Определение № 1034 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. Д. П. срещу въззивното решение № 909/23.02.2023 г. по в. гр. дело № 8172/2022 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 20032329 от 15.04.2022 г. по гр.д. № 9706/2021 г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. за признаване за установено, че спрямо него е извършена дискриминация по признак обществено положение от страна на Г. П. Ч. като служебен защитник по НЧД №7031/2019 г. по описа на Софийски районен съд за периода 01.10.2019- 22.10.2019г., изразяваща се в осъществено процесуално представителство по НЧД № 7031/2019 г. по описа на Софийски районен съд, въпреки отказа от защитника на Т. Д. П., и за задължаване на Г. П. Ч. да се въздържа в бъдеще от по- нататъшни нарушения. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Г. П. Ч. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. В. Х..Подържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като жалбоподателят не е направил точно и мотивирано изложение на касационните основания. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а подадената касационна жалба – неоснователна и немотивирана. Претендира разноски, сторени в настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 1500 лв., за което представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 30.03.2023 г., където е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени.Приел е, че подържаното от касатора дискриминационно третиране не е налице.П. е подържал, че спрямо него е осъществено дискриминационно отношение по признак „обществено положение“, считано от 01.10.2019 г. до приключване на н.ч.д. № 7031/2019 г. по описа на Софийски районен съд, изразяващо се в това, че ответникът умишлено, поради користна цел, отказал да се съобрази с искането на П. да не го представлява. По делото е установено, че с протоколно определение от 23.05.2019 г. съдът назначил адв. Г. Ч. от САК за служебен защитник на ищеца по НЧД № 7031/2019 г. по описа на СРС, образувано по искане на прокурор от Софийска районна прокуратура, с правно основание чл.157 във вр. с чл.156, ал.1 във вр. с чл.155 от ЗЗ за провеждане на задължително лечение в специализирано заведение на Т. Д. П.. Съдът констатирал, че в проведеното по наказателното дело заседание от 19.09.2019 г. ищецът заявил, че не възразявал адв. Ч. да го представлява, а в заседанието от 01.10.2019 г. служебният защитник е поискал производството по делото да бъде прекратено, а искането на прокуратурата – оставено без уважение. Констатирано е още, че по делото е постановено решение, с което е оставено без уважение искането на прокурора с правно основание чл.157 във вр. с чл.156, ал.1 във вр. с чл.155 от ЗЗ за провеждане на задължително лечение в специализирано заведение на жалбоподателя. Посочено е, че независимо от изхода на делото Т. П. подал въззивна жалба срещу решението, в която посочил, че по делото не му е нужен адвокат, но ако съдът прецени за задължително, то настоява да не е адвокат Ч.. Направеното искане било оставено без уважение. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че в конкретния случай не било налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по чл.4 ЗЗДискр. Посочено е, че съгласно чл. 158, ал. 4 ЗЗ, участието на защитник е задължително в съдебната процедура, като изборът на адвокат бил задача на държавата, респ. преценка на съда, а отказът на защитника би бил ирелевантен и недопустим по аргумент от чл. 96, във вр. чл. 94, ал.1, т.1-3 и 6 от НПК. С оглед това било прието, че по делото не е доказано наличие на обосновано предположение за неблагоприятно третиране по отношение на ищеца, съгласно § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр., а посочените от жалбоподателя действия във връзка с предаването на изготвената СППЕ, която била взета от адвоката, снимана, като на ищеца била предоставена в ксерокопие, не обосновавали дискриминация, тъй като у защитника следвало да се държат всички важни документи по делото. С подадената касационна жалба е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но не е посочено основанието за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е формулиран какъвто и да било правен въпрос, а са изложени единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушаването на върховенството на закона. Не се съдържат и твърдения, вкл. бланкетни, за наличието на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивно решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, такива не могат да бъдат и изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложените оплаквания във връзка с правилността на атакувания акт не подлежат на преценка в настоящото производство по чл. 288 ГПК, имащо за предмет единствено проверката дали са налице основанията за допускане на касация. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответника сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 1500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 30.03.2023 г. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение