Определение № 53 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2786/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу тази част от Решение № 358 от 26.02.2014 год. по гр.д.№ 3883/2013 год. на Софийски апелативен съд с която са приети за основателни за сумите над 48500 лв. предявените от А. М. А. и Т. К. А. срещу ЗК [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД. Спорът е разгледан при участието на третите лица помагачи Г. Р. Г. и Виолета Ц. Г.. В представен по реда и в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответниците по касация А. и Т. А., чрез процесуалния си представител са изразили становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендират разноски. Ищците А. М. А. и Т. К. А. са родители и наследници на К. А. М.. Праводателят на ищците е починал 16.09.2007 год. в резултат на ПТП, вина за което има неправоспособният водач на л.а.”Ситроен ZX” Р. Г. Р., който също е загинал при произшествието. Поради това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК [фирма], Т. и А. А. са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 98500 лв. за всеки един от тях. В предходно производство по частичен иск са им били присъдени по 1500 лв. обезщетение за всеки от тях. Няма спор, Р. Р. е бил неправоспособен. От експертизите в досъдебното производство е установена употребата на алкохол в концентрация 2.01 промила от страна на водача на автомобила, чийто пътник е бил починалият К. А.. Неговата алкохолна проба също е била положителна – 2.5 промила. Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че в качеството на пътник в лекия автомобил, А. е знаел, че водачът Р. управлява автомобила след употреба на алкохол. Привлякъл е като трети лица помагачи родителите на Р. Р.. Първоинстанционният съд е счел, че е налице 50% съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващ се в това, че пострадалият се е съгласил да пътува в лекия автомобил, знаейки, че водачът му е употребил алкохол. Съставът на САС е счел, че съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер. Счел е за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат, поради това, че не е установено Х. да е знаел за въздействието на алкохола върху водача Р.. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса за допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, който се е съгласил да бъде превозван от водач на МПС, за който знае, че е употребил алкохол. Производството по делото е било спряно до приключването на Съдебният състав счита, че производството по чл.288 ГПК следва да бъде спряно до приключването на ТР № 1/2014 год. на ОСТК и възобновено след обявяването му. Произнасянето на въззивния съд по посочения от касатора правен въпрос противоречи на приетото от ОСТК на ВКС с т.7 на Тълкувателното решение, поради което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Касаторът ще следва да внесе на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2000 лв. (2% върху обжалваемия интерес) и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.