Определение № 175 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 58/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 130 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Р. М., М. А. А., Ф. А. М., А. И. И., Н. И. И., А. И. Д., Зина А. В., С. Б. Й., Р. Б. Четинкая, Зайде О. Н. и Ф. О. Х., всички от [населено място], [община], чрез процесуален представител адвокат Р. Н. от АК – С., против въззивно определение на Окръжен съд-Шумен № 685/20.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 745/2012 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 658/31.10.2012 г., постановено по гр. д. № 467/2012 г. на Районен съд–Нови Пазар за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения от касаторите иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без посочен материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Изложени са доводи, че разрешенията с Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК н случая са неприложими, тъй като исковата молба е подадена преди приемането на същото, както и че посоченото тълкувателно решение противоречи на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК по прилагане разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос, обусловил изводите на въззивния съд. Недопустимо е правният въпрос да се извежда служебно от Върховния касационен съд, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, касаторите не са посочили правен въпрос от значение за постановения правен резултат, по който да се е произнесъл Шуменски окръжен съд и не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са изпълнени и специалните предпоставки на т. 3 от посочената разпоредба. С приемането на ТР № 5/14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК /т. 3/ се преодоля противоречива съдебна практика по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове. Въззивният съд е постановил обжалваното определение съобразно разрешението, дадено в посоченото тълкувателно решение по въпросите предмет на настоящия спор. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение