Определение № 50497 от 13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1991/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби - от В. С.- синдик на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ и от „Копие“ ЕАД, [населено място], чрез адв. Ал.Т. срещу различни части на решение №123 от 23.02.2022г., постановено по в.т.д. №701/2021г. на Апелативен съд- София. Синдикът на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ обжалва въззивното решение в частта, с която e потвърдено решение №900450/26.03.2021г., постановено по т.д. №80/2020г. по описа на Окръжен съд- Благоевград в частта, с която по реда на чл.694, ал.2 ТЗ е прието за установено съществуването на вземане на кредитора „Копие“ ЕАД срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ в размер на 2 000 000 лева- подлежаща на връщане сума поради отпаднало основание, представляваща част от цената на акции, издължена от „Копие“ ЕАД до датата на разваляне на договор за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., с привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като е осъден длъжникът да плати и съответна част от държавната такса по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения за необоснованост на извода на съда, че задължението на „Копие“ ЕАД за плащане на цена по процесния договор за продажба на акции в размер на 2 000 0000 лева е погасено, предвид подписания между страните протокол за прихващане на насрещни задължения от 31.08.2015г. Твърди се, че съдът не е разпределил правилно тежестта на доказване и не е обсъдил възраженията на синдика, че не е доказано изпълнение на договора за прихващане, че липсва основание за плащане и конкретното му извършване. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „ 1. Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички възражения и доводи на страните? Допустимо ли е съдът само формално да изложи мотиви, без да направи цялостна преценка в съвкупност и поотделно на установените по делото обстоятелства, съобразявайки тяхната взаимна връзка съгласно релевираните доводи и възражения на страните? и 2. При въведено изрично оплакване във въззивната жалба за неправилност на решението поради приемането на определени обстоятелства за безспорни, без провеждането на тяхно пълно и главно доказване в хода на процеса, длъжен ли е въззивният съд да мотивира и обсъди както доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, така и доводите и възраженията на страните, изложени в противоположния смисъл?“- в противоречие с практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Ответникът по жалбата „Копие“ ЕАД я оспорва като неоснователна. Излага доводи както за липсата на основание за допускане на решението в атакуваната му част до касационен контрол, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Ответникът „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ не представя отговор в законоустановения срок. Касаторът „Копие“ ЕАД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №900450/26.03.2021г., постановено по т.д. №80/2020г. по описа на Окръжен съд- Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.2 ТЗ искове за установяване съществуването на вземанията му срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл.9, ал.6, вр. чл.9, ал.3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора; сумата 4 673 900 лева- неустойка на основание чл.3, изр.второ от споразумение от 14.09.2015г. и сумата 4 673 900 лева- неустойка на основание чл.4, ал.2 от същото споразумение, както и в частта, касаеща поредността за удовлетворяването им. В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага аргументи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че с уведомлението от 05.11.2018г., отправено до „Копие“ ЕАД, с което длъжникът потвърждава задължението са в размер на 5 700 000 лева, не била прекъсната погасителната давност, тъй като липсвали доказателства, че това уведомление е достигнало до кредитора. Оспорва като необосновани и мотивите на съда за нищожност на останалите две клаузи за неустойки, договорени със споразумението от 14.09.2015г., като счита, че същите не накърняват добрите нрави, нито е налице кумулиране на две неустойки за обезщетяване на едни и същи вреди. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, вкл. като се признае поредност за удовлетворяване на вземанията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „ 1. Трябва ли волеизявлението, направено от длъжника и съдържащо признание на едно негово задължение, да бъде адресирано /оправено/ до кредитора, за да се приеме, че признанието е прекъснало давността за това вземане?; 2. В случай на отправено от длъжника волеизявление, съдържащо признание на едно негово задължение, трябва ли това волеизявление за бъде прието от кредитора, за да се приеме, че признанието е прекъснало давността за това вземане?; 3. Трябва ли кредиторът, получил изрично признание на вземането си от своя длъжник, да представи доказателства за това, че е получил признанието, за да се приеме, че последното е прекъснало давността за това вземане?“- в противоречие с практика на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Синдикът на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилността на решението в обжалваната част. Ответникът по жалбата „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими– подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди изцяло въззивното решение- и в частта, с която е уважен искът за установяване съществуването на вземане на ищеца „Копие“ ЕАД срещу ответника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 2 000 000 лева- дължима на отпаднало основание /развален договор за продажба на акции/, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ- като обезпечено със залог върху налични поименни акции, и в частта, с която са отхвърлени претенциите за установяване съществуването на останалите вземания- за сумата 5 700 000 лева и за двете суми по 4 673 900 лева- неустойки по чл.92 ЗЗД, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния състав, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на акции, по силата на който „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД прехвърля на „Копие“ ЕАД собствеността върху 18 504 340 броя обикновени налични поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, като купувачът се задължава да плати цената от 19 000 000 лева на части- 2 000 000 лева в 6-месечен срок от вписването му като едноличен собственик на капитала по партидата на дружеството в ТР и остатъка- до 18 месеца от вписването; че с допълнително споразумение от 01.04.2015г. продавачът поема допълнителни задължения във връзка с вписването на промените в ТР; че задължението за плащане на сумата 2 000 000 лева е погасено чрез прихващане с протокол за прихващане от 31.08.2015г., подписан между страните; че договорът за продажба е развален на 08.09.2015г. с едностранно изявление от купувача поради неизпълнение на задълженията на продавача; че на 14.09.2015г. между страните е подписано споразумение, с което освен обратното прехвърляне на акциите с джира се договаря и задължение на продавача да върне на купувача „Копие“ ЕАД до 08.12.2015г. сумата 2 000 000 лева- изплатена част от цената на акциите, както и да се плати сумата 5 700 000 лева- неустойка за едностранно разваляне на договора съгласно чл.9, ал.6 от договора за продажба на акции, като е предвидено, че при неизпълнение в срок се дължи неустойка в размер на 0.05% за всеки ден забава, която не може да надвишава 7 700 000 лева /чл.3/. Постигнато е съгласие за обезпечаване на вземанията на „Копие“ ЕАД да бъдат учредени от страна на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД описаните обезпечения, като при неизпълнение е договорено плащане на неустойка в размер на 0.05% на ден върху сумата 7 700 000 лева, но не повече от 7 700 000 лева /чл.4.2./. Въззивният съд намира за доказано погасяването на задължението за плащане на сумата 2 000 000 лева, представляваща част от договорената между страните продажна цена, чрез прихващане, осъществено с подписания между тях протокол за прихващане на насрещни вземания от 31.08.2015г. и признато със споразумението от 14.09.2015г., като счита, че след разваляне на договора за продажба на акции в полза на купувача „Копие“ ЕАД е възникнало вземане за сумата 2 000 000 лева, платена на отпаднало основание, поради което и претенцията, предявена по реда на чл.694, ал.2 ТЗ за установяване съществуването на това вземане, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ /обезпечено със залог върху акции/, е основателна. Апелативният съд излага мотиви за неоснователност на исковете за установяване съществуването на останалите вземания - за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл.9, ал.6, вр. чл.9, ал.3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора; за сумата 4 673 900 лева- неустойка на основание чл.3, изр.второ от споразумение от 14.09.2015г. и за сумата 4 673 900 лева- неустойка на основание чл.4, ал.2 от същото споразумение, както и в частта, касаеща поредността за удовлетворяването им. По отношение на претенцията за неустойка в размер на 5 700 000 лева съдът приема, че вземането е с падеж 08.12.2015г. /т.2 и т.3, стр. предпоследна от споразумението от 14.09.2015г./, като 3-годишният давностен срок е изтекъл на 09.12.2018г., поради което претенцията е погасена по давност. Намира, че не се доказва прекъсване на давността с признанието на задължението, направено от длъжника с уведомление от 05.11.2018г., отправено до „Копие“ ЕАД, тъй като липсват доказателства, че това уведомление е достигнало до знанието на кредитора. По отношение на останалите две претенции за неустойки са изложени доводи, че неустоечните клаузи са нищожни поради накърняване на добрите нрави. Като се позовава на разясненията, дадени с ТР №1/15.06.2010г., т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, решаващият състав счита, че договорените неустойки в чл.3 и чл.4 от споразумението от 14.09.2015г. излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като надхвърлят неколкократно размера на мораторната лихва за забава на задълженията за плащане на сумата в общ размер от 7 700 000 лева /2 000 000 лева на отпаднало основание и 5 700 000 лева неустойка за разваляне на договора за продажба на акции/ за процесния период, като изпълнението на вземанията е обезпечено и чрез учредения реален залог върху 18 504 340 броя обикновени налични поименни акции с правно на глас от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от първия касатор процесуалноправни въпроси са свързани със задълженията на въззивния съд да разреши правния спор, като изложи собствени мотиви, обсъждайки всички доводи и възражения на страните и да постанови решение въз основа на събраните доказателства, включително в хипотезата на чл.272 ГПК. Отговор на тези въпроси е даден със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора. ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с изясняване на спора от фактическа и правна страна, установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет, като изложи собствени мотиви. Съдът е длъжен да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди доводите на страните. По отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд, въпреки лаконичните собствени мотиви, не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Решаващият съдебен състав е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, които подробно ги е възпроизвел, респ. възприел като свои. Независимо от това е изложил и собствени мотиви, с които, макар и лаконично, обсъжда оплакванията на страните във въззивните жалби, включително наведените от синдика на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ твърдения за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство, както и за необоснованост на изводите на съда относно погасяването чрез прихващане на задължението на ищцовото дружество- купувач по договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., за плащане на част от договорената цена в размер на 2 000 000 лева. Въззивният съдебен състав приема, че погасяването на процесното вземане чрез прихващане е доказано по категоричен начин от приетите доказателства- неоспорения протокол за прихващане от 31.08.2015г., подписан между страните и съдържащ както признание на насрещните им задължения, вкл. процесното, така и изявления за погасяването им до размер от 2 000 000 лева /т.I, 1.2., изр.последно/, както и последващото споразумение от 15.09.2015г., с което е договорено връщането от продавача „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД на купувача „Копие“ ЕАД на сумата 2 000 000 лева, представляваща изплатената част от цената на акциите. Счита, че за настъпване на ефекта на прихващането не са необходими други доказателства, поради което намира за неоснователни оплакванията на въззивника за необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен положителният установителен иск, предявен по реда на чл.694, ал.2 ТЗ. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, още повече, че въпросите са свързани с оплаквания за необсъдени доводи и възражения относно „изпълнение на договора за прихващане“ и недоказване „плащането да има валидно основание“, както и необсъдено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по отношение на което самият касатор заявява, че вещото лице не е имало задача да изследва счетоводни записвания, отразяващи погасяване на задължението. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната от синдика на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ част до касационен контрол. Първият поставен от касатора „Копие“ ЕАД материалноправен въпрос не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на спора. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ищеца за прекъсване на погасителната давност за претенцията за неустойка в размер на 5 700 000 лева поради признание на вземането от страна на длъжника, обективирано в писмено изявление от 05.11.2018г., не защото не е адресирано до кредитора /съдът приема, че уведомлението е отправено до кредитора/, а защото няма доказателства да е достигнало до знанието му. По отношение на този въпрос не е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в хода на настоящото производство е постановено ТР №4/2019 от 14.10.2022г., по т.д. №4/2019г. на ОСГТК на ВКС, с което е уеднаквена съществувалата до момента противоречива съдебна практика, като е разяснено, че за да е налице прекъсване на давността по чл.116, б.“а“ ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика по този въпрос. Останалите два поставени от касатора „Копие“ ЕАД материалноправни въпроса, които обобщено се свеждат до въпроса – следва ли изявлението на длъжника за признаване на вземането, отправено до кредитора, да бъде получено/узнато от него, за да е налице прекъсване на давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД, отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, той като са мотивирали въззивния съд да приеме, че вземането за неустойка в размер на 5 700 000 лева, дължима при разваляне на договора, е погасено по давност, тъй като не е доказано прекъсване на давностния срок с признание на задължението, предвид липсата на доказателства за получаване на изявлението на длъжника от кредитора. По отношение на този въпрос е налице и допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид съществуващата съдебна практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения, както и дадените разяснения в мотивите на горецитираното тълкувателно решение. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения по реда на чл.694, ал.2 ТЗ иск за установяване съществуването на вземане в размер на 5 700 000 лева – неустойка за разваляне на договора съгласно чл.9, ал.6, вр. ал.3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима на основание чл.92 ЗЗД, следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- за проверка дали е налице противоречие със съдебната практика на ВКС по въпроса – следва ли изявлението на длъжника за признаване на вземането, отправено до кредитора, да бъде получено/узнато от него, за да е налице прекъсване на давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД. Останалата обжалвана от касатора „Копие“ ЕАД част от въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, тъй като по отношение на другите искове няма поставени правни въпроси. На основание чл.694, ал.7 ТЗ не се внася предварително дължимата държавна такса. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд