Определение № 124 от 10.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1232/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „СИК 16“ ЕООД – [населено място], срещу решение №1251 от 16.06.2020г., постановено по т.д.№661/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение №1443/09.07.2018г. по т.д. №3372/2017г. на СГС, ТО, VI-6 състав.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на подадената от управителя на дружеството - касатор молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, е недопустимо. Сочи се, че съдилищата не са се съобразили с направеното искане за откриване на производството в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ и с изложеното в молбата твърдение за липса на имущество за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, поради което СГС е следвало да се произнесе с нарочно определение по чл.629б ТЗ, указващо последиците на чл.632, ал.1 ТЗ, и едва след това, ако разноски не бъдат предплатени, да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ. Акцентира се върху обстоятелството, че такива оплаквания са били направени с въззивната жалба, но не са били обсъдени от въззивния съд. Същевременно се излагат доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че молбата е недоказана поради липсата на неизслушана счетоводна експертиза и на представени финансови отчети на дружеството от 2015г. и 2017г. Според касатора състоянието за неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, както и трайността на затрудненото финансово състояние на дружеството, се установяват от наличните по делото доказателства. Претендира се обезсилване на въззивното решение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, респ. - отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ за обявяване свръхзадължеността и откриване производството по несъстоятелност на молителя „СИК 16“ ЕООД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните два правни въпроса, относими към оплакването на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение, посочени като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, респ. по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК а именно:

1. „ При липса на имущество у длъжника, покриващо началните разноски, следва ли съдът по несъстоятелността да постанови определение по реда на чл.629б ТЗ и представлява ли това предпоставка за развитието на делото?“. Твърди се, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №169 /15.06.2007г. по т.д.№ 654/2006г. на ВКС, ТК, I т.о. и

2. „ При констатирана нередовност по чл.628, ал.1 ТЗ на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, и при дадени указания, които не са били изпълнени в срок, следва ли съдът да постанови решение по същество или да остави молбата без разглеждане и да прекрати производството?“. Според касатора въпросът е решен от съда в противоречие с постановките в определение №178/11.04.2017г. по ч.т.д № 611/2017г. на ВКС, ТК, I т.о.

Във връзка с оплакването за неправилност на въззивното решение се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация като е поставен следния процесуалноправен въпрос:

3. „ При подадена молба от длъжника за откриване на производство по несъстоятелност, следва ли да се събират от съда доказателства или следва да се произнесе в закрито заседание само въз основа на приложените към молбата документи по чл.628, ал.1 ТЗ?“. Твърди, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №789/15.12.2005г. по гр.д.№ 427/2005г. на ВКС, ТК, I т.о.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение, постановено по реда на чл.294, ал.1 ГПК (след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с решение №134/10.02.2020г. по т.д.№206/2019г. на ВКС, ІІ т.о), въззивният състав от САС е потвърдил решение №1443/09.07.2018г., постановено по т.д. №3372/2017г., с което е отхвърлена молбата на длъжника „СИК 16“ ЕООД по чл.625 и сл. ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и определяне на началната му дата поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на търговеца.

Съобразявайки се със задължителните указания на касационната инстанция, въззивният състав е приел като доказателство представения в хода на въззивното производство междинен счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2017г. С оглед и на представените от молителя пред първата инстанция писмени доказателства въззивният съд е приел за установено, че: 1.) налице са задължения „СИК 16“ ЕООД спрямо държавата в размер на 7 558.14лв. към 05.04.2017г.; 2.) по партидата на дружеството в ТР се установява, че единственият обявен годишен финансов отчет е този за 2016г. и според отразеното по счетоводния баланс към 31.12.2016г. е налице касова наличност в размер на 15 000лв., вкл. активи с характер на вземания в размер на 11 000лв.; 3.) според междинния счетоводен баланс към 31.12.2017г., касовата наличност продължава да бъде 15 000лв., а освен наличните 11 000лв. от предходната година, са записани и 10 000лв. активи с характер на вземания, като са отразени нови задължения в размер на 30 000лв. Въззивният състав е акцентирал върху факта, че пред въззивната инстанция молителят не е ангажирал други доказателства – вкл. указаните още от първоинстанционния съд финансови отчети с всички съставни части за периода от 2015г. – 2017г., както и че при извършените служебни справки от СГС по персоналната партида на „СИК 16“ ЕООД не са били установени вписвания, отбелязвания или заличавания към Агенцията по вписванията..

За да потвърди първоинстанционното решение (препращайки към мотивите му по реда на чл.272 ГПК), въззивният съд е приел за неоснователно оплакването за недопустимост на решението поради липса на постановяване от СГС на определение по реда на чл.629б ТЗ като неотговарящо на действителното положение по делото. Съдът е подчертал, че в съдебното заседание, проведено на 19.06.2018г., първоинстанционният съд е постановил определение по чл.629б ТЗ, вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 20.06.2018, с което е определил необходима сума за първоначалните разноски за откриване на производството по несъстоятелност на „СИК 16“ЕООД, която кредиторите на дружеството да предплатят, като определената сума от 3 000лв. за покриване на първоначалните разноски, не е била внесена.

Същевременно, въззивният състав е изложил съображения за неоснователност на въззивната жалба, посочвайки че обжалваното решение е съобразено с разпоредбите в ТЗ, които в императивен порядък регламентират, че за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ следва да се установят в кумулативна даденост всички положителни материалноправни и процесуалноправни предпоставки за това съобразно нормите на чл.608 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ, съответно – чл.742 ТЗ. Според съда, предвид липсата на безспорни обективни данни за действителното финансовото състояние на въззивното дружество, пречка за установяването на което е процесуалното бездействие на същото, не може да се обоснове извод за установяване от молителя наличието на следните предпоставки за уважаване молбата на длъжника по чл.625 ТЗ, а именно: да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ или да е налице свръхзадълженост на същия по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно и имуществото на длъжника да не е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на кредиторите (арг. от чл.631 ТЗ). Въззивният съд е посочил, че в практиката на касационнната инстанция по приложението на чл.608 ТЗ еднозначно се приема, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка) на активите. В заключение съдът е приел, че липсата на доказателства, обуславящи наличието на предпоставките за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ, е предпоставка за отхвърляне на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност и за постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.2 и предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Следва да се има предвид, че поставените от касатора въпроси, свързани с твърдението му за вероятна недопустимост на въззивното решение, предпоставена от процесуални пропуски на първата инстанция, са аналогични на въпросите, формулирани в изложението към касационната жалба по т.д.№206/2019г. на ВКС, ІІ т.о., по които предходният касационен състав е взел отношение. Настоящият състав изцяло споделя становището, застъпено в определение №300/16.05.2019г. по т.д.№206/2019г. на ВКС, ІІ т.о. за липсата на вероятна недопустимост на въззивното решение във връзка с въпроса: „При липса на имущество у длъжника, покриващо началните разноски, следва ли съдът по несъстоятелността да постанови определение по реда на чл.629б ТЗ и представлява ли това предпоставка за развитието на делото?“. Предходният касационен състав е посочил, че противно на твърдението, че въпреки липсата на имущество у длъжника за покриване на началните разноски за несъстоятелността, съдът не е постановил определение по реда на чл.629б ТЗ, СГС е постановил определение при условията на чл.629б ТЗ в съдебно заседание на 19.06.2018г. и го е вписал в книгата по чл.634в ТЗ на 20.06.2018г. Отделно следва да се отбележи, че решението на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, включително и в частта му относно липсата на процесуално нарушение от страна на СГС във връзка с постановяване на определение по реда на чл.629б ТЗ, е било задължително за въззивния съд на основание чл.294, ал.1, изр.2 ГПК.

Що се отнася за твърдението за вероятна недопустимост на въззивното решение поради нередовност на молбата по чл.625 ТЗ съобразно изискванията на чл.628, ал.1 ТЗ, във връзка с което е поставен въпроса: При констатирана нередовност по чл.628, ал.1 ТЗ на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, и при дадени указания, които не са били изпълнени в срок, следва ли съдът да постанови решение по същество или да остави молбата без разглеждане и да прекрати производството?“, следва да се има предвид, че допуснатото процесуално нарушение при предходното разглеждане на делото е отстранено в хода на повторното въззивно производство, съобразно указанията, дадени с решението на ВКС.

Касаторът не е изложил доводи, относими към поддържаната от него квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В рамките на производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не следи служебно за очевидна неправилност на решението. Независимо от това обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като изводите на съда не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не е обусловил решаващата воля на въззивния съд и не е решен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросът: „ При подадена молба от длъжника за откриване на производство по несъстоятелност, следва ли да се събират от съда доказателства или следва да се произнесе в закрито заседание само въз основа на приложените към молбата документи по чл.628, ал.1 ТЗ?“. На първо място следва да се отбележи, че основният аргумент за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ е свързан с виждането на въззивния съд, че от представените с молбата и от приетите пред въззивната инстанция писмени доказателства, не се установява състояние на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост, като необходими предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност. Отделно, в посоченото от касатора решение №789/15.12.2005г. по гр.д.№ 427/2005г. на ВКС, ТК, I т.о. (постановено при действието на ГПК /отм./), не е изключена доказателствената тежест за молителя - длъжник, да установи наличието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на дружеството. Както в теорията, така и в съдебната практика, няма спор, че основанията за откриване на производството по несъстоятелност следва да бъдат доказани при условията на пълно доказване, включително, когато молбата е подадена от длъжника, като засиленото служебно начало (чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ) не освобождава длъжника от това му задължение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,