Определение № 2203 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3485/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на И. И. С., Я. И. С., Гиздава Г. С. и Ю. Л. П. чрез адвокат В. С. касационна жалба с вх.№ 6607 от 23.05.2023 г. срещу решение № 141/ 16.03.2023 г. по в. гр. д. № 884/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отменено решение № 900263 от 18.08.2022 г. по гр.д. № 1212/2020 г. на Районен съд Сандански за отхвърляне на иска за делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място] и е постановено допускане до делба на този имот.

Касаторите считат, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали ПИ с идентификатор [№] е съсобствен или помещенията в тази половина са прилежащи части - мазета, обслужващи жилищните етажи в сградата и са индивидуална собственост на етажните собственици. Считат, че при прехвърлянето през 1975 г. на конкретни обекти от триетажната жилищна сграда на тримата си сина първоначалните й собственици са се разпоредили и с конкретни помещения от северната половина на партерния етаж, предназначени за мазета. От този момент всеки от обектите се владеел без оспорване от собствениците на съответните жилища в етажната собственост. Процесните помещения не били самостоятелни обекти, а принадлежали към съответните жилищни етажи. Неправилно въззивният съд приел, че след като не е доказано приобретателите на жилищните имоти да са постигнали съгласие за промяна предназначението на партерния етаж, той е обща част по предназначение и съсобствен между притежателите на обекти в етажната собственост.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд:

1. Кой е меродавният момент, към който се преценява статутът на

помещения (мазета), находящи се в сграда етажна собственост, възникнала чрез продажба от едноличния собственик на сградата на етажи с прилежащи помещения за мазета в партерния етаж: предназначението, което собственикът е придал на обособеното помещение за мазе преди и по време на възникване на етажната собственост или релевантният момент е предназначението на обособеното помещение по архитектурен проект преди възникване на етажната собственост. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в решение № 154 от 26.10.2015 г. по гр.д. № 1425/2015 г. на І г.о. на ВКС.

2. По какви критерии следва да се прецени дали обект, заснет като

самостоятелен в кадастралната карта, съставлява обща част на сграда в режим на етажна собственост. По този въпрос се сочи противоречие с решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д. № 4994/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС; решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр.д. № 1940/2009 г. на І г.о.; решение № 52 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 1896/2009 г. на І г.о. на ВКС.

3. Относно възможността да се придобие на основание давностно

владение правото на собственост върху обект – мазе, представляващ принадлежност към етаж в жилищна сграда, от собственика на етажа. Твърди се противоречие с решение № 52 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 1896/2009 г. на І г.о. на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация изразяват чрез адв.Е. П. становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е разрешил спор за делба на два обекта в партерния етаж на жилищна сграда, построена от Р. С. и В. С. в режим на СИО. Приел е, че през 1975 г. Р. С. и В. С. са продали на В. С. и Р. С. целия втори жилищен етаж от къщата, ведно с 1/3 идеална част от северната половина на партерния етаж за мазе, която третина се състои от западното помещение; на И. С. и Л. С. са продали целия трети етаж от къщата, ведно с 2/3 идеални части от северната половина на партерния етаж за мазе, която представлява източното помещение. Намерил, че след посочените сделки партерният етаж на сградата, който се състои от северна и южна част, е останал съсобствен между наследниците на Р. С. и В. С..

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от В. И. срещу И. С. (починал и заместен в процеса от И. И. С. и Я. И. С.), Гиздава С., Ю. П. и В. Й. иск за делба на самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], Окръжен съд Благоевград приел, че спорната северна част от партерния етаж на сградата по архитектурен проект е била предназначена за търговски обект - магазин и склад; липсвали доказателства при сделките от 1975 г. приобретателите да са се съгласили с волята на продавачите и да са приели ползването на северната част от приземния етаж като мазе, следователно не била извършена промяна на предназначението на тази част. Съдът констатирал, че спорният имот представлява самостоятелен обект на право на собственост и може да бъде предмет на правни сделки и делба.

Възражението на ответниците за придобиване по давност на отделните помещения в процесната част е намерено за недоказано предвид липсата на доказателства за упражнявано владение само за себе си от отделните наследници върху конкретно помещение чрез отблъсване владението на останалите съсобственици.

При тези мотиви на въззивния акт касационният контрол следва да бъде допуснат по повдигнатия от касаторите първи въпрос, който е включен в предмета на спора и обуславя изводите на съда за допускане до делба на самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.2035.1.3 по КК и КР на [населено място]. С приложените решения на ВКС № 154 от 26.10.2015 г. по гр.д. № 1425/2015 г. на І г.о. и № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д. № 4994/2015 г. на ІІ г.о. е обоснован и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване за проверка за противоречие на обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС. Изложените от въззивния съд съображения по този въпрос противоречат на становището, изразено в посочените решения, според които меродавният момент, към който се преценява статутът на едно помещение като самостоятелен обект на правото, като принадлежност към главен обект или като обща част по смисъла на чл.38 ЗС, е моментът на възникване на етажната собственост и предназначението, което помещението е получило в този момент.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение