Определение № 2579 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3363/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 68759/14.06.2024 г., подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адвокат Г. Г., срещу решение № 2411 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 9835/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20029323 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 50746/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Ж. М. Н. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като вместо това въззивният съд е признал за установено по отношение на Ж. М. Н., че „Уникредит Булбанк“ АД е собственик на недвижим имот, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-6866/19.05.2014 г. на началника на СГКК, с адрес: [населено място], район „П.“, С. о., в. з. „М. д.“, с площ от 798 кв.м, а съгласно документ за собственост - постановление за възлагане на недвижим имот от 26.05.1995 г. на Б. И., съдия-изпълнител при Районен съд - София, по изп. д. № 3565/1993 г., представляващ дворно място, цялото с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел *-*, * от кв. 18 по плана на С., Б., в. з. „М. д. - Г.“, при съседи: улица, парцел *, парцел * и парцел *; потвърдено е първоинстанционото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД срещу П. Г. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно недвижим имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 798 кв.м.

Въззивният съд е съобразил, че СРС е сезиран с пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС - за установяване по отношение на ответниците на правото на собственост на ищцовото дружество върху ПИ с идентификатор * съгласно КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: [населено място], район „П.“, С. о., в. з. „М. д.“, с площ от 798 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за вилна сграда, при съседи: ПИ с идентификатори *, *, *, който имот съгласно документ за собственост съставлява УПИ *-*, * в кв. 18 по плана на [населено място], обл. С., местност вилна зона „М. д.“, целият УПИ с площ от 792 кв.м, при съседи по скица: УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, *, и за осъждане на П. Г. П. да предаде владението върху имота. Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД легитимира правото си на собственост с постановление за възлагане на недвижим имот от 26.05.1995 г. на Б. И., съдия-изпълнител при Районен съд – София, по изп. д. № 3565/1993 г. и със следните актове, легитимиращи длъжника в изпълнителното дело и неговите праводатели, като собственици на спорния имот: нот. акт за собственост на придобит имот по З.Р.П.В.П.В.Н.Н. № 68, том XXV, дело № 4357/1971 г., съдебен протокол по гр. д. № 1352/1988 г. по описа на Благоевския районен съд, нот. акт за продажба на недвижим имот № 43, том XXXV, дело № 18322/1992 г. В условията на евентуалност навежда второ придобивно основание - придобиване на правото на собственост върху имота чрез добросъвестно давностно владение в периода м. ноември 1997 г. - м. ноември 2002 г. Ответницата П. Г. П. легитимира своето право на собственост с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том I, peг. № 10984, дело № 102 от 2014 г., както и със следните актове, легитимиращи праводателя й, респ. праводателите на последния, като собственици на спорния имот: нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том IV, peг. № 6806, дело № 534 от 2003 г., нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том I, peг. № 914, дело № 53 от 2004 г. В условията на евентуалност навежда възражение за придобиване на процесния имот чрез добросъвестно владение в периода от 02.03.2004 г. (датата на придобиване на имота от Г. М.) до 02.03.2009 г., евентуално чрез давностно владение в периода 02.03.2004 г. - 26.07.2017 г., вкл., като е присъединила владението на праводателя си Г. М. в периода 02.03.2004 г. - 11.09.2014 г. и лично е владяла спорния имот в периода от 11.09.2014 г. до датата на исковата молба – 26.07.2017 г.

Софийски градски съд е взел предвид следните писмени доказателства: нот. акт за собственост на недвижим имот по давност № 188, том XII, дело № 2383/1967 г., с който на 24.11.1967 г. А. С. И. е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с постройка (вила) от 1900 кв.м, при граници: Н. К., ливада на ТКЗС и от двете страни път, съставляващо част от имот пл. № * от кв. 18 по плана на вилна зона „М. д.“, м. „Г.“; нот. акт за дарение на недвижим имот № 117, том XIV, дело № 2469/1970 г., съгласно който на 29.05.1970 г. А. С. И. е дарил на сина си И. А. С. следния свой собствен недвижим имот: 400/1900 ид. ч. от имот с пл. № *, без сградите в него, целият с пространство от 2260 кв.м, части от който са включени като основи на парцели * и *, а за друга част заедно с имот с пл. № * е отреден в идеална съсобственост парцел * (парцелите с неуредени сметки по регулация, попадащи в кв. 18 по плана на вилна зона „М. д. - Г.“ – С.), при съседи на имота: от две страни път, Н. К. и ливада на ТКЗС; нот. акт за собственост на придобит имот по З.Р.П.В.П.В.Н.Н. № 68, том XXV, дело № 4357/1971 г., с който на 24.09.1971 г. ТКЗС „Витоша“, кв. "Симеоново", София е продало на Л. Н. В. празно вилно място, цялото с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел *-*, * от кв. 18 по плана на в. з. „М. д. - Г.“, при съседи: [улица] и *-*, за сумата от 936 лв., които купувачът е изплатил изцяло на продавача съгласно уведомително писмо от 19.04.1971 г.; препис от съдебен протокол по гр. д. № 651/1974 г. на Софийски районен съд, по силата на който в изключителен дял на съделителя И. А. С. е поставен следният имот: празно дворно място от 980 кв.м, урегулирано в парцел * с пл. № * по плана на [населено място], С. о., м. „М. д. - Г.“, при граници: улица, Л. В., Н. К. и парцел *, който по тази делба се дава на А. С. И.; препис от съдебен протокол по гр. д. № 1352/1988 г. по описа на Благоевския районен съд, по силата на който в изключителен дял на съделителката Н. Д. В. са поставени недвижими имоти, сред които празно вилно място, цялото с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел *-*, * от кв. 18 по плана на в. з. „М. д. - Г.“, при съседи: [улица] и *-*; нот. акт за продажба на недвижим имот № 43, том XXXV, дело № 18322/1992 г., с който на 13.11.1992 г. Н. Д. В. е продала на А. А. А. празно дворно място, цялото с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел * - *, * от кв. 18 по плана на С., Б., в. з. „М. д. - Г.“, при съседи на мястото по легитимационния нотариален акт № 68, том XXV, дело № 4357/1971 г.: [улица] и *-*, а по скица № 531/1992 г. на ТОА „Панчарево“: улица, парцели *-*, *-*, *-*; постановление за възлагане на недвижим имот от 26.05.1995 г. на Б. И., съдия-изпълнител при Районен съд – София, по изп. д. № 3565/1993 г., влязло в сила на 26.06.1995 г. и отбелязано в книгите за вписванията на 13.12.1995 г., вх. № 2985/13.12.1995 г., с което в полза на ТБ „Биохим“ АД е възложен следният недвижим имот, принадлежал на длъжника в изпълнителното дело А. А. А.: дворно място, цялото с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел *-*, * от кв. 18 по плана на С., Б., в. з. „М. д. - Г.“, при съседи: улица, парцел *, парцел * и парцел *; нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, peг. № 3650, дело № 146/1998 г, с който на 10.12.1998 г. А. А. А. е продала на В. А. Н. празно дворно място, цялото с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел *-* от кв. 18 по плана на вилна зона „М. д.“, при съседи по документ за собственост: улица, парцели *-*, *-*, *-*, а по скица: улица, парцели *-*, *-*, *-*; нот. акт за продажба на недвижим имот № 19, том I, peг. № 860, дело № 21 от 05.04.2000 г., с който В. А. Н. и Ж. М. Н. са продали на А. А. Х. и Н. Д. Б. незастроено дворно място с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел *-* от кв. 18 по плана на вилна зона „М. д.“, при граници: север - парцел *-*, изток – улица, юг - парцел *-*, запад - парцел *-*; нот. акт за продажба на недвижим имот № 89, том I, peг. № 3051, дело № 91 от 05.10.2000 г., с който А. А. Х., А. П. Х., Н. Д. Б. и И. И. Б. са продали на В. А. Н. и Ж. М. Н. незастроено дворно място с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел *-* от кв. 18 по плана на вилна зона „М. д.“, при граници: север - парцел *-*, изток - улица, юг - парцел *-*, запад - парцел *-*; нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том IV, peг. № 32301, дело № 781/2000 г., с който на 01.12.2000 г. В. А. Н. и Ж. М. Н. са продали на М. Д. С. празно дворно място с площ от 780 кв.м, съставляващо парцел *-* от кв. 18 по плана на вилна зона „М. д.“, при граници: север - парцел *-*, изток - улица, юг - парцел *-*, запад - парцел *-*; нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том IV, peг. № 6806, дело № 534 от 2003 г., с който на 17.12.2003 г. И. А. С. е продал на Г. Н. М. поземлен имот с площ от 420 кв.м, съставляващ поземлен имот с пл. № * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местност вилна зона „М. д.“, при граници по скица: УПИ *-*, УПИ *-*, поземлен имот № *, поземлен имот № *, за който поземлен имот заедно с поземлен имот № * в размер на 372 кв.м съгласно ПУП е отреден УПИ *-*, * с площ от 792 кв.м, при съседи: УПИ *-*, *-*, път, УПИ *-*; решение № 5642 за възстановяване правото на собственост върху земи във възстановими стари реални граници в землището на [населено място] от 19.08.2003 г. на ПК - Панчарево, влязло в сила на 12.09.2003 г., с което на основание чл. 10, ал. 7 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Г. К. във възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 0.523 дка, категория IV, находяща се в землището на [населено място], в местността „Ш.“, представляваща част от имот № *, кад. лист № Г-9-3-Г от кад. план на [населено място], изработен на база летене от 1954 г., идентичен с парцели №№ *-* 92 кв.м, *-* - 378 кв.м от кв. 18, *-* - 21 кв.м, *-* - 32 кв.м от кв. 19 от регулационния план на [населено място], одобрен със заповед от 1993 г., при съседи: № * - неустановен собственик, № * - неустановен собственик, и полски път; нот. акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ № 58, том I, peг. № 911, дело № 52 от 2004 г., с който на основание чл. 483, ал. 1 ГПК и въз основа на приложените писмени доказателства П. Г. К., Л. Г. К., Р. Л. И., Т. П. К., С. П. М., Ц. П. М., С. В. К., в качеството на наследници на П. Г. К., са признати за собственици на следния недвижим имот, възстановен им на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ: поземлен имот с площ от 470 кв.м, съставляващ поземлен имот № * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, който съгласно действащия регулационен план попада в долуописаните поземлени имоти, както следва: 1. реална част от 98 кв.м от имот с пл. № *, заедно с поземлен имот № * с площ от 789 кв.м образуват *-*, * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, целият с площ от 886 кв.м; 2. реална част от 372 кв.м от имот с пл. № *, заедно с поземлен имог № * с площ от 420 кв.м образуват *-*, * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, целият с площ от 792 кв.м; нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том I, peг. № 914, дело № 53 от 2004 г., с който на 02.03.2004 г. П. Г. К., Л. Г. К., Р. Л. И., Т. П. К., С. П. М., Ц. П. М., С. В. К. са продали на Г. Н. М. поземлен имот с площ от 470 кв.м, № * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, който поземлен имот № * съгласно действащия регулационен план попада в долуописаните поземлени имоти, както следва: 1. реална част от 98 кв.м от имот с пл. № *, заедно с поземлен имот № * с площ от 789 кв.м образуват *-*, * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, целият с площ от 886 кв.м; 2. реална част от 372 кв.м от имот с пл. № *, заедно с поземлен имот № * с площ от 420 кв.м образуват *-*, * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, целият с площ от 792 кв.м; приложените за послужване гр. д. № 8438/2006 г. на СРС и в. гр. д. № 12066/2012 г. на СГС; нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том I, peг. № 10984, дело № 102 от 2014 г., с който на 11.09.2014 г. Г. Н. М. е продал на П. Г. П. недвижим имот, находящ се в [населено място], С. о., местност в. з. „М. д. - Г.“, с идентификатор *** съгласно КККР на [населено място], с площ от 798 кв.м по скица, а съгласно документ за собственост - УПИ *-*, * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местност вилна зона „М. д. - Г.“, целият с площ от 792 кв.м; решение № 33/27.04.2007 г. по ф. д. № 2010/1990 г. на СГС, съгласно което „Ейч ви би банк Биохим“ АД и „Банка Хеброс“ АД са се преобразували чрез вливане в „Булбанк“ АД, като същевременно последното е преименувано на „Уникредит Булбанк“ АД. Въззивният съд е кредитирал всички посочени писмени доказателства, тъй като тяхната истинност като документи не е оспорена в процеса.

Софийски градски съд е визирал, че пред първата съдебна инстанция е отделено, като безспорно между страните, обстоятелството, че процесният имот се намира във фактическата власт на ответницата П. Г. П..

Според въззивното решение първият спорен по делото въпрос е относно идентичността на спорния имот и конкретно дали е налице идентичност между имота, придобит от ищеца с постановлението за възлагане на недвижим имот от 26.05.1995 г., респ. имота, придобит от Л. Н. В. с нот. акт за собственост на придобит имот по З.Р.П.В.П.В.Н.Н. № 68, том XXV, дело № 4357/1971 г., и имота, придобит от ответницата П. Г. П. с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том 1, peг. № 10984, дело № 102 от 2014 г., респ. придобитите от нейния праводател имоти с нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том IV, peг. № 6806, дело № 534 от 2003 г. и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том I, peг. № 914, дело № 53 от 2004 г. Съдът е изложил, че за установяване идентичността на процесния имот по делото са изслушани основно и допълнително заключения на вещото лице Б. Х. по допусната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза (СТЕ), както и заключение на вещото лице С. Б. по допуснатата пред въззивната инстанция техническа експертиза. Софийски градски съд подробно е отразил констатациите на вещите лица; посочил е, че експертите хронологично са проследили промените в кадастралния и регулационния статут на процесния имот с идентификатор * през годините, отразили се както на границите, така и на площта му, като са достигнали до еднозначен извод за идентичност между имотите, предмет на: нот. акт за собственост на придобит имот № 68, том XXV, дело № 4357/1971 г. (легитимационния акт на Л. В.), съдебен протокол по гр. д. № 1352/1988 г. по описа на Благоевския районен съд, нот. акт за продажба на недвижим имот № 43, том XXXV, дело № 18322/1992 г., постановление за възлагане на недвижим имот от 26.05.1995 г., нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, peг. № 3650, дело № 146/1998 г, нот. акт за продажба на недвижим имот № 19, том I, peг. № 860, дело № 21 от 05.04.2000 г., нот. акт за продажба на недвижим имот № 89, том I, peг. № 3051, дело № 91 от 05.10.2000 г., нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том IV, peг. № 32301, дело № 781/2000 г., и процесния имот с идентификатор *, респ. за идентичност на придобития от ищцовото дружество с постановление за възлагане на недвижим имот от 26.05.1995 г. имот и имота, предмет на нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том I, peг. № 10984, дело № 102 от 2014 г., легитимиращ П. Г. П. като негов собственик. Въззивният съд е отбелязал, че възприема изцяло изводите на СТЕ за идентичност на имотите, доколкото те са формирани от компетентни лица при задълбочено и прецизно проучване на документацията относно спорния имот, вкл. чрез съпоставка на имотите според отразеното по различните регулационни и кадастрални планове, разписни листове и документи за собственост, вкл. при отчитане на отразените в тях граници и съседни имоти, като същевременно от експертните заключения се установяват съвпадения в местонахождението и границите на съпоставяните имоти, техните съседи, както и незначителни разминавания в площта им, които белези представляват индивидуализиращи признаци за урегулираните поземлени имоти, съвпадението на които е достатъчно за формиране на извод относно идентичността на два имота. Кредитирайки заключението на вещото лице С. Б., като изготвено след запознаване и с допълнителна документация досежно процесния имот, с която не е работило вещото лице Х. - а именно със съхраняваните в НАГ две разписни книги от 1964 г., първата от които съдържаща данни към периода на разработката на първия РП от 1967 г. (оригинал), а втората поддържана в актуално състояние след влизане в сила на същия РП (работно копие), съдът е приел, че процесният имот, съответстващ на частта от имот пл. № * по букви А-Б-К-И-Е-Ж-А с площ от 372 кв.м и частта от имот пл. № * по букви Б-В-З-И-К-Б с площ 349 кв.м от комбинираната скица - Приложение № 2 към изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ, за които в идеална собственост е отреден парцел * в кв. 18 по първия РП на вилна зона „М. д. - Г.“ от 1967 г., са били собственост на ТКЗС „Витоша“ до момента на прехвърлянето им на Л. Н. В. въз основа на нот. акт за собственост на придобит имот № 68, том XXV, дело № 4357/1971 г., индиция за което са и отразяванията в легитимационните актове на праводателите на страните досежно граници и съседи. На следващо място, от писмените доказателства по делото и от констатациите на вещото лице С. Б. въззивният съд е приел за установено, че придобитият от П. Г. П. недвижим имот с идентификатор *** включва в себе си следните два обединени имота: 1. поземлен имот с площ от 420 кв.м, съставляващ поземлен имот с пл. № * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местност вилна зона „М. д.“, при граници по скица: УПИ *-*, УПИ *-*, поземлен имот № *, поземлен имот № *, за който поземлен имот заедно с поземлен имот № * в размер на 372 кв.м съгласно ПУП е отреден УПИ *-*, * с площ от 792 кв.м, при съседи: УПИ *-*, *-*, път, УПИ *-*, който имот е придобит от праводателя й Г. Н. М. чрез нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том IV, peг. № 6806, дело № 534 от 2003 г. по линия на частно правоприемство от И. А. С. и А. С. И.; 2. поземлен имот с площ от 470 кв.м, съставляващ поземлен имот № * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, който поземлен имот № * съгласно действащия регулационен план попада в долуописаните поземлени имоти, както следва: реална част от 98 кв.м от имот с пл. № *, заедно с поземлен имот № * с площ от 789 кв.м образуват УПИ-*, * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, целият с площ от 886 кв.м; реална част от 372 кв.м от имот с пл. № *, заедно с поземлен имот № * с площ от 420 кв.м образуват УПИ - *, * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, целият с площ от 792 кв.м, който имот праводателят на П. Г. П. - Г. Н. М., е придобил чрез нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том I, peг. № 914, дело № 53 от 2004 г. по линия на частно правоприемство от наследниците на П. Г. К., на които посоченият имот е бил възстановен по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ с решение № 5642 за възстановяване правото на собственост върху земи във възстановими стари реални граници в землището на [населено място] от 19.08.2003 г. на ПК - Панчарево.

Относно частта от спорния имот - частта от имот пл. № * по букви А-Б-К-И-Е-Ж-А от комбинираната скица - Приложение № 2 към изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ, придобита от П. Г. П. и нейния праводател Г. Н. М. по линия на частното правоприемство от А. С. И. и И. А. С., Софийски градски съд е намерил, че продавачът по нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том IV, peг. № 6806, дело № 534 от 2003 г. - И. А. С., не е притежавал вещно право на собственост върху имота, предмет на обективираната в посочения нотариален акт разпоредителна сделка, а именно на поземлен имот с площ от 420 кв.м, съставляващ поземлен имот с пл. № * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местност вилна зона „М. д.“, при граници по скица: УПИ *-*, УПИ *-*, поземлен имот № *, поземлен имот № *, за който поземлен имот заедно с поземлен имот № * в размер на 372 кв.м съгласно ПУП е отреден УПИ *-*, * с площ от 792 кв.м, при съседи: УПИ *-*, *-*, път, УПИ *-*. Този извод въззивният съд е мотивирал, като е посочил, че съгласно отбелязванията в нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57/2003 г., за да се легитимира като собственик на прехвърляемия имот, И. А. С. е представил пред нотариуса нот. акт за собственост на недвижим имот по давност № 188, том XII, дело № 2383/1967 г., нот. акт за дарение на недвижим имот № 117, том XIV, дело № 2469/1970 г., съдебен протокол по гр. д. № 651/1974 г. на Софийски районен съд. От съдържанието на посочените легитимационни актове се установява, че с тях продавачът не установява право на собственост върху парцел *-*, *, а единствено вещни права върху парцел *-*, респ. права на А. С. И. върху парцел *-* - в какъвто смисъл са констатациите на вещото лице С. Б., както и отразяванията в разписните книги от 1964 г., вкл. че от имотите на А. С. И. и И. А. С. са образувани парцели * и * в кв. 18, а от имота на Л. Н. В. - парцел *-*, *. С оглед на това и предвид възприемането в цялост на изводите на изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ, че частта от имот пл. № * по букви А-Б-К-И-Е-Ж-А с площ 372 кв.м и частта от имот пл. № * по букви Б-В-З-И-К-Б с площ 349 кв.м от комбинираната скица - Приложение № 2 към СТЕ, за които в идеална собственост е отреден парцел * в кв. 18 по първия регулационен план на вилна зона „М. д. - Г.“ от 1967 г., са били собственост на ТКЗС „Витоша“ до момента на прехвърлянето им на Л. Н. В. въз основа на нот. акт за собственост на придобит имот № 68, том XXV, дело № 4357/1971 г., Софийски градски съд е формирал извод, че нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57, том IV, peг. № 6806, дело № 534 от 2003 г. не е произвел транслативен ефект, доколкото прехвърлянето е извършено от несобственик, следователно не е произвел вещен ефект и последващият разпоредителен акт на Г. Н. М., обектвиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том I, peг. № 10984, дело № 102 от 2014 г., легитимиращ П. Г. П. като собственик на имот с идентификатор *** в частта му, съответстваща на прехвърления с нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 57/2003 г. имот (частта от имот пл. № * по букви А-Б-К-И-Е-Ж-А от комбинираната скица - Приложение № 2 към изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ).

Относно частта от спорния имот - частта от имот пл. № * по букви Б-В-З-И-К-Б с площ 349 кв.м, придобита от П. Г. П. и праводателя й Г. Н. М. по линия на частно правоприемство от наследниците на П. Г. К., въззивният съд е приел, че пред него се спори по въпроса дали е налице идентичност между имота, възстановен на наследниците на П. Г. К. с решение № 5642 за възстановяване правото на собственост върху земи във възстановими стари реални граници в землището на [населено място] от 19.08.2003 г. на ПК – Панчарево, и частта от имот пл. № * по букви Б-В-З-И-К-Б от комбинираната скица по Приложение № 2 към изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ, съставляваща част от парцел *-*, *. Визирал е, че по делото е прието решение № 5642/19.08.2003 г. на ПК - Панчарево, с което на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Г. К. във възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 0.523 дка, категория IV, находяща се в землището на [населено място], в местността „Ш.“, представляваща част от имот № *, кад. лист № Г-9-3-Г от кад. план на [населено място], изработен на база летене от 1954 г., идентичен с парцели *-* - 92 кв.м, *-* - 378 кв.м от кв. 18, *-* - 21 кв.м, *-* - 32 кв.м от кв. 19 от РП на [населено място], одобрен със заповед от 1993 г., при съседи: № 135 - неустановен собственик, № * - неустановен собственик, и полски път. От решението се установява, че собствеността е установена с молба - декларация за членство в ТКЗС от 1958 г. Бистрица, удостоверение от техническа служба на ТОА „Панчарево“ № 201/09.03.2000 г., скица от ЕТ „Тодор Костадинов“ № 743/10.06.1998 г. и заповед на кмета № РД-09-139/05.05.2000 г. Съгласно отбелязване върху решението, то е влязло в сила на 12.09.2003 г. От първата разписна книга от 1964 г. се установява, че за имот пл. № * в кв. 18 като собственик е регистриран Д. Ц. К. въз основа на служебна бележка за 1000 кв.м, като за имота са отредени парцели * и *-*, *. Във втората разписна книга за имот пл. № * не е отразена промяна на първоначално регистрирания собственик Д. Ц. К., но е записан нов документ за собственост – нот. акт № 91, т. XXI, д. № 3826/1969 г., за 830 кв.м, и от имота е образуван само парцел *. Въз основа на горепосочените писмени доказателства относно имот пл. № *, както и заключението на вещото лице Б. Х., въззивната инстанция е намерила за установена по делото идентичността на частта от имот пл. № *, включена като основа на спорния парцел *-*, *, с частта от имота, възстановен на наследниците на П. Г. К. по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ с решение № 5642/19.08.2003 г. на ПК - Панчарево. Изложил е, че реституцияга по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт - решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализираши белези (площ, местност, граници и др.). Този вид индивидуални административни актове имат конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легигимират лицата като собственици, но само в случай на неоспорване от трети лица на правото на възстановяване. Реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ, чието вещноправно действие е обусловено от наличието на действително право на собственост към момента на обобществяването в полза на съответните лица или техните наследници. Ако такова право на собственост не е съществувало към обобществяването, то и решението по чл. 14, ал. 1 или ал. 3 ЗСПЗЗ не може да го създаде понастоящем. Установеното в административното производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл. 11, ал. 2 или чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ право на собственост към момента на обобществяването няма обвързващо действие спрямо трети лица, които не са били страни в съответното производство, поради което и актът за възстановяване е непротивопоставим на оспорващите го трети лица. В този смисъл гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол както за валидността, така и за материалната законосъобразност на административния акт, в чието производство по издаване и обжалване не е бил страна оспорващият го ответник, като за валидността му следи служебно - съгласно нормата на чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК, а за материалната му законосъобразност - въз основа на направено изрично оспорване/искане. Съдът е посочил, че в разглеждания случай оспореното реституционно решение по ЗСПЗЗ от 2003 г. отговаря на формалните изисквания за валидност, а доводът за материалната му незаконосъобразност, основан на твърдението, че липсва идентичност между възстановения на наследниците на П. Г. К. имот и реално притежавания такъв от наследодателя им, с оглед местонахождението им в различни местности, е неоснователен. Въззивният съд, съобразно изложеното по-горе, е възприел извода на вещото лице Б. Х. досежно идентичността на частта от имот пл. № *, включена като основа на спорния парцел *-*, *, с частта от имота, възстановен на наследниците на П. Г. К. по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ с решение № 5642/19.08.2003 г. на ПК – Панчарево. Визирал е, че индиция за идентичността на двата имота е и констатираното от вещото лице С. Б. по приетата пред СГС техническа експертиза, че през 2003 г. имот пл. № * е изменен, като площта му е редуцирана на 416 кв.м във връзка с попълване на имот пл. № *, образуван на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ. В тази насока въззивният съд е намерил, че доводите от страна на „Уникредит Булбанк“ АД за липса на идентичност на тези имоти, обосновани с разминаване в местностите, посочени в решението на ПК и в останалите ангажирани по делото писмени доказателства, са неоснователни, тъй като, както излага и вещото лице Б. Х., местността „Ш.“ се намира на север от процесния имот, а местността „Г.“ се намира на югозапад, като двете местности са съседни, без ясни граници между тях, поради което в случая местността не е водещ индивидуализиращ белег и разминаванията в посочването й не са от естество да опровергаят извода за идентичност на частта от имот пл. № *, включена като основа на спорния парцел *-*, *, с частта от имота, възстановен на наследниците на П. Г. К.. За пълнота съдът е отбелязал и че в процесния недвижим имот нито се твърди, нито се установява да е било извършвано строителство, като съгласно актовете за собственост, посредством които ищецът се легитимира като собственик, предмет на същите е празно дворно място, каквото е и актуалното състояние на имота, констатирано от вещото лице Б. Х. при извършения оглед на място, т.е. към момента на възстановяване не е било налице изключението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

При така изложените мотиви, Софийски градски съд е направил извод, че по отношение частта от процесния имот, придобита по линия на частно правоприемство от наследниците на П. Г. К., е приложима правната норма на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, представляваща по същността си едно от реституционните основания за възстановяване на земеделска земя в случаите, когато след внасянето й в ТКЗС земята е била продавана от стопанството на трети лица. За такива случаи законодателят е предвидил, че земята се възстановява на първоначалните (преди образуването на ТКЗС) собственици, независимо че сами по себе си актовете на разпореждане от страна на ТКЗС, както и последващите сделки с имота са валидни, но по съображения, че собствениците не са загубили собствеността върху внесените земи, както и че ТКЗС се е разпореждало с тях, без да е собственик. Разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ не се прилага, когато имотът е законно застроен, и това е хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която е уредена като едно от изключенията от действието на закона, но в случая тя не е налице, тъй като възстановеният имот не е застроен. Следователно с възстановяването на собствеността на наследниците на П. Г. К. върху частта от имот пл. № *, включена като основа на спорния парцел *-*, *, а именно *-* - 378 кв.м. от кв. 18 съгласно решение № 5642/19.08.2003 г. на ПК – Панчарево, е отпаднало вещното действие на актовете на разпореждане, извършени от ТКЗС, вкл. на този в полза Л. Н. В. с нот. акт за собственост на придобит имот № 68, том XXV, дело № 4357/1971 г. на нотариус при СНС - само за частта от процесния имот, предмет на реституционното решение, а оттук следва извод, че за тази част от имота ищцовото дружество не установява качеството си на собственик. Съгласно писмените доказателства по делото и приетите заключения на СТЕ във възстановения на наследниците на П. Г. К. поземлен имот е включено и придаденото към парцел *-*, * място с площ от 45 кв.м от имот без пл. номер, означено с букви В-Г-Д- Е-И-З-В и оцветено плътно с лилав цвят на комбинираната скица на приетата пред втората съдебна инстанция СТЕ. Въз основа на експертното заключение на вещото лице С. Б. се установява, че регулацията по отношение на парцел *-*, * от кв. 18 по РП от 1967 г. е била приложена, тъй като в следващия КП от 1976 г. е нанесен имот пл. № * с площ от 778 кв.м и граници, съответстващи на дворищнорегулационните линии на парцела.

Предвид изложеното, въззивният съд е заключил, че ищецът не е установил качеството си на собственик, на основание постановлението за възлагане от 26.05.1995 г., на частта от спорния имот, представляваща частта от имот пл. № * по букви Б-В-3-И-К-Б с площ 349 кв.м от комбинираната скица - Приложение № 2 към изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ, съответстваща на имот пл. № *, от която заедно с поземлен имот № * с площ от 420 кв.м е образувано *-*, * в кв. 18 по плана на [населено място] - С., местността вилна зона „М. д. - Г.“, поради отричане правата на праводателите му вследствие решение № 5642/19.08.2003 г. на ПК - Панчарево, поради което на разглеждане подлежи въведеното при условията на евентуалност придобивно основание - добросъвестно давностно владение в периода м. ноември 1997 г. - м. ноември 2002 г.

Съдът е съобразил разпоредбите на чл. 68, ал. 1, чл. 69 ЗС, чл. 72 и чл. 79, ал. 1 ЗС. Изложил е, че за да е налице фактът на владение, е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: да е постоянно, т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато - в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС; да е несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно - такова е, когато не е установено, нито е поддържано с насилие; да е явно - владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Посочил е, че съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност, както и че нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ заличава правните последници на придобивната давност, изтекла до влизане на тази разпоредба в сила, по отношение на имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, като от тази дата започва да тече нова давност. Позовал се е на практиката на ВКС, че изхождайки от разбирането, че преди окончателното приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи собствениците не могат да предявят иск за защита на правото си на собственост върху притежаваните от тях до образуване на ТКЗС земи, следва да се приеме, че докато трае реституцията, придобивна давност не може да тече, т.е. придобивната давност при успешно проведена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ започва да тече от датата на приключване на реституционната процедура. Съдът е посочил, че в казуса пред него ищецът навежда твърдение, че е придобил процесния имот чрез добросъвестно владение в период, предхождащ реституционната процедура (1997 г. - 2002 г.), приключила с решение № 5642/19.08.2003 г. на ПК - Панчарево, влязло в сила на 12.09.2003 г. Съгласно изричната норма на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и практиката на ВКС наведеното евентуално придобивно основание - изтекла придобивна давност в периода м. ноември 1997 г. - м. ноември 2002 г., не се е осъществило, респ. банката не е придобила по давност процесната част от имота, за която е отпаднало вещното действие на легитимационния й акт. Допълнително и за пълнота съдебният състав е изложил, че и въз основа на ангажираните по делото гласни доказателствени средства не се установяват твърденията на ищцовото дружество за осъществявано от него добросъвестно владение върху процесния имот. респ. за наличие на елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Това е така, тъй като воденият от ищеца свидетел Г. К. не изнася пред съда свои непосредствени впечатления относно конкретно предприети от банката фактически действия досежно спорния поземлен имот в процесния период - м. ноември 1997 г. - м. ноември 2002 г., а сочи, че едва през 2007 г. е узнал за неговото съществуване, както и че банката принципно не предприема действия по поддръжка на собствените й незастроени имоти, какъвто е исковият.

На следващо място, Софийски градски съд е разгледал възражението на П. Г. П. за придобиване на процесния имот по давност, предвид упражнявано добросъвестно владение в периода 02.03.2004 г. - 02.03.2009 г., евентуално чрез давностно владение в периода 02.03.2004 г. - 26.07.2017 г., вкл. като е присъединила владението на праводателя си Г. М. в периода 02.03.2004 г. - 11.09.2014 г. и лично е владяла спорния имог в периода от 11.09.2014 г. до датата на исковата молба - 26.07.2017 г. Визирал е, че за установяване на възражението за придобивна давност в производството пред СРС са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита на водените от ответницата свидетели М. Д. В.-Г. и М. А. Г.. За опровергаване доказателствената им стойност ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Г. И. К.. Съдът е изложил, че от разпита на свидетелката М. Д. В. - Г. се установява, че тя познава ответницата П. П., с която я бил запознал Г. М. преди години - някъде около 2002 г., представяйки я като жената, с която живее във фактическо съжителство. Към днешна дата свидетелката и П. П. и Г. М. са си кумове и приятели. Последните двама живеят в [населено място],[жк], [жилищен адрес] но притежават и два парцела в местността „Б.“, близо до „К.“ - парцелите били един до друг, като в единия П. и Г. си построили къща, в която да живеят, която не била довършена и обзаведена все още, а другия имот ползвали за барбекю. По спомени на свидетелката П. и Г. купили парцелите около 2-3 години след като се събрали (което се случило през 2002 г.), като веднага след като ги купили, заедно със свидетелката ги посетили. В.-Г. заявява, че й е известно, че между П. и Г. имало уговорка в единия парцел да си построят къща, в която да живеят семейно, а другият да бъде прехвърлен на П., което било и сторено преди около 4-5 години. Прехвърлянето не било осъществено по-рано, защото се водело някакво дело относно имота, което Г. спечелил, като той искал всичко около собствеността на имота да бъде изчистено и едва тогава да го прехвърли на П.. Свидетелката твърди, че Г. и П. заедно се грижили за имотите си, двамата ходели навсякъде заедно. Имотът, който понастоящем принадлежал на П., бил буренясал, когато Г. го купил, в него имало счупени и повалени дървета, бурени и прочие. Свидетелката ходила да помага за разчистването му. Спомня си, че Г. и П. заградили имотите, сложили телени мрежи, заключили ги. Имотът на П. бил ползван за барбекюта, както и за складиране на строителни материали, необходими за строежа на сградата в другия парцел, в него бил поставен фургонът на строителните работници, както и подвижна тоалетна. Последно свидетелката ходила на място 2 месеца преди разпита й пред СРС (21.10.2019 г.), като към този момент имотът на П. бил все още незастроен, но вече разчистен, изравнен, нямало строителни материали в него, нямало поставени пред него табели за продажба. В.-Г. твърди, че често ходела в процесния имот, предимно през почивните дни на летните месеци. Ако застане на улицата срещу двата парцела, отдясно на нея се намирал имотът с къщата, а вляво – спорният незастроен имот. Строежът на къщата започнал към 2005 г. - 2006 г., като къщата е двуетажна, на първия етаж има голямо пространство, а на втория - три стаи. Свидетелката няма ясен спомен за цвета на къщата, но сочи, че е боядисана в неутрален цвят. От единия парцел може директно и свободно да се мине в другия. Незастроеният имот е заграден с мрежа, като има врата, която е към оградата. От разпита на свидетеля М. А. Г. се установява, че той живее от около 10 години в имот, който е съседен на спорния - имотът му се намира на не повече от 10 м от процесния, точно насреща му. Свидетелят разказва, че познава П. и Г. откакто те купили двата имота - преди около 12 - 13 години. В единия имот те построили къща, която към датата на разпита не била напълно завършена, намирала се на етап довършителни дейности, поради което Г. и П. не живеели в застроения имот. Имотите им били непосредствено един до друг, една мрежа ги деляла, като те редовно ги посещавали. Били грижовни стопани, почиствали двора и тревата и в двата имота, идвали минимум един път в седмицата, обикновено двамата, само през зимата се случвало Г. да идва сам. В незастроения имот имало останали неща от строежа на застроения. Двата имота били с хубави предни огради, а помежду им имало телена мрежа. Свидетелят не е забелязал поставени пред тях табели за продажба, но спорното място било затворено с порта, на която има синджир и катинар. Точно срещу къщата на свидетеля се намирала къщата на Г. и П., а веднага под нея - незастроеният имот. Свидетелят има спомен в имотите да са идвали и други хора заедно с Г. и П., с които си правели барбекюта. Съдът е отразил и показанията на свидетеля на ищеца – Г. И. К.. Съгласно неговите показания, той е служител на ищеца, заемащ длъжността „експерт наеми и продажби“. Свидетелят заявява, че му е известно от 2007 г., че „Уникредит Булбанк“ АД притежава празно дворно място в „М. д.“, като той лично е посещавал мястото през 2016 г. във връзка със служебните си задължения. Намеренията на банката досежно имота били винаги насочени към неговата продажба. До 2016 г. в банката имало служител, в чиито задължения било включено воденето на клиенти и оценители във въпросния имот, но той излязъл в дългосрочен болничен именно през 2016 г., което наложило свидетелят К. да посети имота. Банката притежавала и други имоти в процесния район, но те се намирали от другата страна на околовръстното шосе. До спорния имот можело да се стигне по два начина - през Бистренско шосе, но оттам било кално, а другият вариант било да се мине от другата страна на околовръстния път, близо до някаква река, по черен път. Самият имот бил ограден, като от едната страна бил с бетонова ограда, откъм новопостроените сгради, а от другата страна и откъм улицата бил с телена мрежа. Относно този имот имало обява за продажба на сайта на банката, като на посочен в нея имейл адрес можело да се пускат запитвания за имота. След получаване на заявка, служител от отдел „Бюджет, наеми и продажби“ се свързвал със запитващия и при желание за оглед се уведомявал служителят, занимаващ се с непосредственото посещение на имота. Към 2016 г., когато К. посетил спорния имот, последният бил обрасъл, в него имало строителни отпадъци, вероятно от бетоновата ограда, също имало тоалетна, барачка. Свидетелят заявява, че като застане човек срещу имота, бетоновата ограда се намира вляво, както и вляво се намирала и новопостроената сграда. Самият имот бил ограден, имал врата, синджир и катинар. Свидетелят има спомен, че в края на 2015 - 2016 г. имало сигнал за сменен катинар в имота. При посещението си на имота не е правил опит да отключва катинара, тъй като нямал ключ за него. Доколкото имотът съставлявал празно дворно място, банката не била предприемала конкретни действия по неговата охрана. Към имота нямало голям интерес от клиенти, като посещението през 2016 г. било единствено от страна на свидетеля. Със стопанисването на имотите на банката принципно били натоварени служители от „поддръжката“, като банката не поддържала и не влагала инвестиции в празните имоти. Въззивният съд е посочил, че непосредствени впечатления относно актуалното състояние на имота са формирани и от вещото лице Б. Х. по допуснатата СТЕ, което в предмета на възложените му задачи се запознало с цялата документация относно имота и извършило оглед на място. Съгласно отразените в експертните му заключения констатации, при оглед на място се установява, че спорният имот представлява оградено празно дворно място, като оградата е направена от метални и бетонови колове и мрежа откъм лицето на имота и от северната му част.

Съдът е изложил, че преценявайки показанията на разпитаните свидетели по вътрешно убеждение, след извършване на съпоставка помежду им, със събраните писмени доказателства и приетите заключения на СТЕ, вкл. и съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, отчитайки евентуалната заинтересуваност от изхода на делото на свидетеля К., като служител на ищеца, намира, че следва да се довери на показанията и на тримата свидетели, тъй като те са добросъвестно дадени и отразяват непосредствени впечатления, като същевременно не си противоречат и не се изключват помежду си в частта на релевантните за спора обстоятелства, обуславящи преценката за начина на упражнявана фактическа власт върху имота, а напротив - допълват се и допринасят за установяване в цялост на действителната фактическа обстановка. Приел е, че с особено завишена доказателствена стойност се отличават показанията на свидетеля М. Г., доколкото той е непосредствен съсед на спорния имот и е имал ежедневни преки наблюдения относно неговото ползване, пребиваващите в него лица, респ. посещаващите го такива, като същевременно този свидетел не се намира нито в служебни, нито в близки приятелски отношения с която и да е от страните по делото. Въз основа на неговите показания съдът е формирал фактически изводи, че около 12 - 13 г. преди датата на разпита, т.е. около 2006 - 2007 г., Г. М. и П. П. са започнали да ползват спорния парцел и съседния му - оградили двата имота с мрежа, редовно ги посещавали, почиствали двора и тревата в двата имота, идвали минимум един път в седмицата, обикновено двамата, само през зимата се случвало Г. да идва сам; в единия имот започнали строеж на къща, която към момента се намира на етап на довършителни дейности, а другия имот ползвали за складиране на строителни материали, правели си барбекюта с техни познати, които също водели в имотите, вкл. водели в имотите и сина си - малко момче, което свидетелят познава лично, тъй като се случвало детето да идва и в неговия двор. Показанията на свидетеля М. Г. кореспондират в пълна степен с тези на свидетелката В.-Г. относно обстоятелството, че Г. и П. се грижели заедно за двата имота, като с оглед на по-близката им приятелска връзка, на свидетелката й било известно, че имотите са закупени само от Г., с идея и уговорка между Г. и П. впоследствие единият имот да бъде прехвърлен на П.. В потвърждение на изложеното от М. Г., свидетелката В.-Г. изнася пред съда свои впечатления относно поведението на Г. и П. след закупуване на парцелите - по тяхното почистване, за което свидетелката също помогнала, ограждането, вкл. с телени мрежи, заключването им, както и относно непосредственото ползване на спорния имот - за складирането на строителни материали, необходими за строежа на сградата в другия парцел, за барбекюта. Показанията на водените от ответницата свидетели относно състоянието на исковия имот се подкрепят и от констатациите на вещото лице Б. Х. при извършения от нея оглед на място - в частта относно разчистването на имота, ограждането му от някои страни с телена мрежа, заключването му. В аналогичен смисъл са и показанията на свидетеля Г. К., който заявява пред съда, че към момента на посещението на имота през 2016 г. той е бил заграден, в него имало строителни отпадъци, имало тоалетна, барака, като същевременно свидетелят добросъвестно признава, че по принцип банката не предприема действия по поддръжката на притежаваните от нея празни места, каквото е и процесното, което навежда на разумен извод, че предприетите действия по разчистване на имота, складиране на материали, поставяне на подвижни постройки и пр. не са били предприети от служители на ищцовото дружество. На следващо място, Софийски градски съд е отчел и изложеното от свидетеля М. Г., че не е виждал в имотите срещу неговия да са идвали чужди лица, които да са предявявали претенции спрямо тях, нито е имало поставени табели за продажбата им, което кореспондира изцяло с показанията на свидетелката В.-Г. и с тези на свидетеля Г. К., че към спорния имот принципно не е имало интерес от клиенти и пред него банката не е поставяла табели за продажба. Според съда, действително, както се изтъква от ищцовата страна, в показанията на В.-Г. е налице фактическа неточност досежно конкретното местонахождение на имота - същата заявява, че ако застане на улицата срещу двата парцела, отдясно на нея се намира имотът с къщата, а вляво - незастроеният имот (спорен по делото), докато всъщност процесният имот е вдясно, а застроеният вляво, но посоченото несъответствие съдът не е счел до такава степен съществено, че да опорочи изцяло доказателствената стойност на нейните показания, тъй като в останалата им част те са последователни и хармониращи помежду си и съдържат детайлна информация относно спорния парцел, която съответства на изнесеното от свидетеля М. Г. и констатациите на вещото лице Б. Х. и не се опровергава от останалия доказателствен материал. Относно твърдените от процесуалния представител на ищеца несъответствия в показанията на свидетелката В.-Г. и фактическото положение, а именно възможността за свободно преминаване от единия имот в другия, въззивният съдебен състав е посочил, че такива не са налице, доколкото в показанията на свидетелката не се съдържа ясна конкретизация относно момента, към който е придобила тези свои впечатления - същата заявява „Аз когато съм ходела, можеше свободно да се влезе от единия в другия имот“, като същевременно посочва, че към този момент къщата се е достроявала, което навежда на извод, че моментът на формиране на тези впечатления предшества този на изготвяне на СТЕ и огледа на място от вещото лице Б. Х., при който къщата е достроена и бетоновата ограда завършена. Според съда от показанията на свидетелите Г. и В.-Г. се установява и непрекъснатост на владението на Г. М. и П. П.. Независимо от заявеното от тези свидетели, че по време на строителните работи процесният имот бил ползван като строителна площадка, а впоследствие не бил обработван, не може да се направи извод за изгубване на владението от страна на ищците, а още по-малко - за срок повече от 6 месеца. Това е така, защото владението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота; фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действията на трети лица. С оглед на така изложеното и кредитирайки показанията на свидетелите М. Г. и М. В.-Г., неопровергани от тези на свидетеля Г. К., и изясняващи конкретно предприети от Г. М. и П. П. фактически действия по стопанисване на процесния имот и демонстриране поведение на собственик, въззивната инстанция е намерила за установен по делото обективния признак на владението по чл. 68, ал. 1 ЗС. При липсата на конкретно посочване кога точно е била установена от Г. М. и П. П. фактическата им власт върху процесния имот и предвид заявеното от свидетелите М. Г. и М. В.-Г., че са започнали да стопанисват имота „2 - 3 години“ след като са се събрали през 2002 г., според свидетелката В.-Г., и 12-13 години преди разпита му пред СРС на 21.10.2019 г., според свидетеля Г., съдът е приел, че 2006 г. е явява начален момент на фактическа власт. За периода от 2006 г. до датата на сключване на нот. акт за покупко-продажба № 112/2014 г. фактическата власт е осъществявана от Г. М., легитимиращ се като собственик на имота за този период с нот. акт № 57/2003 г. и нот. акт № 59/2004 г. За периода от 11.09.2014 г. до датата на исковата молба - 26.07.2017 г., владението е осъществявано лично от ответницата П. П. въз основа на горепосочения нотариален акт № 112/2014 г. Следователно по делото се установява изтичането на период по-дълъг от 10 години - от 2006 г. до 26.07.2017 г., през който П. П. лично и чрез частния й праводател - Г. М., е владяла спорния имот, като в случая не са събрани доказателства за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което е налице и субективният признак на владението. Предвид така изложеното, въззивният съдебен състав е приел за доказано релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за придобиване на спорния имот по давност. За пълнота е отбелязал, че срокът на придобивната давност не е прекъснат с инициирането на гр. д. № 8438/2006 г. на СРС и в. гр. д. № 12066/2012 г. на СГС, доколкото предявените в рамките на тези производства искове по чл. 108 ЗС срещу Г. М. са отхвърлени. С тези мотиви въззивният съд е намерил за неоснователен иска на банката срещу П. Г. П..

За да направи извод за основателност на претенцията, заявена срещу ответницата Ж. Н. М., съдът е съобразил, че последната и „Уникредит Булбанк “ АД извеждат вещното си право на собственост върху процесния имот на деривативни правни основания от един и същ праводател - А. А. А.. Приел е, че М. не е станала собственик на дворно място от 780 кв.м, представляващо парцел *-*, * от кв. 18 по плана на [населено място], Б., местност „М. д. - Г.“, при съседи: улица, парцели *, * и *, защото праводателят й по-рано е прехвърлил правото на собственост на ищеца, включително поради реда на вписване на актовете по арг. от чл. 113 ЗС.

Жалбоподателят атакува изцяло решението на въззивния съд, като го счита за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните въпроси:

1. Следва ли показанията на свидетел, който се счита за заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК поради близки роднински отношения с някоя от страните, да бъдат ценени със засилена критичност с оглед неговата възможна заинтересованост;

2. Следва ли при оценка на свидетелските показания същите да бъдат съпоставени и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства - доколко те са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.

По първия въпрос се визира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 265/10.09.2015 г. по гр. д. № 5088/2014 г., IV г. о., решение № 8/06.04.2020 г. по гр. д. № 1618/2019 г., IV г. о., а по втория – в решение № 98/04.07.2017 г. по гр. д. № 3546/2016 г., I г. о., решение № 297/22.12.2014 г. по гр. д. № 4004/2014 г., I г. о., решение № 183/30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г., IV г. о., решение № 247/21.12.2023 г. по гр. д. № 4508/2022 г., II г. о.

3. „При предявен иск за установяване на принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права, носи ли тежест на доказване по правилата на чл. 154 от ГПК да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право? И какво трябва да се осъществи това доказване - възможно ли е придобивното основание да се докаже чрез непълно доказване или доказването трябва да е пълно, т.е. ясно и несъмнено“.

Относно тези въпроси се твърди противоречие с приетото в решение № 9/25.03.2014 г. по гр. д. № 3700/2013 г. на ВКС, І г. о. и решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г. о.

4. Кой е органът, който е компетентен да издаде решение по възстановяване собствеността на имоти по реда на ЗСПЗЗ, в редакцията на този закон към 19.08.2003 г. (сочено противоречие с решение № 117/05.08.2015 г. по гр. д. № 6263/2014 г. на ВКС, I г. о.).

От П. Г. П. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е недопустима в частта й срещу решението на въззивния съд по иска срещу Ж. Н. М.. Тъй като този иск е уважен, за Уникредит Булбанк“ АД липсва правен интерес от обжалването. Ето защо касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред ВКС – прекратено. В останалата част жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаряща на изискванията на чл. 284 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно иска срещу П. Г. П.. Съображенията му за това са следните:

Решението на Софийски градски съд е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

По първите два свързани въпроса относно преценяването от съда на събраните свидетелски показания, утвърдената непротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК приема, че при противоречиви показания на две групи свидетели решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора, като съдът определя силата, с която страната по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него. Съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се съобразява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност, което означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията на един свидетел, а на друг не, следва да се основава на анализ на показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да възприемат определени факти пряко и непосредствено, с оглед условията, при които са възприели тези факти, както и с оглед на обстоятелството дали всички, респ. част от свидетелите, са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, тъй като обстоятелството, че единият свидетел твърди нещо различно от това, което казва другият свидетел, само по себе си не може да обуслови извода, че казаното от последния не отговаря на истината. С оглед на това, показанията следва да бъдат съпоставяни и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. И само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни, определени факти могат да се приемат за доказани.

В настоящия случай Софийски градски съд е действал съобразно нормите на ГПК и съдебната практика. Същият подробно е анализирал показанията на разпитаните свидетели и се е аргументирал защо ги кредитира при постановяване на решението си, какви факти и обстоятелства приема за установени въз основа на тях.

И по третия въпрос от изложението не се констатира противоречие със съдебната практика. Във визираното от жалбоподателя решение № 9/25.03.2014 г. по гр. д. № 3700/2013 г. на ВКС, І г. о. е прието, че при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. В случая въззивният съд обосновано е приел, че П. П. е доказала твърдяното от нея придобивно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност.

Четвъртият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил направените от него правни изводи, поради което не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това той е формулиран с оглед обстоятелството, че в решение № 5642 за възстановяване правото на собственост върху земи във възстановими стари реални граници в землището на [населено място] от 19.08.2003 г. е отразено, че то е издадено от Поземлена комисия – Панчарево, докато съгласно действащата към тази дата редакция на чл. 31, ал. 1, във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ орган на поземлената собственост се явява общинската служба по земеделие и гори. Посоченото обстоятелство само по себе си не е основание да се заключи, че издаденото решение е нищожно. Последното е надлежно подписано и е подпечатано с печат на ОСЗГ – Панчарево, като очевидно става дума единствено за погрешно изписване наименованието на органа, доколкото не се твърди и няма данни лицата от състава му да не са били назначени по законоустановения ред и да не са били компетентни да се произнесат по заявлението за възстановяване на собствеността.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

П. П. има право на направените разноски за производството пред ВКС. В тази връзка съдът намира за основателно направеното от „Уникредит Булбанк“ АД възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9600 лв. Като съобразява естеството на спора, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав приема, че следва да присъди сума в размер на 6000 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,