Определение № 67 от 03.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 142/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 102/25.06.2010г., постановено по т.д.№ 103/2010г., с което Добричкият окръжен съд е потвърдил решение № 29/01.03.2010г. по гр.д.№ 309/09г. на Балчишкия районен съд за признаване за установено, че [фирма], к.к.”А.”, общ.Б. има вземания спрямо касатора в размер на 9029.54 лв. – цена по договори за продажба и за изработка и 3350.75 лв. – обезщетения за забава, както и е отхвърлено възражението за прихващане на касатора в размер на 4795.56 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземанията по издадена заповед за изпълнение № 398/07.05.09г. съществуват и произтичат от договори за продажба и за изработка. Възражението за прихващане на ответника с възнаграждение за извършени транспортни услуги е счетено за недоказано. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя въпросите по приложението на чл.144 и чл.145 ГПК във връзка с допустимостта на доказателствени искания, направени от ответника в първото по делото открито съдебно заседание след покана от съда към ищеца да уточни исковата си претенция и да изрази становището си по възражение на ответника за прихващане, заявено в отговора на исковата молба. По тези въпроси съществува произнасяне по реда на чл.290 ГПК в: Решение № 358/18.06.2010г. по гр.д.№ 1183/09г. на ІІІ г.о., Решение № 644/12.10.2010г. по гр.д.№ 1269/09г. на ІV г.о., Решение № 429/21.06.2010г. по гр.д.№ 1151/09г. на І г.о., Решение № 310/30.07.2010г. по гр.д.№ 1086/09г. на ІІ г.о., Решение № 163/17.01.2012г. по т.д.№ 965/10г. на І т.о. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 247.60 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд