Определение № 36 от 02.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Г. А. Г. против въззивното решение на Врачанския окръжен съд №42 от 14.02.2020 г. по гр.д.№ 597/2019г., с което е уважен предявения срещу него ревандикационен иск. Въззивното решение не е обжалвано от ответницата Г. Р. А. и по отношение на нея то е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила като не съдът е обсъдил в цялост доказателствата по делото и доводите на страните и не е спрял делото до решаването на висяща прокурорска преписка. Ответникът И. П. Х. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключение по чл. 294 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на, с което е уважен предявеният от И. П. Х. против Г. А. Г. и Г. Р. А. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/2 ид.ч. от апартамент № 13 вх.А ет.5 в [населено място], [улица] инд. № ............ Въззивният съд е приел, че ищцата е единствен наследник на брат си Х. П. Х., починал на 14.09.2018г. независимо, че с договор по чл.212 ЗЗД той е прехвърлил наследствените си права от процесното жилище в размер на 1/2 ид.ч. с договор от 24.03.2009г., той не е отстъпил владението на имота на купувача Г. А. Г. и на купувачката от него Г. Р. А., останал е да живее в жилището до смъртта си като е упражнявал непрекъснато и трайно фактическа власт, необезпокояван от никого, в продължение на целия период от сключването на договора за покупко-продажба на наследствени права до смъртта си / 24.03.2008 г. - 14.09.2018 г. /. Ответниците никога не са посещавали процесния имот преди смъртта на Х. П. Х., предвиденият в закона период от време за придобиване правото на собственост в този настоящия случай е 10 години, като за наследодателя на ищцата, респ. за неговата наследница, следва да се приеме, че е изтекъл на 24.03.2018 г., към който момент за тях е настъпил фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Съдът е приел за ирелевантни възраженията на ответниците, че ищцата не е посещавала починалия си брат и не е полагала достатъчно грижи за него, защото тя е придобила собствеността по наследствено правоприемство като единствен наследник на Х. П. Х.. За останалата Ѕ от имота е постигната между страните съдебна спогодба в съдебното заседание на 12.07.2019 г. Аналогично на първоинстанционния съд въззивният съд не е разгледал облигационните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, които са предявени като евентуални. В изложението за допускане на касационното обжалване е посочено, че касацията е допустима при хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като с решението си въззивният съд и създадената поради неточното прилагане на закона съдебна практика, действително би довела до нарушаване на регламентирания в чл. 5 ГПК принцип на законност. Възприетите с нея правни разрешения по действието на нормативен акт предизвикват неточното му прилагане. Преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага формиране на решение от ВКС, като регулатор за решаване на идентични казуси според точния смисъл на законите. Поддържа се, че е налице и очевидна неправилност на решението, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правни въпроси, без да обсъди всички доказателства и доводи на страните, което е от значение за точното приложение на закона. При това съдържание на изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато. Непосредствено след приемането на действащия ГПК, ВКС се е произнесъл с ТР 1/2010г. на ОСГК и ТК, с което е дал задължителни за съдилищата и страните указания но приложението на разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК, съдържаща основанията за допускане на касационното обжалване. Посочено е, че и в производството по селектиране на касационните жалби при факултативното касационно обжалване, касационният съд е обвързан от формулираните от касатора правни въпроси, обосноваващи основанията на чл. 280 ал.1 ГПК. Той може само да ги преформулира и доуточни, но не може сам да ги изведе от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Правните въпроси трябва да се поставят от касатора като същевременно те не трябва да бъдат хипотетично или теоретично формулирани и да не са фактически, а да са свързани с тълкуване на конкретна правна норма, която съдът е приложил, за да разреши спора между страните. Липсата на формулиран правен въпрос според посоченото тълкувателно решение е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на решението, защото от мотивите не може да се направи извод за видимо тежко нарушение на закона, нарушение на принципите на гражданския процес или явна необоснованост. Необсъждането на всички доказателства е процесуално нарушение, което не може да се установи от мотивите, без запознаване с доказателствата по делото, каквато преценка не е относима към основанието на чл.280 ал.2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение