Определение № 60497 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.01.2021г. по гр.д.№2648/2020г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Жалбоподателят – М. М. Ч., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка на предпоставките по чл.280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от М. М. Ч. иск срещу Прокуратурата на РБългария за сумата 30000лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правато за разглеждане на делото в разумен срок. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска до пълния му размер от 100 000лева. Констатирано е, че е образувано наказателното производство по сл.д.№1/1991г. по описа на Прокуратура на въоръжените сили, преобразувано в сл.№780-ІІ от 1998г. и в досъдебно производство VІІ-048/99г. на СВСП за разледване на извършени през време на възродителния процес престъпления от петима души-по чл.162 НК-Т. Ж., Д. С., П. М., П. К. и Г. А., като е продължило само спрямо обвиняемия Г. А., с инкриминиран период от 08.05.1984г. до 13.02.1985г. за престъпление по чл.387, ал.2 НК. Установено е, че наказателното производство множество пъти е било прекратявано и преобразувано и с постановление от 08.10.2018г. е спряно от прокурор на ВОП. Констатирано е, че с молба по чл.368, ал.1 НПК от 06.11.2017г. до ВОП София ищецът е заявил желание да участвува като пострадал в досъдебната фаза, като във връзка с досъдебното производство през 2018г. в ГС София са образувани 22 дела по чл.244 НПК срещу постановлението за спиране, включително и по жалба на ищеца. Съдът е установил, че в случая продължителността на наказателното производство е около 28г. от 31.01.1991г. до февруари 2019г., когато е предявен настоящия иск, поради което е счел че същото не продължава в разумен срок. Съдът е приел, че не може да намери приложение чл.6 ЕКЗПЧОС, тъй като срещу ищеца не се води наказателно дело, а правото да участвува в наказателното дело като частен обвинител или граждански ищец е в предметния обхват, но това може да стане в съдебната фаза на производството. Прието е, че в случая възможността да потърси обезщетение за неимуществмени вреди срещу воновните според ищеца лица за насилствена смяна на името му не е обвързана от наличието на влязла в сила присъда срещу тях. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства ищецът да е проявил активност по наказателното дело след 2017г. и доколкото ищецът търпи вреди от репресиите срещу него през 1985г.-1989г., то същите не са във връзка с неприключилото в разумен срок наказателно дело. Прието е, че ищцът живее повече от 30 години в Турция, реализирал се е професионално, а и няма пречка да се върне да живее в България, поради което негативните преживявания от възродителния процес не са във връзка с неприключилия наказателен процес. Предвид така установените обстоятелства съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ е неоснователен. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи и възражения на страните, длъжен ли е ищецът по иск по чл.2б ЗОДОВ да доказва пълно и главно неимуществените вреди и отделните негативни изживявания от нарушаване правото му на решаване на делото в разумен срок, кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл.6 ЗКПЧОС, кои са са обстоятелствата/критериите/ които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл.6 ЗКПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпленията, предмет на досъдебно разследване, особено когато са привлечени като обвиняеми висши държавни ръководители и/или лица на висша държанта длъжност, както и кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза е спор за граждански права смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно поради липса на яснатя, точност и убедителност на мотивите и противоречие в мотивите и формираната воля на съда. Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпроса кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза е спор за граждански права смисъла на чл.6,пар.1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същият няма формирана практика. Що се касае до въпросите следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи и възражения на страните, длъжен ли е ищецът по иск по чл.2б ЗОДОВ да доказва пълно и главно неимуществените вреди и отделните негативни изживявания от нарушаване правото му на решаване на делото в разумен срок, кои са обстоятелствата /критериите/ които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл.6 ЗКПЧОС то по отношение на същите не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като на тях съдът е дал разрешение в съотвествие с практиката на ВКС, включително и представената от жалбоподателя такава. По отношение на въпроса кои са обстоятелствата /критериите/, които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл.6 ЗКПЧОС, кои са са обстоятелствата /критериите/ които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл.6 ЗКПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпленията, особено когато са привлечени като обвиняеми висши държавни ръководители и/или лица на висша държанта длъжност настоящият състав намира, че не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск. Настоящият състав намира, че не е налице твърдяната от жалбоподателката очевидна неправилност на решението. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от тези пороци. Предвид изложението съображения, съдът