Определение № 650 от 14.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3625/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ „ З.” против решение № 1426 / 02.07.2015 год. по т.д.№ 1818 / 2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е осъден касатора, на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД, да заплати на [фирма] общата сума от 21 372,35 евро - обезщетение за причинени имуществени вреди от забавеното изпълнение на задължението на ответника по договор № 2498 / 22.12.2006 год. за изплащане на финансова помощ по програма С., съизмерими с изплатени от ищеца в повече, въз основа на предоговаряне с анекс № 1/19.11.2008 год. към договор за кредит № 051 – 007-001 / 06.08.2007 год., сключен от ищеца с [фирма], обусловено от забавата на ответника, такси / комисионни /, в размер на 2 822,50 евро и лихви в размер на 18 549,85 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2011 год. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.82 ЗЗД – досежно извода на съда, че претендираните от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение на ответника, както и че са били предвидими към момента на пораждане на задължението му.Страната акцентира на неотчетените от въззивния съд обстоятелства, че :1/ получаването на документа, представян на основание чл.4 ал.4 от Наредба № 15/18.05.2001 год. за условията и реда за предоставяне безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските райони в Република България / С. / - насетне в текста сочена като „Наредбата” - само по себе си не установява знание на ДФ „З. „ за действително сключен договор за кредит / доколкото се касае за писмо за намерение относно източника на самофинансиране на кандидатстващия за помощта /, нито за съдържанието на конкретния договор за кредит,респ. че с очакваната субсидия е уговорено погасяване на вноска по договора за кредит; 2/ самият договор за безвъзмездна финансова помощ не съдържа безусловно обещание за изплащане на предварително одобрената по размер помощ, доколкото последното е обусловено от действително отчетени инвестиции на кандидатстващия и осъществяването им съобразно одобрения бизнес-план, поради което и сключвайки договора за кредит същият е бил наясно, че помощ би могла да му бъде и отказана; 3/ вторият по ред кредит ищецът е договорил седмици преди изтичане срока за изплащане на финансовата помощ,поради което и със средствата по същия е бил в обективна възможност да погаси задължения по първия сключен договор за кредит, с което да избегне предоговарянето на условията по същия, като касаторът оспорва и верността на довода на ищеца,че вторият кредит е бил сключен за дофинансиране на инвестицията до общия размер на същата ,в който смисъл съдът е следвало да отчете, че двата кредита надвишават значително общия размер на инвестицията. Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,поради необосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като с предходното касационно решение - № 240/07.05.2015 г.по т.д.№ 317/2014 г. на І т.о. на ВКС, на така поставеният правен въпрос, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, е даден отговор, с който въззивнвото решение е съобразено изцяло. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищецът претендира обезщетение за вреди, на основание чл. 79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД,съизмерими с понесени от същия, в качеството на кредитополучател, допълнителни комисионни и лихви,в резултат на предоговаряне условията по сключени с [фирма] два договора за кредит,които твърди в причинна връзка със забавата на ответника, за изплащане дължимата,съгласно договор № 2498/22.12.2006 год., безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъеднителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България / насетне сочена като програма С. /.Предвид частичен отказ от иска въззивното решение в атакуваната му част касае присъдено в тежест на ответника обезщетение за вреди от предоговарянето единствено с анекс № 1 на първия по ред от сключените договори за кредит, съответно заплатени от ищеца във връзка със същото комисионни и възнаградителни по характер лихви, за периода от датата на падежа на погасителната вноска, чийто размер съответства на размера на субсидията и чието погасяване договора за кредит визира чрез същата, до датата на изплащането на субсидията. Относно дължимостта на субсидията между страните е било образувано исково производство, приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска за главница, предявен като частичен за 49 000 лева, предвид издължаването от ДФ „З.„ на сумата от 178 660 лева, на 04.08.2010 година – в хода на производството. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, съответно въззивният съд,разгледал първоначално въззивната жалба на ищеца, е потвърдил отхвърлителното решение, приемайки че независимо от забавата на ответника / за периода 19.11.2008 год. – 03.08.2010 год./,основание за която съгласно Наредбата последният не е доказал, претендираните вреди не съставляват преки и непосредствени, както и предвидими от неизпълнението му последица.С решение № 240 / 07.05.2015 год. по т.д.№ 317 / 2014 год. на І т.о. на ВКС, въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Касационното производство е допуснато,в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по правния въпрос: Как се установяват размера и предвидимостта на вредите, при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. ? Съставът на ВКС е приел, че предвидимостта на вредите ,при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С., се преценява във всеки отделен случай, с оглед вида на вредите, клаузите на съответния договор и събраните доказателства, вкл. представените при сключването на договора документи и при съобразяване специалните правила на приложимия за съответния вид договор подзаконов нормативен акт и общите правила на ЗЗД за отговорността за изпълнение на договорите. Преценката за предвидимост се осъществява към момента на сключването на договора.Изискването за предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване.В отговора на правния въпрос е възпроизведена и безпротиворечивата теоретична обосновка на вида на вредите, като преки, непосредствени и предвидими, а именно: преки са тези вреди, които нормално произтичат от неизпълнението на задължението.Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника / напр. поведение на кредитора, на трети лица, непреодолима сила / вредите са косвени. Предвидими са вредите, които нормално би следвало да се допуснат при пораждане на задължението,като закономерен резултат от неговото неизпълнение, вредите, които длъжникът, при полагане на дължимата грижа,според обстоятелствата които са били известни на страните при сключването на договора или които са могли да им бъдат известни, е могъл да предвиди. Във връзка с конкретния спор,съставът на ВКС е приел, че комисионните, както и възнаградителните лихви по договора за кредит от 06.08.2007 год., в повече от първоначално дължимите и начислими върху размера на първата погасителна вноска / която единствено в договора за кредит е уговорена за погасяване чрез субсидията, дължима от ответника и с подходящ, съобразно момента на настъпване възможната й изискуемост, падеж /, резултат от предоговаряне условията на кредита с анекс № 1/19.11.2008 год.,съставляват пряка и непосредствена, предвидима от забавата на ответника в издължаване на субсидията,последица и следва да бъдат възмездени. За да обоснове извода си за предвидимост на вредата, съдът е приел,че представеното, съгласно чл.4 ал.4 от Наредбата, писмо за намерение относно обезпечаване самоучастието в инвестицията със средства от договор за кредит / видно от съдържанието на контролен лист ОД 1 за окомплектованост и легитимност на молбата за отпускане на помощта / е напълно достатъчно да обоснове,към момента на сключване на договора, предположението, че отпуснатата помощ ще бъде използвана за погашение задълженията по кредита, което предположение произтича от преценката за обичайно, нормално и съответно на житейската логика поведение. За ответника е било предвидимо, че при несвоевременно изплащане на помощта, ищецът би бил затруднен да погасява в срок задълженията си по кредита. Съдът се е позовал и на съдържанието на договора за кредит, свидетелстващо за изрично обвързване задължението на кредитополучателя по същия със задължението на ответника по договора за безвъзмездна финансова помощ, предвид изричното предвиждане, че първата вноска от 102 250 евро / първата по ред, след договорения гратисен период / ще бъде погасена от средствата по субсидията. Предвидимостта на вредата,макар обусловена от сключването на отделно от това между страните по спора правоотношение, при това възникнало след сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ, се обосновава с обстоятелството, че сключването на този договор за кредит получателят на помощта е следвало да изпълни, като условие за да би била предоставена субсидията, доколкото финансирането на инвестициите съобразно проекта,съответно доказването им е и предпоставка за предоставяне на помощта. Делото е върнато на въззивна инстанция за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на материалния закон /чл.82 ЗЗД/, в горния смисъл, и за събиране на доказателства по установяване размера на вредите / съдебно-икономическа експертиза / При новото разглеждане на делото,въззивният съд е съобразил изцяло приетото от касационна инстанция по обосноваността на претендираните вреди / комисионни и платени в повече възнаградителни лихви, по първия от договорите за кредит от 06.07.2008 год. и то само съгласно уговореното в анекс № 1 към договора и върху размера на кореспондираща на дължимата субсидия първа погасителна вноска, за период от падежа й до издължаването на ответника – на 03.08.2010 год. /, като преки,непосредствени и предвидими към момента на пораждане задължението на ответника за изплащане на безвъзмездната финансова помощ. Присъдил е установения от експертизата размер,работила съобразно изрично указания й от касационната инстанция предмет. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,касаторът е формулирал въпроса: Съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка, по смисъла на чл. 82 ЗЗД, между забавено плащане на безвъзмездна финансова помощ по сключен договор по програма С. и претендираните от получателя на помощта имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от него допълнителни разходи по сключен договор за кредит /лихви, такси, комисионни /,с който е осигурено съфинансиране на инвестицията? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с казуална съдебна практика, както следва: реш.№39 по гр.д.№ 18/2014 год. на Ловешки окръжен съд, реш.№ 535 по т.д.№ 155/2010 год. на Софийски апелативен съд и реш.№ 643 по т.д.№ 554/2010 год. на Софийски апелативен съд, влезли в сила. Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия, ведно с обосноваване предвидимост на вредите, е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение. В решение № 240/07.05.2015 год. по т.д.№ 317/2014 год. на І т.о. ВКС има теоретична обосновка на понятието „ преки и непосредствени вреди”, но не и обосновка за причинността между конкретния вид неизпълнение и конкретния вид на вредата, независимо от крайния извод за характеристиката им на „ преки и непосредствени вреди„, безмотивно споделени, с оглед задължителните указания на касационна инстанция, от въззивния съд. Въпросът за квалификацията на конкретния вид вреди, като преки и непосредствени спрямо конкретния вид неизпълнение, не е включен в отговора на правния въпрос по т.д. № 317 / 2014 год. на І т.о. ВКС. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК - с реш.№ 643 по т.д.№ 554/2010 год. на Софийски апелативен съд и реш.№ 39 по гр.д.№ 18/2014 год. на Ловешки окръжен съд, доказано влезли в сила. В същите изрично е мотивирана липса на причинна връзка между идентичен вид вреда - лихви по договор за кредит,сключен от получателя на безвъзмездна финансова помощ по програма С. – и забавата на ДФ „ З. „. Съдилищата приемат, че „ липсва каузална обвързаност между двата договора / за безвъзмездна финансова помощ и договора за кредит / - условията на договора за кредит не обвързват ДФ „З.„. Вредата трябва да е търпима пряко от неизпълнение на задължението на противната страна,а не обусловена от друг,стоящ извън правоотношението юридически факт, какъвто е сключеният договор за банков кредит. Пряка е последицата, която е резултат от конкретния фактически състав, но не и резултат от действието на странични и допълнително обуславящи фактори, за които ответникът няма вина.Преки и непосредствени са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението,които нормалният и здрав човешки разум би следвало да допусне, че ще настъпят при пораждане на задължението „. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Касаторът, в качеството си на държавно учреждение на бюджетна издръжка / чл.11 ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители / и доколкото предмет на производството не е частно държавно вземане,не дължи държавна такса по производството, съгласно чл.84 т.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение