Определение № 1253 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 489/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 599/10.12.2024 г. по в. гр. д. № 479/2024 г. на ОС-Смолян е потвърдено определение № 795/31.10.2024 г. по гр. д. № 1277/2024 г. на РС-Смолян, с което е прекратено производството по предявения от Ц. А. Ч. срещу Г. А. Д. иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на притежаваната от нея 1/3 ид. част от ПИ [№] и [№] по КККР на [населено място] в размер на 200 лв. месечно, считано от 28.10.2024 г. – датата на подаване на исковата молба. Въззивният съд е приел, че както в исковата, така и в уточнителната молба не са въведени твърдения за кой период от време ищцата е била лишена от ползване на процесния имот; липсват и твърдения за отправено искане за ползване на въпросните имоти или за изплащане на обезщетение за лишаване от ползването им. Правилно районният съд приел, че претенцията по чл.31, ал.2 ЗС касае бъдещ период – от предявяване на иска. Частна касационна жалба срещу въззивното определение в посочената част е подадена от Ц. А. Ч.. Жалбоподателката поддържа, че е предявила срещу съсобственика си Г. А. Д. иск по чл.108 ЗС, съединен с иск по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за ползването на нейната част от имота. Неправилен бил изводът на съда, че искът по чл.31, ал.2 ЗС е преждевременно предявен. Съдът трябвало да се произнесе по съществото на този иск. С уточнението на исковата молба било отправено писмено поискване по чл.31, ал.2 ЗС. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустим ли е за разглеждане иск по чл.31, ал.2 ЗС, обективно и субективно съединен с иск по чл.108 ЗС, при наличие на писмено поискване за обезщетение. Отделно се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Въпреки приетото от въззивния съд, че доводите в частната жалба съответстват на приетото в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 78/2012 г. на ОСГК на ВКС, по отношение на писменото поискване съдът посочил, че „не се въвеждат твърдения за кой период от време е била лишена от ползване, като липсват твърдения за отправено искане за ползване или за изплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от това ползване“. Този извод не кореспондирал с правната конструкция на предявените искове и можела да бъде отнесена към друга такава – по чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК, в който законът не допуска защита на субективно материално право, което не е възникнало. Ответникът в производството Г. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Поддържа, че поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не съответства на правния проблем, който е разрешил въззивният съд. Позовава се на практика на ВКС, според която е недопустимо да се присъжда обезщетение за бъдеще време и да се претендират суми за времето след подаване на исковата молба - определение № 2183 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2022 г., II г. о. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението правен въпрос дали е допустим иск по чл.31, ал.2 ЗС, обективно и субективно съединен с иск по чл.108 ЗС, при наличие на писмено поискване за обезщетение, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че искът по чл.31, ал.2 ЗС в случая е недопустим, но не защото е обективно съединен с иск по чл.108 ЗС и не защото няма писмена покана, а защото с него се търси обезщетение за период след предявяване на исковата молба. Този извод съответства на практиката на ВКС, отразена в решение № 23 от 1.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2825/2021 г., II г. о. В него е прието, че съгласно чл.124, ал.2 ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Прието е също, че в приложното поле на тази разпоредба не попада вземането по чл.31, ал.2 ЗС за период след предявяване на иска, тъй като неговото възникване е обусловено от бъдещо действие на ответника - ползването на имота, преценката на което не би могла да бъде извършена предварително преди осъществяването му. Прието е също, че тъй като законът не допуска съдебна защита на субективно материално право, което не е възникнало, предявеният по реда на чл.124, ал.2 ГПК иск по чл.31, ал.2 ЗС е недопустим. Също и в решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., е прието, че е недопустимо да се присъжда претендирано от съсобствениците обезщетение за бъдеще време на основание чл.31, ал.2 ЗС. Единственото изключение от посоченото разрешение касае привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК. Според тази разпоредба в решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Обезщетението, което съдът определя в тези случаи, е месечна сума, която се дължи за времето на висящия съдебен процес от влизане в сила на решението по чл.344, ал.2 ГПК до приключване на делбата. Следователно – искът по чл.31, ал.2 ЗС винаги има за предмет обезщетение за минал период от време преди предявяване на иска, а претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС, е само за в бъдеще време. Това разрешение е дадено изрично с определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., постановено в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, както и в определение № 475 от 17.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2258/2013 г., IV г. о. Извън делбеното производство е недопустимо да се предявява иск по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за период след предявяване на исковата молба. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. При прочита на въззивното определение не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. При този изход на делото на ответника Г. Д. следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение