Определение № 503 от 20.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на К. И. Б. и П. А. В. против определение № 2395 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 2603 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което са оставени без разглеждане подадените от тях частни жалби срещу решение от 16.01.2019 г. по в. гр. д. № 6936 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, II „Е“ състав, в частта за разноските. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, поради което молят да бъде отменено и частните им жалби да бъдат разгледани по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частните жалби са подадени в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Производството по делото е образувано по искове на „Топлофикация София“ ЕАД против П. А. В. за установяване дължимостта на 805,06 лв. главница за неизплатена топлинна енергия и 8,26 лв. лихва за забава, което е окончателно приключило с въззивно решение № 360 от 16.01.2019 г. и определение № 12626 от 23.05.2019 г. по молби за изменение на решението в частта за разноските, постановени по гр. д. № 6936 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Е“ въззивен състав. С оглед цената на исковете, която е под 5 000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение е необжалваемо, включително и в частта относно разноските. Този извод съответства на изричната процесуална норма на чл.248, ал.3, изречение второ от ГПК и на преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Тази практика се съдържа в определения № 427 от 10.7.2014 г. по гр. д. № 3944/2014 г. на Първо ГО, № 529 от 13.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2859/2012 г. на Второ ГО, № 563 от 14.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5431/2014 г. на Първо ГО, №679 от 10.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6772/2014 г. на Първо ГО, № 19 от 11.1.2012 г. по т. д. № 862/2011 г. на Второ ТО, № 2 от 3.1.2013 г. по ч. гр. д. № 568/2012 г. на Второ ГО, № 361 от 1.8.2011 г. по ч. гр. д. № 305/2011 г. на Второ ГО, № 152 от 1.6.2016 г. по гр. д. № 1896/2016 г. на Първо ГО, № 526 от 27.7.2015 г. по гр. д. № 3632/2015 г. на Четвърто ГО и много други. Обратното становище противоречи на изричната процесуална норма и би довело до абсурдния процесуален резултат страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело. По тези съображения настоящата инстанция приема, че частните жалби против решението на Софийския градски съд в частта относно разноските са недопустими, поради което правилно са били оставени без разглеждане с обжалваното определение. Ето защо това определение е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение