Определение № 390 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6308/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Х. М., чрез пълномощника им адвокат А. А., против разпореждане от 29.07.2013 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е върната касационна жалба вх. № 4693/10.07.2013 г. на Т. Х. М. против въззивно решение № 119/21.03.2013 г. по гр.д. № 464/2012 г. на Окръжен съд-Добрич. Ответникът по частната жалба Е. П. Т. не е подала писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Окръжният съд е върнал касационната жалба, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК при цена на иска от 2380.68 лв., определена съгласно чл.55 ал.1 б.”б” ГПК-отм. въз основа на ¼ от данъчната оценка на имота, предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Атакуваното разпореждане е правилно. Цената на иска се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването му. Съдебното производство е образувано на 1.08.2007 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. По така определената цена на иска, доколкото не е променяна при условията на чл.116 ГПК-отм. се преценява и допустимостта на касационното обжалване с оглед критерия по чл.280, ал.2 ГПК. В случая цената на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ в размер на ¼ от данъчната оценка на имота, предмет на предварителния договор или цената на иска е 2380.68 лв. и спорове по отношение на нея не са повдигани в срока по чл.56, ал.1 ГПК /отм./. След като въззивното решение е постановено по иск с цена под 5000 лв., то същото не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК и е влязло в сила с постановяването му, поради което и правилно е констатирано, че подадената против него касационна жалба е процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение