Определение № 826 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4323/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 905/29.10.2024 г. по гр.д. № 1453/2024 г., с което Окръжен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 895/13.05.2024 г. по гр.д. № 852/2024 г. на Районен съд – Бургас, по исковете на И. Ж. С. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД: · е признал за незаконно и отменил уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със заповед № [№]/31.12.2023 г. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · е възстановил ищеца на длъжността „административен специалист контролни функции и заместник завеждащ регистратура“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · е осъдил ответника да плати сумата 5 792.00 лв. – обезщетение за периода 14.12.2023 г. – 27.02.2024 г., в който ищецът е без работа, ведно със законната лихва от 09.02.2024 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер за сумата 23 400.00 лв. и за периода 28.02.2024 г. – 14.06.2024 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в частта, с която исковете са уважени, с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправни въпроси, свързани с юридическите факти, които пораждат правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – кога работникът не притежава необходимите качества за изпълнение на работата, и дали възникването на правото по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ разкрива особености в хипотезата на сменен/нов органен представител на търговското дружество-работодател. Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото. Решението се обжалва с насрещна касационна жалба и от И. С. в частта по отхвърления осъдителен иск с искане да бъде допуснато до касационен контрол по повдигнати процесуалноправни въпроси, с които ищецът обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Също претендира разноски. В решението се приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните възпроизвежда единствено законовото съдържание на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В нея работодателят не е изброил кои знания, умения или навици липсват нито е посочил в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата на ищеца, заемал длъжността „административен специалист с контролни функции – заместник завеждащ регистър“. Така установеното съдържание на акта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ въззивният съд е приел за достатъчно основание да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС разясни, че от изискването за индивидуализация на писменото волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ произтича задължението на работодателя да изброи кои знания, умения или навици липсват или да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. Съответства на тълкувателното решение решението, с което се приема, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, когато заповедта за уволнение възпроизвежда единствено законовото основание/съдържание на правото по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Касаторът-ответник свързва повдигнатите материалноправни въпроси с фактите, пораждащи правото по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и с произтичащи (по негово мнение) особености, когато то е упражнено от сменен/нов органен представител на дружеството-работодател. В съответствие с тълкувателното решение въззивният съд се е концентрирал само върху съдържанието на заповедта за уволнение, а не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда фактите, които пораждат правото по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и дали смененият/нов органен представител на дружество-работодател налагат особености на случая. При липсата на основания за допускане на касационния контрол по повдигнатите от касатора-ответник въпроси, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на ищеца. При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора-ответник са разноските, направени от ищеца в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът