Определение № 4281 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5145/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от С. Хр. И. частна касационна жалба срещу определение № 3236/21.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1686/2023 г. на ОС - Варна, с което е отменено определение № 5201/02.05.2023 г. по гр.д. № 1704/2023 г. на РС – Варна, с което е спряно производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т. 4 ГПК и делото е върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С писмения си отговор насрещната страна „П. недвижими имоти“ ЕООД изразява становище за недопускане на определението до касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: За да отмени определението на първоинстанционния съд,с което на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по предявения насрещен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, ОС- Варна е приел, че предмет на иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД е облигационното право на ищеца - наемодател да претендира от ответника - наемател предаване на вещта, предоставена за ползване по силата на договор за наем, като последица от твърдяното в исковата молба разваляне на договора и прекратяване на наемното правоотношение. Ищецът по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД извежда активната си материалноправна легитимация от качеството си на наемодател по договора за наем, който има само облигаторно действие, поради което собственическата легитимация на страните по него е без правно значение за валидността и пораждане на последиците му. Изложил е, че в случая с отговора на исковата молба ответникът е признал валидността на договора за наем и факта, че упражнява фактическа власт върху процесния имот, но не е релевирал правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу иска за предаване на държането, които с изтичане на срока по чл.131 от ГПК са преклудирани, а по насрещния иск е формулиран единствено петитум, но не и фактически основания, като конкретни придобивни основания не са посочени и обосновани. В този смисъл правилното разрешаване на спора по чл.233, ал.1 от ЗЗД не е обусловено от изхода на спора по установителните искове за собственост. Наред с това е посочил и че със спирането на делото се постига заобикаляне на приложимата към спора по чл.233, ал.1 от ЗЗД, разпоредба на чл.314, ал.3 от ГПК, съгласно която по искове за опразване на наети /и заети за послужване/ помещения не се допускат възражения за собственост, поради което в нарушение на специалната норма на чл.314, ал.2 от ГПК насрещните искове са отделени в самостоятелно производство, вместо недопустимото искането за приемането им за разглеждане да бъде оставено без уважение. Чрез спирането на производството по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД до приключване на спора по исковете за собственост се обезсмисля и бързината на търсената от ищеца защита, присъща на уреденото в глава двадесет и пета на ГПК бързо производство. Частната касационна жалба е недопустима. Определенията на въззивните съдилища, подлежащи на касационен контрол са изчерпателно изброени в чл.274,ал.3,т.1 и т.2 ГПК.Законът е предвидил, че на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което е отменено спиране на производството по делото не попада в нито една от изброените хипотези, поради което и не подлежи на касационен контрол. Не се касае и за определение под режима на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. По делото липсват доказателства за направени от „П. недвижими имоти“ ЕООД разноски, поради което и такива не му се дължат. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.