изработка, по който бенефициентът на целева помощ има качеството на възложител?“; „4. Освобождава ли се бенефициентът по договор за предоставяне на целева парична помощ от задълженията си по сключен от него договор за изработка като възложител, в случай на непредоставяне на целева финансова помощ или в случай на прекратяване на договора за предоставяне на финансова целева помощ, ако това условие не е било договорено изрично между страните по сключения между бенефициента и изпълнителя по договор за изработка?“. Страната е развила оплаквания за неправилност на определението, чрез разбирането си за неоснователност на искането за налагане на обезпечение, квалифицирани от нея по чл.280,ал.2, предл.3-то ГПК Касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки за допускане на касационно обжалване. Първият и вторият от цитираните въпроси не са съобразени с решаващите изводи на състава. В мотивите на определението е приет изводът, че бъдещ иск по чл. 258 ЗЗД е процесуално допустим, както и е обосновано съображение за наличие на предпоставки по чл. 391, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 ГПК. Въззивният съд е решил, че обезпечението следва да се допусне в посочената хипотеза след внасяне на парична гаранция в размер на 59 000 лв., като за допустима и подходяща е приета първата поискана обезпечителна мярка–запор върху банкови сметки на дружеството. Относимостта на хипотезите, регламентирани в цитираните разпоредби към конкретния случай е аргументирана с разбирането на състава, че в производството по чл. 390 ГПК не е необходимо пълно доказване на исковите претенции, а е достатъчно представяне на писмени доказателства, от които да се направи обоснован извод за вероятната основателност на иска. В тази връзка преценката, изложена от състава е, че представените доказателства - договор Д-0581/21.08.2020 г. с предмет извършване на строително-монтажни работи по сградния фонд „Клиника по пропедевтика на вътрешни болести“, доклад от 14.01.2020 г. от Г. Д., началник отдел „Обществени поръчки“ в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД установяват релевантните за спора факти, т.е. факти, пораждащи претендираното право. По така формираните в определението изводи страната не поставя правни въпроси. И първият и втория въпрос са по част от съществото на спора, тъй като засягат начина за доказване на основателна причина по чл. 268 ЗЗД, а такава хипотеза не е обсъждана от въззивния съд. Във втория въпрос е включена хипотеза, която произтича от защитно становище на ответника по молбата, че ищецът е бил неизправна страна по договора за изработка и предполага една по – далечна фаза на процеса, не само предявяване на иска, но и завършване разглеждането на делото. Въпросната хипотеза, определя въпроса като ирелевантен, предвид формулирането му, без да се съобрази съдържанието на решаващите мотиви. Основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК се извежда само от правен въпрос, изведен от мотивите на съда, обусловили постановения правен резултат. Въпроси по съществото на спора, както и по становища на страните, не са общи основания, съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС. Затова първият и вторият от цитираните въпроси не могат да послужат за селектиране на жалбата. Освен това не са въведени допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто нормативен текст е възпроизведен, без отразеният в него фактически състав да е мотивиран. Този аргумент се отнася и до двете хипотези на основанието - немотивиране на съображения за промяна на съдебна практика, формирана при неточно тълкуване на закона или до промяна на съдебна практика, която не е актуална, с оглед изменение на законодателството или обществените условия, при които е създадена, а в хипотезата на развитие на правото, необосноваване на доводи за конкретно посочени норми, които са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. Касаторът не е съобразил разрешенията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които допускането на касационен контрол е обусловено от кумулативното наличие на общи и допълнителни основания /предпоставки/, без които селектирането на касационната жалба не може да се проведе. Третият и четвъртият от цитираните въпроси подобно на първите два въпроса не са поставени въз основа на правни разрешения, приети във въззивното определение. Те са изведени от хипотези, предполагащи, както вече се отбеляза една по – далечна фаза на процеса- разглеждането на делото по предявения иск. Въпросите почиват на разбирането на частния жалбоподател, че ищецът е неизправна страна по договора за изработка и с поставянето им се изискват отговори по съществото на спора, респективно проверка на основателността на посоченото становище /представлява ли прекратяването на договор за предоставяне на целева парична помощ към бенефициента важна причина за прекратяването на договор от страна на бенефициента, включително и за изработка, освобождава ли се бенефициентът по договор за предоставяне на целева парична помощ от задълженията си по сключен от него договор за изработка като възложител и т.н./. При това тези въпроси се извеждат от становище на жалбоподателя, че ищецът е неизправна страна по договора за изработка, а не както изискват приетите с обвързващо задължително тълкуване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС правни разрешения, общите основания /правни въпроси/ да се извеждат само от решаващите изводи на въззивния съд. Затова и тези въпроси на касатора не са релевантни. Освен това не са въведени допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто нормативен текст е възпроизведен, без отразеният в него фактически състав да е мотивиран. Тук следва да се има предвид вече изложените съображения от предходните въпроси за задължението на страната да мотивира допълнителни предпоставки, след като въведе общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение следва да се обобщи, че с въведените въпроси не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението не съдържа и относими към основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК доводи. По естеството си съдържащите се в тази част от изложението твърдения са общи оплаквания за неправилност на определението, нямат характеристиката на квалифицирани форми на неправилност, чрез които се проявява очевидната неправилност като приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила и други, индивидуализиращи се в общия кръг на пороци на съдебния акт нарушения с типична характеристика, по силата на която установяването им произтича пряко и единствено от съдържанието на акта, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Твърденията на частния жалбоподател визират нарушения, които не могат да се установят без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, т.е. това са общи оплаквания за неправилност на изводите на състава, които са извън приложното поле на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Така, според частния жалбоподател, от приложените доказателства /същите не са посочени/ се установявало, че бъдещият ответник е изправна страна по процесния договор № Д-0581/21.08.2020 г. за изпълнение на строително-монтажни работи по сградния фонд на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Посочено е още, че от представените доказателства /те отново не са отразени/ безспорно се доказвало, че изпълнението по договора е започнало и изпълнителят имал право, а възложителят бил задължен да заплати направените разходи /585887.88 лв./, а отделно от това стойността на извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението на работата. Обстоятелствата, от които се извеждат изложените твърдения не са посочени и в този си аспект, същите не могат да послужат и като оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК /нормата визира различни видове нарушения/, а още по-малко като квалифицирана форма на нарушения. Горните съображения се отнасят и за твърдението, че исканата обезпечителна мярка е неподходяща. Това твърдение се свързва с окачествяване на молителя като неизправна страна по процесния договор, без да се сочат обстоятелствата, характеризиращи поведението на бъдещия ищец като поведение на неизправна страна по договора. Въз основа на въведеното по този начин изложение, частният жалбоподател развива и следващите си съображения, че „исканата обезпечителна мярка е неподходяща и неоправдано ограничава правата на бъдещия ответник“, както и че „бъдещият иск се явява явно неоснователен“. За да подкрепи становището си страната се позовава на съждението, че изводът следвал от „приложените към настоящата частна жалба доказателства“ /не е посочено кои са тези доказателства/. Цялото изложение съдържа общи и неподкрепени с доводи твърдения, които не са относими към фактическия състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а са неконкретизирани дори като общи оплаквания за неправилност на съдебния акт. В последната му част се поддържа виждането, че наложената обезпечителна мярка би довела до невъзможност за дружеството да изпълнява договорни задължения по други договори, а също че невъзможността за използване на сумите блокирала дейността на дружеството, правила невъзможно участието в търговския оборот и би довела до фалит на дружеството. Тези обстоятелства правели обезпечителната мярката неадекватна на обезпечителната нужда. Както вече се посочи не всяко нарушение на материалния и процесуален закон формира хипотези на основанието очевидна неправилност, както и не всяка необоснованост поражда очевидна неправилност, а единствено преценката на факти в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато несъответствието на извод с факт се установява от мотивите на обжалвания съдебен акт. В случая страната влага друго съдържание в разглежданото основание, като счита основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за очевидна неправилност. Мотивите, приети от въззивния съд, с оглед на които е постановено обжалваното определение не съдържат пороци, които формират основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Следва да се приеме, че с така депозираното изложение не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване. По тези съображения, Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение